24 Jul 07  |  Събития

      Всяко едно село или град са различни, когато в тях се случва нещо, традиционни фолклорни или музикални фестивали, кино паради или просто празник на града. Емоцията, която е завладяла всички местни се прехвърля и върху туриста и погледът върху мястото, което сте посетили става различен. Малък отрязък, един ден или седмица, в които монотонния живот на съвременния човек се превръща в смесица от празничност и безсмислено съзерцаване на някаква атракция. Ако погледнем през очите на слепец и приемем, че спомените и асоциациите са цветове, то по време на празник в някой град, в съзнанието ни след време преобладават топлите нюанси. За поредна година в Смолян стартира етноджаз фестивалът озаглавен “Julyjazz 2007”. В драматичния театър „Николай Хайтов” ще бъдат представени изпълнители от Индия, България и Африка. Ракеш Кумар – табла, Рупеш Кумар – сарод, съвместно с Марина Великова и Николай Иванов представят проекта си „По дългия път”. Нашумелите покрай европейската си визия Стоян Янкулов и Елица Тодорова излизат със съвместен етно проект, заедно с двама африканци и един австралиец. Още един случай, в който даден град се опитва да привлече внимание върху себе си чрез музиката. Според някои философи след събарянето на Вавилонската кула музиката е останала единственият общ език на всички хора на планетата. А когато има и етно елементи, чувството за първичната й универсалност още повече се засилва.
    Още задминавайки Асеновград, започнахме да се сблъсквате с плакати разлепени по крайпътни сгради и автобусни спирки, съобщаващи ни за програмата на фестивала. Повярвайте ми, планината е най-удобното място за провеждането на подобно мероприятие, особено когато тя е Родопа. Тук традицията е жива, тя не е спомен останал само в учебниците по етнология или пресъздаване на евтин театър в полза на азиатски туристи. Хората живеят като уважават миналото си и повелята на прародителите си. Свикнал съм музикалното събитие в тази планина, което посещавам, да е свързано с гайди в Гела и странни триградски мистерии, които нямат почти нищо общо с региона. Но се оказа, че атмосферата на Смолян е подходяща и за джаз, макар и етно. Още от Пампорово започва да се засилва усещането за уникално съчетание между традиция и модерност. Но старият бит на българите не е представен подобно на етно шоп на Златните, в които виждаш само сбирщина от носии и сукмани, купени за 50 лева от закъсали баби из България. Уважението, което изпитва родопчанинът към историята и фолклора на планината си, може дори да се подуши. То съществува като аура на самата планина, в която чужденецът се потапя. Това кара Родопите да изглеждат като живи, със собствен характер и нрави. Градът ни посрещна със задължителния си билборд на Величко Чолаков, вдигнал, напъвайки се, стотици килограми желязо, само и единствено със съдействието на известна марка родопско мляко. Чудех се дали градът ще е по-различен от друг път, дали ще се усети емоцията на феста. За съжаление грандиозност нямаше, много хора обвиняват за това и липсата на реклама от страна на организаторите. Опроверга се и правилото, че купон може да стане и с десет човека. Сякаш музикантите бяха обидени от липсата на общонационален концерт и като цяло обстановката е доста постна. Без желание за музика и сценично поведение, по-скоро със сценично поведение, което обаче беше възприемано като задължение. Фалшът по време на сценична изява винаги се усеща. На откриването на “Julijazz 2007” по-голямата част от присъстващите бяха студенти или младежи, които живеят извън Смолян и върнали се специално за събитието. Точно те бяха и най-романтичната част от фестивала, която ще запомня. Изглеждаха като стари хипари, запазили само свободния си дух и развили вкусовите си качества относно музика.
    Иначе Смолян не изглеждаше различно от друг път. Един от най-дългите градове в България водеше обикновения си начин на живот и не се вълнуваше много за събитията случващи се на територията му. Главната пешеходна улица в Стария център беше полупразна по време на горещия обяд и очакваното оживление настъпи привечер. Нямаше светлини, забързани хора в посока театър „Николай Хайтов”. Той изглеждаше както винаги. С уникален планински чар, подобно на всеки полукурортен град. Спокойно можете да го посетите и без да има събитие случващо се на територията му. Дълги въртеливи улици, големи зеленикави парапети отстрани на двете реки преминаващи през него и кооперации на по пет етажа са едно от малкото неща, които могат да ви запознаят с чара на планинския град. Чистият въздух е като наркотик за белите дробове и сподпомага за истински пълноценна почивка. Ако нощувате в хотел „Смолян”, искайте стаята ви да е с гледка към планината. Уж не се отклонявате от главния път, разделящ града на две през центъра, а когато излезете на терасата планината буквално влиза в стаята ви. Толкова е близко, че величието й в началото плаши, изглежда като голяма зелена вълна от цунами. След като видях тази гледка разбрах защо се „притурва планината” в известната народна песен. Градът е доста удобен за любителите на воайорстването , защото е разположен стълбовидно. Намирайки се на някоя тераса в по-високите му части, пред вас се разкрива панорамна гледка и към планината, и към прозорците на смолянчани, като любителите, ако имат късмет, могат да проникнат в интимния живот на жителите на града. Да кажем, че Смолян е един от най-удобните градове за воайорски туризъм.
    Надяваме се догодина фестивалът да се организира отново, а статията ни да е единствено и само за него. bTOURISM.com в скоро време ще ви представи подробна статия за Смолян и възможните туристически атракции, които привличат.