24 Sep 07  |  Екотуризъм

      Ритъмът на живот в столицата все повече се превръща в уморяваща съзнанието даденост, която рано или късно при много хора ескалира в депресия или постоянна досада. Бягство от „действителността” на града, макар и за един ден, в повечето случаи е лекарството, което ни зарежда за поредната напрегната работна седмица. За щастие София е разположена така, че това бягство е напълно възможно и евтино, а опциите са десетки. Само на един час път с влак, и то за едно левче, се намира селище, което е по-близко до звездите, отколкото до земята. Село Желен не е най-развитата туристическа дестинация, защото за местните туризмът не е толкова на почит. Проблемите пред тамошните хора са свързани по-скоро със „Земята”, страници от „Държавен вестник” стоят залепени по единствения за селото магазин.
    В сайта ни често ви пишем за алтернативни места за посещаване, като всяко от тях си има нужната доза чар и самобитност. Като човек прекарал доста нощи под небето, съвсем откровено заявявам, че това е едно от най-подходящите места за „презареждане на батериите” на открито. Всъщност самата местност подходяща за разпъване на палатка(че и на цял палатков лагер) е на около 30 минути от селото и носи името Тринога. За да бъда честна, ще призная, че разбрах за нея от едно open-air парти случващо се на знайни и не знайни места из цялата страна. Не съм почитател на подобен тип музика, но идеята за планина, звезди и гора ме накара да се вдигна от леглото и да хвана влака – в действителност на доста удобни интервали.
    Самото пътуване трае около час, но задължително попитайте коя е вашата спирка, защото в противен случай едва ли бихте се ориентирали. След като преминете въжено мостче и изкачите първия наклон се озовавате в началото на селото. Тук е мястото да ви предупредя, че заветната цел – центърът – е поне на още толкова време път пеша. Пригответе се за едно истинско изкачване!
    След доста почивки, катерене, завойчета и пот се добрахме до центърът. Той не е нищо особено – вече споменатия магазин, селска чешма и панорамна гледка надолу. Ако сте решили да оставите последните си покупки за тук, редно е да знаете, че магазинът почива в неделя и изненадващо – вторник! Около него има пейки, на които можете да поемете глътка въздух в компанията на няколко студени бирички. Там е и мястото, където местните хора водят своя най-оживен социален живот. Ако не ви се говори с тях и предпочитате безцелно да зареете поглед в планините наоколо – бъдете сигурни, че ще ви оставят на спокойствие. Но ако искате да размените някоя и друга дума, също няма да срещнете проблем. Остава най-лесната част от прехода – разстоянието между Желен и Тринога е кратко и лишено от големи наклони и за да бъде всичко все по-перфектно, природата наоколо не спира да ви изненадва. Ако може с една дума да се опишат гледките и усещанията, когато сте там, то за мен думата е „Истинност”. Красива реалност, с която се сблъсквате, изкачвайки се по стръмни пътеки в търсене на съвършенство. В цялата местност това съвършенство, освен с природна уникалност, се допълва и от съчетанието от свеж въздух и по-близка връзка със звездите. Странна енергия ви обгръща и усмивката става естествено състояние на лицето. Широки зелени поляни, наоколо гори, а съседните хълмове разкриват различни скални масиви и щом погледнете надолу към релсите, където си бил само преди няколко часа, започваш да се чувстваш на върха на света.
Цялата тази смесица от усещания и емоции те кара да се замислиш за истински важните неща, за единството на човек и природа и взаимното им уважение. Затова не мога да забравя тъгата с която един от организаторите на партито ни показа млади бели борчета. Те не са в естествената си среда, но „предприемчиви” бизнесмени са ги засадили с единствената цел след години да ги отрежат и продадат дървения материал в Италия.
Ако през деня магнетизмът на мястото те кара да се усмихваш, то през вечерта звездите не ти дават да заспиш. Толкова близо и толкова много! „Никога не съм виждал токова звезди!” – повтаряше постоянно Ники, сякаш в захлас... А уж и ние сме чада на планината... но на една друга такава...
След ден и половина на Тринога се чувствах заредена. Нищо, че спахме 3-4 часа, въздухът там ти дава с пъти повече свежест, отколкото след поредната вечер в малката ми сладка кутийка в София.
Един любим писател казва, че водата ни връща целостта. Аз с усмивка заявявам, че планината прави същото.