Седемте чудеса на България - 2-ва част
29 Aug 10 | Забележителности
Преди време ние от bTourism започнахме едно доста смело сравнение между чудесата на света –антични и нови, и техният аналог в България. Доколко основателни са тези наши сравнения – не знаем, но е факт, че България има не само природни, но културни и исторически места, с които можем да се гордеем и които спокойно могат да бъдат част от най-великите постижения на природата и човека.
В първата част ние ви представихме няколко сравнения: Мавзолеят в Халикарнас и Мавзолеят на Георги Димитров ; Висящите градини на Вавилон и Дворецът в Балчик; Родоски колос, Статуята на Христос в Рио де Жанейро и Богородицата в Хасково.
Сега продължаваме нашето смело начинание и с ухота ще приемем всички ваши предложения, забележки и коментари.
Александрийски фар / Шабленският фар
Александрийският фар е построен 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет и за своето време той е най-високата конструкция (180 метра), създадена от човека. Служел е като наблюдателен пост на Александрия. Светлината на фара идвала от голям огън в основата му, която с помощта на система от огледала се отразявала навътре в морето.
Шабленският фар от своя страна е построен като прототип на Александрийския фар. Той е негово умалено копие. Първите сведения за него датират от от 1573 г. Висок е 32 метра, а светлината му се вижда от 17 морски мили. Той е ориентир за морските съдове. Предпазва ги от сблъсък с подводният риф намиращ се срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.
Античният стадион на Филипопол или Тримонциум / Колизеумът в Рим
Колизеят в Рим е безспорно една от забележителностите, които човек трябва да види. Грандиозен и величествен. Строежа му започва през 70г., a капацитета му е 50 хиляди зрители. Използва се за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети.
През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.
Античният стадион на Филипопол, намиращ се в Пловдив е също така грандиозен като този в Рим. За съжаление обаче за да бъде превърнат нашия античен стадион в туристическа забележителност като тази в Рим, той трябва да бъде обновен, възстановен и разбира се рекламиран – неща за което са необходими финансови средства. Стадиона в Пловдив побирал около 30 хиляди зрители. През римската епоха, когато бил разцветът на Филипопол (II - IV век.), в античния Римски стадион се провеждали Кендрийски и Александрийски игри, в чест на бог Аполон и на Александър Македонски. По късно античният стадион започнал да се използва само като хиподрум, защото император Теодосий Велики забранил атлетическите игри.
Перперикон/ Град Петра, Йордания
Основната прилика между Перперикон и Петра е, че и в двете сградите са всечени в скалите – „манастират” в Петра и „двореца” в Перперикон.
Петра е древен град в днешна Йордания, койти бил столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса на източния склон на Уади Араба. От своя страна Перперикон е древно светилище на Дионис на тракийското племе сатри. Пазположен е в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано. Сега проучванията продължават и кой знае какво още ще бъде открито...
Царевец / Мачу Пикчу
Мачу Пикчу наричан е още "Изгубеният град на инките" е бил създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути . Царевец е главната крепост по време на царерете от Второто българско царство (1185-1393).
В Мачу Пикчу били разположени храмове, резиденции, складове и други помещения за около 1200 души. В Царевец се намирали царският и патриаршеският дворец, Балдуинова кула и други съоръжения за около 3000 души. И двата града са изградени от камък и са били дом на велики за своето време хора.
Български или не, антични или не толкова, всички тези постижения на човека събуждат възхищение и до днес. Пожелаваме на всеки един да има възможността да види тези чудеса и да създаде свои собствени, които да оставят следа във времето и в сърцата на хората.
Преди време ние от bTourism започнахме едно доста смело сравнение между чудесата на света –антични и нови, и техният аналог в България. Доколко основателни са тези наши сравнения – не знаем, но е факт, че България има не само природни, но културни и исторически места, с които можем да се гордеем и които спокойно могат да бъдат част от най-великите постижения на природата и човека.
В първата част ние ви представихме няколко сравнения: Мавзолеят в Халикарнас и Мавзолеят на Георги Димитров ; Висящите градини на Вавилон и Дворецът в Балчик; Родоски колос, Статуята на Христос в Рио де Жанейро и Богородицата в Хасково.
Сега продължаваме нашето смело начинание и с ухота ще приемем всички ваши предложения, забележки и коментари.
Александрийски фар / Шабленският фар
Александрийският фар е построен 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет и за своето време той е най-високата конструкция (180 метра), създадена от човека. Служел е като наблюдателен пост на Александрия. Светлината на фара идвала от голям огън в основата му, която с помощта на система от огледала се отразявала навътре в морето.
Шабленският фар от своя страна е построен като прототип на Александрийския фар. Той е негово умалено копие. Първите сведения за него датират от от 1573 г. Висок е 32 метра, а светлината му се вижда от 17 морски мили. Той е ориентир за морските съдове. Предпазва ги от сблъсък с подводният риф намиращ се срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.
Античният стадион на Филипопол или Тримонциум / Колизеумът в Рим
Колизеят в Рим е безспорно една от забележителностите, които човек трябва да види. Грандиозен и величествен. Строежа му започва през 70г., a капацитета му е 50 хиляди зрители. Използва се за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети.
Античният стадион на Филипопол, намиращ се в Пловдив е също така грандиозен като този в Рим. За съжаление обаче за да бъде превърнат нашия античен стадион в туристическа забележителност като тази в Рим, той трябва да бъде обновен, възстановен и разбира се рекламиран – неща за което са необходими финансови средства. Стадиона в Пловдив побирал около 30 хиляди зрители. През римската епоха, когато бил разцветът на Филипопол (II - IV век.), в античния Римски стадион се провеждали Кендрийски и Александрийски игри, в чест на бог Аполон и на Александър Македонски. По късно античният стадион започнал да се използва само като хиподрум, защото император Теодосий Велики забранил атлетическите игри.
Перперикон/ Град Петра, Йордания
Основната прилика между Перперикон и Петра е, че и в двете сградите са всечени в скалите – „манастират” в Петра и „двореца” в Перперикон.
Петра е древен град в днешна Йордания, койти бил столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса на източния склон на Уади Араба. От своя страна Перперикон е древно светилище на Дионис на тракийското племе сатри. Пазположен е в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано. Сега проучванията продължават и кой знае какво още ще бъде открито...
Царевец / Мачу Пикчу
Мачу Пикчу наричан е още "Изгубеният град на инките" е бил създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути . Царевец е главната крепост по време на царерете от Второто българско царство (1185-1393).
В Мачу Пикчу били разположени храмове, резиденции, складове и други помещения за около 1200 души. В Царевец се намирали царският и патриаршеският дворец, Балдуинова кула и други съоръжения за около 3000 души. И двата града са изградени от камък и са били дом на велики за своето време хора.
Български или не, антични или не толкова, всички тези постижения на човека събуждат възхищение и до днес. Пожелаваме на всеки един да има възможността да види тези чудеса и да създаде свои собствени, които да оставят следа във времето и в сърцата на хората.