15 Oct 07  |  Събития

      “Ovo je sve?an”*, тази мисъл не ми излизаше от главата, подготвяйки се за тазгодишният Exit фестивал в Сърбия. Без съмнение се очертаваше да е музикалното събитие на годината за Европа, а сравнявайки го с българските стандарти, фестивалът се превръща в преживяване-мечта за всеки истински меломан. За съжаление, винаги когато нещата изглеждат перфектни, все нещо се обърква в най-неподходящият момент. Тази година изпуснах музикалното събитие на Европа и трябваше да задоволя абстиненцията с нещо в границите на Републиката ни. По-възможност колкото е възможно по-скоро, едвам издържах след проваленото ми угощение с плескавици.
    Из София бях видял няколко билборда с реклама на турнето на Chambao и без да се замислям хванах пътя към Пловдив. Вече бях се запознал с творчеството на групата от Малага и не се съмнявах в качеството на предстоящото шоу. А и отзивите след миналогодишният им концерт в НДК бяха повече от добри. Пътувайки към Филибето, все пак малко ме хвана яд, че отивам на концерт на фламенко - чил аут група, а не на тримата изперкали британци от Prodigy.
    Взех си билет от местният драматичен театър и вече нямаше връщане назад. Предполагах, че ще бъдем около 200-300 човека на концерта, билети все още имаше. И то на цената от 10 и 15 лева, съвсем скромно за концерт. На влизане в летния театър, където щеше да се проведе събитието, все още бях подтиснат от проваленото ми трансгранично пътуване, а слабата организация ми влоши настроението още повече. Чаках половин час, за да влезна, имаше отвратителна блъсканица, която не е присъща за европейските стандарти, към които се стремим, вътре не продаваха бира, а концерта разбираемо се отложи с половин час заради организаторски неуредици. За мое учудване, летният театър се пръскаше по шевовете, имаше множество правостоящи, при положение, че място за такива не бе отредено, а възрастовата граница на присъстващите бе доста широка. Явно една част от тях идваха не заради самите Chambao, а заради самото културно мероприятие. Магическият глас на Ла Мари ни завладя още с първата песен. В началото публиката не знаеше как да реагира, никой не очакваше такъв заряд и красота още от първата секунда. На втората песен вече нямаше и помен от театралната обстановка. Всички бяха на крака и танцуваха под звуците на фламенкото, а страстните испанци току що загряваха за това, което предстои. Определено Chambao в студио и Chambao на живо са две коренно различни неща, и двете носещи заряда на едно уникално преживяване. Сега разбрах, защо групата се казва така – в превод означава сламени чадъри по испанското крайбрежие. Затворих очи, вдишах дълбоко въздух и успях да погълна частица от свежият морски бриз. В съзнанието ми изникна гледката на пустият плаж, отражението на луната в неспокойните води и лекият ветрец, който подухваше.
    От сцената долетяха първите акорди от „Pokito a Poko” и аз инстинктивно отворих очи. Всички около мен бяха силно превъзбудени и щастливи от музикалният празник, който се получаваше. На припева, Мари замени името на песента с едно сладко „Полека-лека”. Чак сега ми направи впечатление, че Мари пее боса, точно както една друга темпераментна жена с латино кръв – Сезария Евора. Възхитих се от този прекрасен глас и тази дребничка жена, която бе успяла да се пребори с рака и сега се раздаваше от сърце заради нас. Еуфорията на публиката се бе отразила и на музикантите. Не спряха да се веселят през целият концерт и ако не бе стегнатата им програма сигурно биха продължили цяла нощ. След края на концерта, публиката не спря с овациите си и топлите чувства и съвсем логично последва двадесет минутен бис. Дълго време Ла Мари през сълзи благодареше на своите фенове. Все пак всяко хубаво нещо си има край и след два часа неспирни фламенко ритми и божествен глас, концертът приключи.
    Вече не проклинах организаторите, даже исках да ги разцелувам. Всичко им бе простено след този концерт. Мисълта за Exit ме бе напуснала, въобще не съжалявах за пропуснатото пътуване, напротив, радвах се, че успях да изпитам от магията на Мари и компания. Не ми се връщаше в София. Не исках да оставам и в Пловдив тази вечер. Взех една двулитровка бира и се отправих към магистралата. След няма и половин час вече вдигах ръка на стоп. Спря едно младо момче, което отиваше на почивка с приятелката си към морето.
„За къде си?” – попита ме той.
„Към Созопол. Към следващата спирка на Chambao. Ovo je koncert
*Това е фестивал