09 Aug 07  |  Градски туризъм

      Защо точно Бургас, а не морската ни столица Варна. Нямам представа, пръстите ми сами го избраха, когато реших да се представи някой съвременен черноморски български град. Нямам представа обаче и защо Бургас е избран за наскоро завършено социологическо проучване във всички страни от ЕС, включително Турция и Хърватска. Проучването е свързано с допитвания доволни ли са хората от града, в който живеят. Естествено София също присъства там, но другият български град не е Варна, Пловдив или претендиращият за единствен с европейския си облик Русе.
    Когато говорим за най-големия ни морски град на Южното Черноморие можем да махнем голяма част от клишетата - „Рибарски вечери”, Тони Димитрова, Фамилия Тоника и всички други отживелици, които, признавам си, все още допринасят за романтичната му визия. Няма как обаче да изключим най-важното за Бургас клише - това, че е наричан Град на любовта. Не са малко поетите, певците и писателите възпели в творчеството си чудотворната сила на любовта, която може да се случи само по южното ни Черноморие. Според доста хора, обвързани с града, романтичната му атмосфера може да се дели на културни пластове, които я обуславят. Всичко естествено започва от траките. Траките с развитата си култура по отношение на архитектурата, с невероятните си познания при обработка на злато и не на последно място с Орфеевите им разбиранията за любов. Бургас е наследник на всичко това, а като прибавим морето, хладния бриз и шума на вълните, ни става ясно защо една целувка там може да бъде натоварена с толкова магнетизъм и заряд, който сам по себе си е изживяване, а не просто преплитане на езици. Важно е да се спомене, че Джулая морнинг най-силно отшумява от Бургас надолу. Сякаш северът не предоставя нужната доза хипария, за да може изживяването да се превърне в ритуал. И досега градът, със заобикалящите го курорти и къмпинги, привлича тази част от населението, която е хипарски настроена към света. Усмивки, китарени акорди, местна бира с цаца и добронамереност съпътстват всеки един летен сезон.
    Тръгнете ли по главните улици на града, освен със силния мек говор, ще се сблъскате и със страхотно съчетание между модерност и запазена самобитност. Видеостени на търговски центрове ви припомнят, че отдавна в България е настъпила системата на пазарна икономика, докато камбаните на църквата „Св. Св. Кирил и Методий” ви връщат в следосвобожденски времена. Времена, когато местната аристокрация е насядала в кафенетата с вестници във формат А2, когато часовниците не са били ръчни, а джобни, а чираци са карали колички с пресен улов от морето към десетките механи и гостилници. Модерният облик сега не може да заглуши тази отминала епоха. Взаимно преплитаща се хаус музика от различните заведения, шопинг центрове с приветливи момичета и данданията от смесващи се от цял свят езици може много лесно да бъде избегната. Трябва само да откриете малко пространство между наредените сгради, което със сигурност ще ви отведе по тесни павирани улички. Там глъчката отшумява, а заведенията за бързо хранене са направо на тротоара. Останете ли за един сандвич или закуска, буквално можете да предизвикате задръстване от хора. Няма да се почувствате като в Стария град в Ерусалим, но със сигурност всеки път, когато поемете дълбоко с дробовете си влажен морски въздух в съзнанието ви инстинктивно ще изниква малка павирана уличка с няма и половин метър тротоар, около която сe нареждат сгради, които са били модерно отражение на архитектурните течения в Европа от началото на 20 век. Има останки от еврейски чаршии, в които сега се помещават офиси най-вече на туристически агенции и здравни центрове. Тръгнете ли из опасните тесни улички (опасни поради риска да се загубите) може да се озовете пред малката арменска църква, намираща се на около стотина метра от големия православен храм „Св. Св. Кирил и Методий”.
    Младежи голи до кръста със силно изразен тен или облечени в бяло-сини моряшки тениски не спират да сноват по всяко време на денонощието. Терминът „гларус” не е обиден за тях, а шумното им възхищение от женската красота е нещо повече от обикновено и красиво тяхно задължение, което приближава Бургас до Рим и Венеция. Ако смятате, че сте красива млада жена и намирайки се там не чувате подсвирквания след себе си или коментари относно красотата ви, огледайте се дали ви няма нещо. Рано сутрин лесно можете да хванете рибари разпъващи мрежите си. Не ви обещавам да се сблъскате с мъдростта присъща на Хемингуейевия старец, но намерите ли традиционна рибарска кръчма, в която колегите в морето всяка вечер се събират за поредната порция мастика и мента, няма да останете разочаровани. Любителите на романите ще си получат сбръчканите от теглене на мрежи рибарски ръце, а по-свободните със сигурност ще забравят за многобройните дискотеки, ресторанти и клубове. Рибарите сякаш само чакат гост, за да го засипят със зевзешки истории и невъобразимо количество хумор. Изживеете ли само една такава нощ, в която мека жълта светлина от крушка си прокрадва път през клоните на дърветата, образуваща различни светлосенки по рибарските лица, ще разберете защо градът се слави с толкова много поети, музиканти, актьори и писатели.
    Съвсем различна е темата за икономическия просперитет и финансовия стабилитет на града, с която смятаме сега да не ви занимаваме.
   
    Снимките са от public.fotki.com