Перперикон – историята – I-ва част
22 Oct 07 | Забележителности
В “Илиада” Омир разказва за митични тракийски царе, които водят битките си качени на златни колесници с огнени мечове във всяка ръка, които чисто физически повече се доближават до богове, отколкото до хора. Макар че едва ли има хора, които да се смятат за наследници на траките в България, тази част от Омировите разкази винаги поражда нотка патриотизъм в душите ни и ни кара да се чувстваме горди, че имаме честта да сме географски наследници на това племе. Въпреки това Перперикон няма успеха на Троя, поне спрямо туризма. bTOURISM.com ще ви представи история на свещения в Западните Родопи град в няколко части. Да ги наречем “саги”, за да звучим като класици. Ще започнем с неговата история и значение за Античния свят. Защото смятаме, че това не е поредната реклама на Николай Овчаров и на втръсналия на много хора през последните години свещен град, а отдаване на почит към траките и тяхната култура.
Покойният археолог Бойко Георгиев първи забелязва града през седемдесетте годни на 20 век, но поради редица обстоятелства пълното му разработване става неосъществено. После идва ред на Николай Овчаров. Житейски дар на съдбата или самоуверен авантюризъм на археолога, няма значение. Изкачвайки се нагоре към самия Перперикон, вие чисто физически ще разберете защо това място е избрано за соларни култове на траките. bTOURISM.com препоръчва да предприемете пътешествие натам, когато времето е прохладно, а дори и дъждовно. Слънцето ви удря в гърба като нажежена плоча, а изкачвайки се усещате неговата свещена сила все повече и повече. Като се озовахме накрая на целта ни, отделните помещения на светилището ни изглеждаха като идеално композирани правоъгълни рамки, чиито граници започват да се преплитат разсеяте ли поглед.
Според историците местните хора са открили силата на скалата над Кърджали около петото хилядолетие преди новата ера. Пада се в каменно-медната епоха.
Тогава те не били запознати с подобен вид строителство и са използвали пукнатините на скалата като естествен храм, в който са поставали своите фетиши, най-вече към слънцето и древни култ към Богинята-майка. Важно е да се знае, че след намесата на траките векове по-късно Перперикон не е просто свещено място изградено над скала, той става и връх в архитектурата на племето беси. Предполага се, че е техен град и светилище. От времето на кемнно-медната епоха са открити няколко обредни съда, както и мазилка, която е и първото свидетелство за окултуряване на мястото.
Така известният храм с кръгъл олтар на траките се датира някъде около първото хилядолетие преди Христа. Храмът представлява овална зала, която се извисява над три метра спрямо останалата част от помещението. Подът е изпълнен с шахти, в които са се помещавали обредните съдове и нужните елементи за всяко едно свещенодействие. Смята се, че той е построен от племето беси и е в чест на бог Дионис. Култът към Дионис е един от най-разпространените във вярванията на траките. Тяхната представа за Дионис не съвпада с гръцката, в която той е обожател на виното и разгулния живот, който по-късно вземат и римляните с Бакхус. Според Херодот, доколкото може да му се вярва заради неоткритата Атлантида и това, че никога не е напускал Атина, на мястото тракийски жреци са извършвали гадания в определено време на годината. Именно тук минава кръвният баща на Октавиан Август, пред който жреците пророкуват, че ще стане първият император на Рим в една нова за империята епоха. Вярва се, че перпериконските гадатели предсказват завоеванията на Александър Македонски в Азия.
Всъщност името идва от византийската монета “перпера”, сечена от император Алекси Комнин в края на XI век. Но това е от времето, когато мястото вече е било християнизирано. С епохата на християнизация се свърза и една от най-пищните постройки – акрополът. Той се намира в най-горната част на двореца и се смята, че е построен от Никета Ремесиански, първият покръстител на бесите. В по-смелите теории се смята, че именно тогава се е извършил и уникален превод на Библията. Уникален, защото е на езика на бесите, а не на свещеното триезичие.
В нашата своеобразна поредица за светилището винаги ще изтъкваме на уникалната природна гледка, която се разкрива от Перперикон. И един съвет, не отивайте без гид или археолог, който може да забележи невидими за вас неща, защото екскурзията ви ще е като посещение на бели оформени скали.
В “Илиада” Омир разказва за митични тракийски царе, които водят битките си качени на златни колесници с огнени мечове във всяка ръка, които чисто физически повече се доближават до богове, отколкото до хора. Макар че едва ли има хора, които да се смятат за наследници на траките в България, тази част от Омировите разкази винаги поражда нотка патриотизъм в душите ни и ни кара да се чувстваме горди, че имаме честта да сме географски наследници на това племе. Въпреки това Перперикон няма успеха на Троя, поне спрямо туризма. bTOURISM.com ще ви представи история на свещения в Западните Родопи град в няколко части. Да ги наречем “саги”, за да звучим като класици. Ще започнем с неговата история и значение за Античния свят. Защото смятаме, че това не е поредната реклама на Николай Овчаров и на втръсналия на много хора през последните години свещен град, а отдаване на почит към траките и тяхната култура.
Покойният археолог Бойко Георгиев първи забелязва града през седемдесетте годни на 20 век, но поради редица обстоятелства пълното му разработване става неосъществено. После идва ред на Николай Овчаров. Житейски дар на съдбата или самоуверен авантюризъм на археолога, няма значение. Изкачвайки се нагоре към самия Перперикон, вие чисто физически ще разберете защо това място е избрано за соларни култове на траките. bTOURISM.com препоръчва да предприемете пътешествие натам, когато времето е прохладно, а дори и дъждовно. Слънцето ви удря в гърба като нажежена плоча, а изкачвайки се усещате неговата свещена сила все повече и повече. Като се озовахме накрая на целта ни, отделните помещения на светилището ни изглеждаха като идеално композирани правоъгълни рамки, чиито граници започват да се преплитат разсеяте ли поглед.
Според историците местните хора са открили силата на скалата над Кърджали около петото хилядолетие преди новата ера. Пада се в каменно-медната епоха.
Така известният храм с кръгъл олтар на траките се датира някъде около първото хилядолетие преди Христа. Храмът представлява овална зала, която се извисява над три метра спрямо останалата част от помещението. Подът е изпълнен с шахти, в които са се помещавали обредните съдове и нужните елементи за всяко едно свещенодействие. Смята се, че той е построен от племето беси и е в чест на бог Дионис. Култът към Дионис е един от най-разпространените във вярванията на траките. Тяхната представа за Дионис не съвпада с гръцката, в която той е обожател на виното и разгулния живот, който по-късно вземат и римляните с Бакхус. Според Херодот, доколкото може да му се вярва заради неоткритата Атлантида и това, че никога не е напускал Атина, на мястото тракийски жреци са извършвали гадания в определено време на годината. Именно тук минава кръвният баща на Октавиан Август, пред който жреците пророкуват, че ще стане първият император на Рим в една нова за империята епоха. Вярва се, че перпериконските гадатели предсказват завоеванията на Александър Македонски в Азия.
Всъщност името идва от византийската монета “перпера”, сечена от император Алекси Комнин в края на XI век. Но това е от времето, когато мястото вече е било християнизирано. С епохата на християнизация се свърза и една от най-пищните постройки – акрополът. Той се намира в най-горната част на двореца и се смята, че е построен от Никета Ремесиански, първият покръстител на бесите. В по-смелите теории се смята, че именно тогава се е извършил и уникален превод на Библията. Уникален, защото е на езика на бесите, а не на свещеното триезичие.
В нашата своеобразна поредица за светилището винаги ще изтъкваме на уникалната природна гледка, която се разкрива от Перперикон. И един съвет, не отивайте без гид или археолог, който може да забележи невидими за вас неща, защото екскурзията ви ще е като посещение на бели оформени скали.