28 Apr 08  |  Летен туризъм

      Пролетта е събуждане!
Събличаме душата от студа и сивотата. Настъпва плахо освобождаване и веднага идва поривът.! Онзи порив да полетим, да изследваме нови неща, които все са ни убягвали... Преди да са закърнели сетивата ни, преди да са ослепели очите ни от сивотата да тръгваме да търсим цветното. Времее да забележим, че всичко около нас се пробужда за Новия живот... Ще си подарим пролетен смисъл с тази разходка по дивни и непознати местенца на Северното Черноморие. Тук няма да видим строящи се хотели, тук все още няма задушаваща се природа от глупост човешка! Тръгваме и дано всеки от вас да открие своето специално късче от родното Черноморие! Дали не е това? Зеленка е близо до село Българево, на 30 минути пеш. А самото село е на 5 минути с автобус от Каварна в североизточната част на България. Йешила -някога така се е наричало това дивно местенце. От турски в превод означава – зелен. Отдалеч изглежда като зелено петно. То е в смайващ контраст с белите и червени скали и камъни наоколо. Някога и сега служи за ориентир на рибарите. Тук на ръба на Добруджанското плато има извор. Водата му се стича по отвесния бряг и напоява растителността и дърветата. Преди години е имало и застава. Вече не съществува. Но още се помнят забавите, които с трепет са се очаквали от местните девойките и младежите, служели в заставата. Колко ли първи целувки, колко ли нежни обещания помни тази местност... Нормално е да онемееш от толкова красота! Несъмнено те връхлита възхитено любопитство с каква ли сила се е вкоренила пролетта в страхотните скали, над морския прибой...

Какво е Болата? Рибарска мрежа, серкме. Но също и плажчето на село Българево. Това дивно българско село се намира в Североизточна България. На пет минути с автобус от Каварна. Болата е близо е до Зеленка на около 15 минути пеш. Многобройните извори дават началото на къса рекичка, която подхранва малкото блато Болата. Предпочитано място за подводно гмуркане. Можем да гадаем каква тайнствена красота се крие под морската вода... Болата е част от Виа понтика. Тук гнездят интересни водолюбиви птици - малък воден бик, малък гмурец, земеродно рибарче, патици и др. Открити останки от антични и средновековни селища, уникални каменни кръгове, жертвени камъни, скални пещери -жилища. Отвесният, обагрен в червено бряг, е осеян с подводни пещери. Естествената защитеност привлича хората от дълбока древност. В местността е открит пещерен „град“ от 101 „жилища“, датирани към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната му част се е запазила ранно-византийска крепост от края на 5 век, с частично съхранени четири кули и една порта. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Местността Яйлата е обявена за археологически резерват с решение на Министерския съвет през 1989 г. Това свещено място все още крие в себе си неразгадани тайни.

Легенда разказва, че тук е прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен от император Август в град Томи днес Кюстенджа в Румъния. Приятелите му го измъкнали с кораб и Овидий се приютил в залива на Яйлата. Местните хора му помогнали да се скрие. Негови са думите „Всяка земя е родна за смелия!”

Има неща ,които „отказват „ да се обяснят с думи...просто защото съществува опасността да „убием” словесно красотата им. Това дивно кътче от северното ни Черноморие е от тези необяснимо красиви неща в живота ни. Често задъхани от сивота забравяме за тях, но те „търпеливо” ни очакват да ги намерим...

Продължаваме към още едно скално кътче от Рая. Само на 60 километра е от Варна, в една от отбивките на пътя от Каварна към Шабла, близко до Камен бряг .Единственият недостатък е, че до тук може да се стигне само с автомобил. Засега не съществува междуградски транспорт.

Селцето отсреща се казва Тюленово. Този скалист бряг някога е бил убежище на изчезналия тюлен –монах, от там идва и името му. В това приказно място има спокойствие и уединение. Високият и стръмен бряг тук е щедър и дарява досег с морето. Има много подводни пещери, които са мечтата на всеки авантюрист с акваланг. Тук ще се чувстват щастливи и катерачите. Живописните скали очакват да ги покорят. Поклонниците на дивата природа могат да разпънат палатките и да хвърлят въдиците .Както казват местните тук е „бъкано „със сафрид, кефал, попчета и платерина. Местните са доста добронамерени и при желание можете да излезете в морето заедно с тях да ловите риба. Споделяме думите на човек видял с душата си прелестта на това място с вас.

„Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания. Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки - нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.”