29 Jul 07  |  Етнотуризъм

      Гергьовден, радост за наборника, който ще обядва и вечеря на богата трапеза, памет за славната българска армия или един от най-важните дни в традиционния календар на българската обичайно-обредна система? Гергьовден е важна дата в земеделския и скотовъден календар. Неговата смислова натовареност е много по-голяма от тази, която държавата налага като празник на армията. Пътуването ни по Западните покрайнини продължава, като този път ще се опитаме да ви въведем в този край през призмата на празничния обред и почитта, която местните хора отдават на традицията. За съжаление bTOURISM.com нямаше представител, но на драго сърце ви предлагаме материалът на колегите от oikumen.blogspot.com Тодор и Атанаска Станчеви, които ще ви запознаят със сегашното състояние на Гергьовден в село Костуринци (Трънско)
   
    На самият ден се става много рано, тъй като трябва да се “излезе в Балкана” (Руй планина) и да се наберат цветя още преди да е изгряло слънцето. По-старите хора остават в селото и се захващат с приготвянето на трапезата, а тези които могат да издържат 3-4 часовия преход в планината – тръгват. Докато си в по ниското се бере “джурджевче” (гергьовче – жълто цвете с обли листенца), което расте само на поляните покрай вода, защото когато слизаш в селото трябва да дадеш джурджевче за да те “нагостят” хората, които те посрещат. Пътят върви все през широколистна гора и води до “Нивите”, голяма поляна на едно възвишение, където се изчаква да се събере цялата група участващи в “похода”. Тук преди години имало кошари, и хората обработвали земята наоколо, откъдето идва името на местността. След това всички тръгват към най-високото възвишение над Костуринци, където се спира, пали се огън и всеки се “подкрепя” с какво носи (колаци, зеленчуци, ракия, пече се месо). Казват, че навремето на мястото е имало камъни, като всеки род си имал свои и там се събирал на Гергьовден. Малко преди да се излезе на възвишението се минава покрай гроб на овчар от съседното село Мрамор. По пътя надолу се слиза по-бързо, за около час, като се минава през млада иглолистна горичка, която се смесва с по-стара широколистна. В селото трябва първо да слезе “главчето”, набучена на кол опечена агнешка глава украсена със джурджевче и зеленина, която се носи от по-стар човек. Ако не всички са успели да наберат цветя, сега могат да съберат “шума”, зелени клончета от дърво с кръгли листа. Те също играят ролята на разменна единица, срещу която в селото ще те почерпят. Целият път е съпроводен с местен фолклор (песни, истории, шеги). Когато долу разберат, че групата се спуска от планината, еква музика придружена от звъна на църковната камбана. След като всички слязат и се поздравят по случай празника се играе хоро и всеки се прибира да гощава гости и домашни за обяд.
    Село Костуринци е представител на типичната за трънско къща – с аркиран вход или балкон (чардак). Колоритен представител на традиционната архитектура за района е и църквата „Света Богородица”. Тя е еднокорабна, едноабсидна, а храмовият празник е на осми септември – Рождество Богородично. Осми септември в Костуринци е и добър алтернативен избор, за да се запознаете с колорита на Западните покрайнини.