12 May 08  |  Забележителности

      “Манастирът е по-стар от Бачковския”, така ме посреща бъдещ монах, послушник в манастира “Св.Св. Козма и Дамян” близо до село Куклен. Малко е странно божи човек да те посрещне с подобна реплика. Да няма завист в думите му или иска манастирът, в който се намира той да изпъкне пред Бачковския. Нали все за Бога са строени и нали все на Него служат, какво е значението кой е по-стар и кой по-голям, при кой ходят повече туристи и за кой правят повече документални филми. Наистина я няма суматохата, която се вижда около най-известните ни манастири, макар и този също да не е от най-малките и най безизвестните. Дори притегателен стимул за туристи е и лечебното аязмо. Въпреки лошото впечатление в началото, оставайки малко сам в свещеното пространство, усетих духа на висшата сила. Основно правило за мен е да мога да се потопя максимално бързо в атмосферата на всяко ново място, което посетя. Не искам да го разбирам, да го отчитам с очи и анализирам с главата си, затова си има време и то най-малко е, когато се намирам там. Един поп и трима монаси, съвсем малка заплата от Светия синод, натурално стопанство, градинка с домати, грижливо отгледани цветя, картофи на поляна извън манастира. Aко мога да окачествя атмосферата по някакъв начин, бих използвал само думата – спокойствие.
   От btourism.com ви препоръчваме да отидете през някой делничен ден, когато единствената кръчма, между аязмото и самия манастир, не работи, когато няма хора с мигащи фотоапарати и можеш напълно да се отдадеш на единствената логична реакция на подобно място – да седнеш и да влезеш с усмивка в безвремието на манастира. Макар и да влизам в противоречие с увода си, наистина мястото е “над”... Над битови проблеми за университетски такси и учебници за децата, над проблема за Бургас-Александруполис и руската инвазия на пазара с петрол и ядрена енергетика. На манастира не му пука за Юшченко и Янукович. Откъснато място в безвремие, а единствен основен принцип е хармонията. Хармония с Господ и природа. Хората му викат и “Св. Врач”, не е само заради лечебното аязмо, още от създаването си в началото на 16 век в него са се лекували психично болни. Още стоят веригите в църквата, с които са завързвали болните. Самото тежко желязо, обвиващо китки и ходила, всява респект, символ на покорение и смирение пред божията воля. За да получиш трябва да дадеш. Макар че не е ясно в случая дали божествата не прекланят пред волята на човека, лекувайки с висше “болни” хора. До църквата в манастира има гроб, турски гроб. Действието се развива през 18 век, управителят на Пловдив, турчин мюсюлманин, подхранван от последна надежда, се обръща към лечебния манастир да излекува сина му от нелечима болест. Чудото се случва и управителят зарекъл там да го копат, това му е дължимата сума по клинична пътека. Мястото никога не е закачано от мюсюлмани, поради уважение към гроба му.
   Аязмо, богата история, спокойствие, малко мистика, противоборство с гръцки свещеници, дом за богомили, това не са единствените причини да посетите “Св. Врач”, основателна причина е и самото село до него – Куклен. Куклен, в който живеят българи, цигани, турци, арменци и евреи. Изкачвайки се по черния път за манастира, вие виждате отгоре как в селото стърчат църквата и джамията и се извисяват над къщите. Малка балканска идилия, без масови гробове и спорна история кой кого е прецакал. Цялото население излиза да посрещне Гергьовден и Рамазан. Там децата се раждат двуезични – български и турски, а за тези, които са по-надарени, циганският се пада трети. Ако искате да усетите атмосферата на балканско, иначе почти невъзможно, разбирателство в съчетание с религиозно пречистване, умивайки се в аязмото, посетете село Куклен по време на голям религиозен празник – ние ви препоръчваме Великден. Има бърз и на кратки интервали транспорт до Пловдив и Асеновград. Самото село е по средата – на около 12 километра от двата града – и може да се приберете още на същия ден. Не ви обещаваме преживявания без цинични ситуации, обещаваме ви истинност.