03 Aug 07  |  Етнотуризъм

      Има го варен, печен, пържен и все е хубав. По различните краища на Родопите съм го ял в различен вид, а стари кулинарки все ме убеждават, че техният вариант е най-истинският. Става дума за пататника. Името му говори само за него, идва от патато – картофи. Някъде в България някой може и да не знае, че в Родопите и по малко други места в Републиката на картофа казват – патат, но за англоговорящите това едва ли би било проблем. Те биха превели чудната родопска гозба така – Картофник. Бях дете, когато заминавайки за първи път на ски в Пампорово, полковникът от втория етаж ми каза задължително да опитам от странен вид родопска баница, направена от картофи. Така от малък в мен се роди гениалната идея в бъдеще да спомогна за развитието на хранителния туризъм в страната. Няма нищо по-хубаво от това местни хора да се мъчат да изпъкнат пред гостите си, представяйки кулинарните достижения на своя край. Скъпият хотел в Пампорово, обаче не задоволи очакванията ми. Така наречената, баница от картофи, не представляваше нищо особено. Готвачът не се беше постарал – леко недопечени, с твърде малко сирене и без типичната за пататника хрупкава коричка по края. Детските спомени могат да бъдат много жестоки, що се отнася до по-нататъшната ни социализация. Минаваха години и години, в които аз постоянно посещавах Родопите, но заради сърдит готвач в кофти настроение, така и не опитах повече от това странно ястие – пататника.
    Баба Селза от село Виево припна, точно като млада булка, да ни поднесе нещо за ядене. Изглеждахме като върнали се от изкачване на Еверест, брадясали, уморени и със свити като кашу във вакуум стомаси. В този миг домашна родопска манджа ни се струваше като нещо много по-грандиозно от печалбите, които раздава Зара по Нова телевизия. Естествено, получихме пататник в метална чинийка, с по една купичка кисело мляко, за смазване на хранопровода. Въпреки че знаех, че тези хора лапат най-традиционното си родопско ястие сутрин обед и вечер, тайно се надявах никой да не ме кара отново да подлагам гълтача си на подобно изпитание. Колебанието трая до първата вилица. Топлите опечени картофи изхрупкаха между зъбите ми, а малко парче домашно сирене се докосна до вкусовите ми рецептори, които затанцуваха в екстаз в устата ми. Станах и тръгнах да я прегръщам, но като видях уплахата й от импулсивната ми реакция се спрях и успях само да кажа – благодаря ти! Сигурно помните Елинпелиновия Душко, който не яде тиквеник, защото не бил тиквеник. На мен не ми трябват уроци по осмиване на предубежденията, мъдростта си получих, закалявайки се високо в планината Родопи, а една баба ми я поднесе топло извадена от стара печка на дърва. Не смятам, че съм картоф, ядейки картофник. bTOURISM.com ви препоръчва да опитате от чудната гозба по възможност в домашни условия. Има го във всички заведения за хранене в Родопите, но някъде можете да попаднете на същия некадърен готвач, който аз не спирам да псувам от няколко години насам. Някъде ще ви го предложат във вид, който си е на заведението, а ако имате късмет, ще попаднете на чистата му родопска версия.
   
    За тези, които няма как да посетят скоро планината, ето няколко рецепти на картофеното ястие. Ако, да речем, използвате 500 грама картофи, то сиренето трябва да е около 250 грама. Другите нужни ви продукти са – една глава лук, два-три стръка джоджен, две яйца, черен пипер на вкус, малко олио (зависи кой как обича, блажно или не), точени кори за баница и около 50 грама краве масло. Тавата, в която ще се пече, също се намазва с олио, подобно на направата на баницата. Настъргват се обелените картофи и се смесват с натрошеното сиренето и ситно нарязаните лук и джоджен. Прибавяме яйцата, черния пипер и половината от олиото и объркваме добре. В голяма, намазана с олио тава, слагаме 5 листа от корите, като всяка се намазнява. Сместа се изсипва върху намазнените листа и покривате с останалите листа кори, като отново намазнява всяка поотделно. После отгоре върху получения продукт слагате масло нарязано на парчета. Пече се около 30 минути в предварително загрята фурна до 180 градуса, докато отгоре пататникът се зачерви. Да ви е сладко!
   
    Предлагаме ви една, може би малко по-вкусна, рецепта, в която пататникът се пържи и не е нужно да използвате кори. Всъщност, и в първата може да направите всичко това без да използвате кори за баница. За втората ви трябват отново картофи, сирене, яйца (горе-долу в същите пропорции), можете и кашкавал да прибавите, лук, джоджен, олио и малко брашно. Както при горната рецепта, настъргвате всичко и го смесвате в една купа. Но трябва дълго да месите, за да може навсякъде по равно да се разпределят отделните съставки. След като сте готови със сместа, поръсвате малко брашно в тигана и тогава изсипвате не повече от три-четири пръста от сместа. Ако сложите по-голямо количество, по-дълго ще пържите и рискувате в средата той да остане суров. Препоръчваме ви да използвате капак, не само за да се задуши, а защото ще ви е по-лесно да обръщате по някое време пататника откъм суровата му горна страна.
   
    За мое щастие, ял съм и варен пататник, но за ваше съжаление, жената от село Чокманово не искаше да си споделя рецептата. Като по този начин още повече засилва любопитството ми за този кулинарен феномен. Ето ви и малко полезна информация, в местността Картола, близо до село Момчиловци, растат едни от най-хубавите картофи в целите Родопи. Ако тръгнете към планината с идеята да се насладите на родопската картофена баница, насочете вниманието си към изключително красивото село Момчиловци.