25 Nov 10  |  Забележителности

      “Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма, която ся казва Акъ балдъръ чешмеси…”

С този предислов започва една от най-прочутите поеми в българската литература „Изворът на белоногата“. През далечната 1873г. Петко Славейков написва тази творба, възхвала за силата на духа на българската жена и красотата на българското село. Историята разказва, че Славейков е прекарал известно време от своя живот в Харманли и е имал възможността на опознае региона. Той силно желаел да разбере къде бил погребан Вълкашин. Именно това желание го води до прочулата се по-късно, благодарение на него, чешма. Ак балдър чешмеси или както днес наричаме чешмата „Изворът на белоногата”е изградена в края на XVI век.от Сиавюш паша. Хората разказват, че навремето до чешмата имало три надписа върху мрамор, от които днес е запазен само единият: „Благодарение на водата всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585.”

Именно тук Славейков чува историята за Гергана, предавана от поколение на поколение и от уста на уста. По-късно той увековечава тази легенда чрез своята творба, която и до днес ни кара да се гордеем.

А дали би бил горд Славейков ако види извора днес? Това е въпрос, който си зададохме наскоро посещавайки „Изворът на белоногата“ край Харманли. Чешмата, чиито корита навремето били дванадесет, чучурите три, която впечатлявала със своята архитектура и с масивните си мраморните колони, сега представлява две чучурчета с корито обрасло с трева, където краката ти също поемат от хладката вода. Там е и Гергана – великолепен паметник на красивата девойка.

Жалко наистина колко известно е произведението на Славейков, а как запустяло е мястото, където се ражда неговата история. Местността иначе е уникална. Въпреки , че е незамарено в момента, все още си личи нягогашната му слава. Веднага можеш да си представиш как само преди няколко години мястото е било пълно с хора, тук са се срещали и тук се изпращали, как от всички крайща на страната идвали да видят къде Славейков сътворил своята поема.
Мраморни стъпала водят до Гергановата чешма, а около тях върху мрамор са изваяни думите на Петко Славейков.

Стана ни тъжно, че едно толко прекрасно и изпълнено с история място не се стопанисва. Надали знаете, че „Изворът на белоногата“ е обявен за паметник на културата с национално значение, с писмо № 1163 от 15 декември 1958 година на Министерството на културата. Поредният паметник, за който никои не се грижи. А за него много усилия не трябват- само да се изчисти, да се изрисуват думите на Славейков, разказващи изторията по пътя към чешмата, да се сложат две три пейки или една бесетка.

Нужно е да споменем и за един отдавашен спор между Харманли и село Бисер, а именно за мястото на извора - дали той се намира край Харманли (този за който ви разказваме) или е при с. Бисер, между Харманли и Любимец. Спорът е решен с разкопките от Археологическия институт на БАН през 1960 година, когато е потвърдено, че чешмата край Харманли е изградена в края на XVI век заедно с прочутия мост на Олудере и с вече съборените кервансарай, джамия, хамам. При разкопките е разкрита и тракийска керамика от предримската епоха, свидетелстваща за съществуване на селище още преди 2500 години. Или с други думи – около изворът винаги е имало живот. А сега малцина ходят на прочутия извор...

Надяваме се, че минавайки край Хармали, че се отбиете до „Изворът на белоногата“ и се надяваме, че ще го откриете в по-добро състояние от това, което ние заварихме. Дано този паметник на културата с национално значение да запази своята уникалност, видяна и възпята преди повече от 130 години от поета и публицист Петко Рачов Славейков.