16 Jul 07  |  Общество

      bTOURISM.com умишлено избягваше проблема около Природен парк „Странджа”. Не сме се страхували, че като някакъв вид електронна медия, ще скъсаме никаквите си отношения с властта. Нямаме такива и вярваме в свободата на словото, колкото и тривиално да звучи. Не се месихме, защото проблемът наистина е двуостър, запознатите с неговата специфика няма как да отрекат, че дори и „лошата страна” има някакви основания. Освен това политическият му характер не пасва на списанието. Причината сега да застанем с позиция е излязлата информация, че в блоговете е забранено обсъждането на предстоящи протести или каквито и да е било инициативи, свързани със Странджа. Лесно намерих как да си направя тротил и всякакви други взривни и запалителни екстри http://forums.cjb.net/pyromans-about10-0-asc-0.html, но този доста по-опасен форум е свободен, да не говорим за детска порнография и пиратство спрямо интелектуалната собственост. От друга страна, група еколози бяха обявени едва ли не за терористи и то без да има каквато и да е агресивност в протестите им. После върви убеждавай някой, че в демократичните страни гражданите са общественият коректив на политическата власт.
    Проблемът на Странджа е, че е до морето. Някога това може и да е било плюс, но в 21 век това е проблем за една планина, особено на Балканския полуостров. Няма да ви пишем сега надълго и нашироко за красотите й. За редките почви и скали, нито за вековните дървета. За съжаление няма да ви пишем и за уникалните билки, нито за магнетизма на цялото място, което те кара да се чувстваш, че се движиш сред жива природа. Сега ще трябва да се обърне внимание на простотиите. Иска ми се веднъж да се говори за простотиите на еколозите, ама няма как, пак държавата е в центъра на идиотизма случващ се около нас. Преди време някой си министър на околната среда решил, че Странджа разполага с толкова богатства и уникалности, за да влезе в графа Природен парк. Всичко остава само до доброто намерение. Внесеният проект се отличава с изобилие от липси и недоуточнености, което го прави рехав за зажаднели инвеститори. Не е виновен сегашният съд, че отменя предишна заповед. Виновен е старият, който едва ли се е запознал с документа преди да го приеме. Сега инвеститори и управници доволно потриват ръце, виждайки така нужната ниша. И всичко само заради късогледството на дадена група хора изпълнени с добри намерения. Това късогледство доведе до там, че планината в момента е раздърпвана като фланелка на Роналдиньо от бесни фенове. Тя не си знае статуса, не знае точно какво е, къде се намира и утре изобщо ще бъде ли там. Не знае дали вековните й дървета ще бъдат украса на петзвездни розови хотели с открити и закрити басейни или ще продължава да привлича с архаичния си дух и всяващата си мистика. Тя плаче като дете, крещейки оставете ме на спокойствие – плачат също и нейните обитатели. Поредната новост, точно когато всичко отиваше към затихване, беше протестът на странджанци. Баба Дукина от село Българи не искала нейният двор да влиза в каквито и да е защитени местности, той си бил неин и можела да си прави каквото си иска с него. Ако трябва и цирк щяла да построи. Възможността за печалба оприличава местните хора на герои от „Семейство Симпсън”, които не се вълнуват от някакви скали и почви на не знам си от колко милиарда години. Както се казва, гладът е по-силен и от най-голямата природна даденост на света и ако може тя да се изяде, още по-добре. Ама скали за ядене не стават или поне не в България, в Перу може. Всичко заприлича на каламбур от кретении, подобен на „Параграф 22”, с леки нотки от „Версия Пеликан”, когато парите си казват думата.
    Нашето мнение за планината Странджа е, че сама по себе си тя е най-добрата възможна инвестиция. Щом иска някой да печели пари, до погледне малко по-надалеч от носа си и да ходи да строи хотелите в Дубровник. Даденостите на Странджа могат да бъдат много по-разумен и печеливш източник на доходи, без да се налага да я засипваме с излишни притурки, които рано или късно ще станат демоде. Смятаме също така, че инициативата срещу блогърите е тоталитарна по своя характер и повече подхожда за африкански страни с президент като Иди Амин Дада. Също така, само ще припомним, че в района на Казанлък преди време е имало чудесен античен град на име Севтополис, с уникална тракийска архитектура, но по-късно е залят с тонове вода за направата на язовир „Георги Димитров”, или по-скоро за нуждите на комунистическите труженици. Тогава никой не е протестирал и сега се чудим колко милиона евро са нужни възстановяването на Севтополис. Затова, нека да продължаваме да отстояваме мнението си законно. Мнение, което този път не е само в защита на една планина, а е и протест срещу цялата абсурдност, която превръща България в развалина. Едва ли колоритните и пищни протести пречат за пълноправното членство на България в ЕС. Биха били пречели, ако шепата инвеститори бяха олицетворение и на самата държава. Каквото и да е бъдещето на Странджа, надяваме след 50 години да не е свързано с разчистване на бетонени останки от уникална за Европа и света местност.
   
    *Снимки - Симион Патеев, виж повече на nabludatel.info