09 Feb 09  |  Етнотуризъм

      Красотата на цветовете и мирисът на свежест са изпълнили въздуха над селото. Снегът се е разтопил. Тревата и корите на дърветата са още мокри. Ниско в облаците пролетното слънце е изгряло над високите зелени склонове и лъчите му спокойно огряват керемидените покриви на къщите. Дебелите горски сенки се повдигат. Под тях засиява Широка Лъка, сгушена между билата в прегръдката на майка си – Родопа. Извива се пътят по долината на Широколъшката река, а с него лъкатушат и кривините на масленозелените склонове. Като пуканки по тях се пръсват родопските къщи. Стелят се една над друга и засипват с цветовете си облите планински хребети.

Началото на март е. В разгара си е един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Песпонеделник”. Божествените звуци на Орфеевите песни и нежния глас на гайдите на неговите внуци ме доведоха в сърцето на Родопите, селото Широка Лъка, обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Свереозападно от Смолян, недалеч от Девин и Пампорово. Дойдох за да вдишам очерованието на вековете, зазидани между каменните основи на къщите и калдаръмените улици. Да се наслушам на родопски песни. Оставям се в ръцете на своите домакини, широколъчани, за да ми разкажат за себе си и за съдбата на земята, на която са родени.

Спускайки се от Пампорово, първото, което ме посреща е Згуровския конак, застинал на каменните скали край пътя. Там се помещава Етнографският музей, един от символите на Широка лъка. Калдаръмените улици ме повеждат из тесните кривини не селото и старите постройки, издигнати амфитеатрално над реката. “Лъка” , думата, по която селото носи своето име е със старобългарски произход и означава извивка, кривина, лъкатушене. Спускайки се по извитите склонове на селото човек има усещането, че се носи из каменни вълни, а над главата му досолепно се извисяват автентичните двуетажни родопски къщи. Повечето са широки, с дървени миндери до стените и с малки прозорци. Всяка с еркери и дървено стълбище. Опасани са с високи, дебели, бели зидове, предпазващи къщните от завистливите чужди очи.
И тук всяка къща има скрити в стените долапи и изба със скривалище. Зад дървените порти е малък двор, покрит с каменни плочи. В средата му се издига каменна чешма, която като че напомня за хората, изпод чиито ръце е съградена. Ръце, събрали опита на хиляди години, десетки народи и обичаите на много религии. Прочути са широколъчанските майстори. Славата им носят стотици къщи, църкви, мостове пръснати из многобройни долини и села на Родопите. Тук е роден и най-значимият архитект на Османската империя – Коджа Мимар Синан Ага. Роден като християнин, след отвеждането му в еничарския корпус в Истанбул, родопчанинът се превръща в най-известния строител в исламската империя. Негово дело са много частни и обществени сгради, мостове и величествени джамии, запомнени като ненадминати шедьоври. Голяма част от тях могат да бъдат видяни и днес. Съграденото от родопчани, независимо от вярата и имената им, остава . Ръцете им са по-силни от времето, в което живеят. Така и до днес сред селото величствено се извисяват красивите архитектурни съкровища – Учиковската, Григоровската къщи и още много други. Както е навсякъде по българските земи, така и в този край, училището и църквата са взаимно свързани в епохата на Българското възраждане.

През 1834 година е построена църквата “Света Богородица”. Преданието разказава, че за изграждането й е издаден специален султански ферман. Само за 38 дни местните жители съграждат на едно от билата основите на църквата, пренасяйки подбраните камъни повече от два километра. Разхождайки се из двора на църквата, опирайки ръка на стените, човек усеща непоколебимата им воля и страстта, която ги е водела. Предполага се, че четките на братята Димитър и Захари от Самоков са изографисали църквата и автентичния иконостас, който посреща посетителите. До камбанарията е построена и друга едноетажна сграда – сторото училище, до което през 1972 година е създадено Средно музикално училище за народни песни и инструменти. Музиката, всъщност, е символът на селото. Всяко семейство тук е свързано с родопската музика. Из тукашните къщи са излезли едни от най-известните родопски гласове и майстори-гайдари. Хората заслужено наричат Широка лъка “храм на родопската песен” – мелодията на протяжните песни като че се носи постоянно над главите на хората. Когато запеят, а те пеят с цяла душа, гласовете на широколъчани политат над билата на планината и се носят над високите склонове. А когато пропищи широколъчанската каба-гайда – тогава и природата застива, унесена в красивия разказ на песента.

Затова, ето ми в първите дни на месец март гост на селото и неговия кукерски празник. Големи кукерски чудовища, опасани с дървени саби, танцуват из селото. Боядисани в яркочервено, накичени с чесън, боб и чушки. На кръста им висят чамове и всеки подскок ги кара да дрънчат и да вдигат врява. Играят и скачат по дворовете за да изгонят всяко зло от къщите и душите на хората. Улиците са пълни. Хората се смеят и подвикват на чудатите кукери. Пропищява гайда, кръвта на някой родопчанин заикипява и запява. Чува се тъпън, но свирачът сякъш не го бие, а го гали. Една ръка ме дръпва напред и хорото се сплита по кълдаръмената улица. Мелодията се разтяга, хората стъпват бавно и в рътъм. Чуството за българско и свое кара лицата им да червенеят и усмивките да не слизат от лицата през целия ден.

Широка лъка е село, което ще остане в спомените ви. Родопското слънце ще ви посрещне с топлите си лъчи и ще ви разкрие очарованието на горите. Свежият дъх на планината ще изпълни гърдите ви със спокойствие и уют. Любовната музика на каба-гайдата и безкрайният глас на певеца ще ви смаят. Стари каменни къщи ще ви приютят и ще се почуствате като у дома си. Btourism.com страстно ви препоръчва да не пропускате автентичното родопско село и неговите прелести. Отделете време за да послушате красивата му песен. Няколко дни, един wikend или само броени часове – към това място ще се връщате в спомените си и в разказите за най-красивите сънища, които някога се имали честа да изживеете.