03 Aug 07  |  Забележителности

      Колкото повече наближавахме, толкова повече кубетата на „Александър Невски” засилваха яркожълтия си цвят. Погледнато от птичи поглед, те наподобяват слънчогледи усмихнати към небето, които си пробиват път през смога на София, сякаш се намират в задушаваща ги мъгла. Туристи и посетители поне за момент се откъсват от сивотата на „Кремиковци” и намиращите се близо до летището порутени цигански къщи. Така представен, храмът не е само постижение на църковната архитектура в България, той е визитка на страната ни. Първата по-впечатляваща сграда, с която се сблъскват зажаднелите за откривателство и запознаване с нови места очи на чужденци. Вярвам, че още като минат през паспортната проверка, в тях се закотвя непреодолимо желание да видят златните кубета отблизо. Може би най-чаровното нещо, което срещаш, прелитайки със самолет над България. „Александър Невски” е входната врата на родината ни, оттам започва туристическата обиколка, там и ще свърши. А чужденецът, излитайки отново, ще обърне погледа си към светещите жълти кубета. Достоен финал, за край на наситена с впечатления обиколка.
    За нас храмът е даденост, израснали сме с преки включвания по време на великденските празници и с непрекъснато повтаряща се история за него. Софиянци рядко го поглеждат, пресичайки жълтите павета около Народното събрание. В представите на българина той не е особена туристическа атракция. Освен при по-големите християнски празници, интересът към него се засилва и поради силната суеверност на хората. Припадащи жени и деца, километрични опашки, чакане в продължение на денонощия и доходен бизнес с минерална вода съпътстват всяко едно посещение на чудотворни икони и мощи на светци. А в обикновен делничен ден посетителите му са най-вече групи туристи, които смесват езиците си в храма на Господ. Много скептици натоварват с негативизъм подобни инициативи за строеж или вече издигнати с колосални размери религиозни постройки. Сравняват подобен феномен с градежа на Вавилонската кула и вечния глупав стремеж на човек да стигне до Бог. Няма значение коя религия изповядваш, няма значение дали си религиозен или атеист, факт е, че навсякъде по света култовата архитектура най-много впечатлява. Строителството, когато е съпроводено с вяра и символизира почит и смирение, е чисто строителство. Завършеният образ на сградите се отличава с единствена по рода си красота, която докосва сърцето и инстинктивно кара погледа ти да изучава всеки един детайл. Това е така от Египет, през Тибет, Русия, Гърция, Франция и Италия, а защо да не и България. Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. За вътрешната си украса той съчетава качествени материали, събирани от далечни и близки християнски държави. Мрамор от Италия, оникс от Бразилия, албастър. Височината му с камбанарията е близо 53 метра, а максималният брой вярващи, който събира е около пет хиляди. 12 камбани произведени в Русия се грижат за чистотата на мекия меден звън. Забележително е, че ако в София няма абсолютно никакъв шум, нито от коли, нито от заводи, камбаненият звън на „Александър Невски” се чува на 30 километра в радиус около града. Мраморна пластика изработена в Берлин и дървени врати във Виена са едни от малкото, които засилват уникалността на обекта.
    За да бъде нещо дотолкова качествено, то трябва да разполага със скрити елементи, които засилват неговата съвършеност. Около централния купол на „Александър Невски” със златни букви е изписана молитвата „Отче наш”. Дори и да не знаете текста й, чувствата, които ще изпитате, когато застанете в центъра на църквата и погледнете към върха на същия този купол, са много по-силни от каквато и да е подредба на думи. Избраните цветове и дълбочината, която се постига, ви обгръща до замайване, а съзнанието кара краката да треперят, поради силата на нахлуващата картина и неподготвените за подобно нещо очи.
    Сигурен съм, че всеки будист, католик, протестант, ако щете и джайнист, посетил „Александър Невски” ще остави в съзнанието си спомен и за него и дори ще го асоциира с България. Със или без българска роза, няколко позлатени купола ще проблясват отвреме-навреме в мислената му визитка за страната ни.
   
    Основна снимка - Георги Петров