07 Jan 08  |  Етнотуризъм

      Какви са възможните ви асоциации, когато чуете наредени едно до друго обясненията – турски войски, храна, сладкиш, обсада на град и прочее? Най-логичната асоциация, за наше съжаление, си остава за обсадата на Виена и двама сладкари направили символично питки с формата на полумесец. Или за някой си куриер Георг Кулшицки, който изиграл ключова роля за победата над османските турци. Ние от bTOURISM.com не сме бесни националисти, но с леко патриотична нотка, се радваме, че можем да направим друга асоциация, която е свързана с нашите географски ширини. Турските войски си остават такива, градът не е Виена, а е Свиленград, сладкишът не е кроасан, а е малеби.
   Това е единственият възможен резултат в нашата търсачка, ако наредите горепосочените ключови думи. Действието се развива в Свиленград, никой не помни кога в града е поставено началото на приготвянето на този десерт. Когато Мехмед Завоевателя превзема Константинопол, първата му реакция е да се наслади на храма “Св. София”, след което преминава към унищожение. Това е нормална политика на владетел покорител – уважение и безкомпромисност. Когато предводител на турски войски навлиза в Свиленград, първата му реакция е да седне и да си поръча едно местно малеби, след което преминава към унищожение на града.
Голяма част от хора специалисти в България са противници на идеята, че може да се говори за българска национална кухня. Вярно, че близостта на Свиленград с ориенталщина предразполага сладкишът да е заимстван от народи намиращи се на юг-югоизток от Босфора. Но това не пречи пречупването на една открадната рецепта през призмата на народния кулинар, да доведе до съвсем нова такава, която ние с гордост ще наречем българска.
   За свиленградчани малебито е като символ на града. Ако си представим Свиленград като отцепен от държавата, със собствена автономия и институции, то тогава там едва ли гостите щяха да бъдат посрещани с хляб и сол. За местните малебито е чар и традиция – кафе и сладкиш са задължителен елемент от разбирането им за гостоприемство, както е сауната за финландците. Поднасянето на уникалното малеби е силна форма на уважение, още от преди стотина години насам. Както всеки град и всяко селце по света се стараят да изпъкнат с уникалност, а ако може и тя да е автентична, така и за Свиленград ястието е символ на гордост. От сладкарниците се носи приятен розов аромат, който също засилва българското влияние върху хранителния продукт. За руснаци, англичани и японци чаят не е само напитка с полезни за здравето съставки. Той е философия, социализация, символ на обществен престиж и начин на живот.
Така и малебито не може да бъде приготвено как да е и от кой да е. Има си традиционни наследствени сладкари, който от поколение на поколение предават технологията, без да имат нужда да крият рецептите си в сандъци в океана. Много са случаите тази технология да бъде, един вид, открадната и да се направи опит за нейното разпространение из цялата страна, естествено, готовият продукт единствено наподобява вкуса на малебито. Сякаш винаги има пропусната подробност, която дразни езика и оставя чувство за празнина. Рецептата не е тайна, всеки може да опита да си го приготви вкъщи, но не даваме гаранция за резултата.


Опитайте и вижте какво ще се получи, ако не стане нещо много сладко, тогава стягайте багажа и отделете един уикенд за Свиленград, по възможност, хванете времето около традиционния пазар. Единствено тогава може да се насладите на приятна разходка из ново място, в съчетание със сладки спомени.