рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Традиции и ритуали на Сирни Заговезни
12 Feb 10 | Етнотуризъм
С наближаването на един от най-тачените и светли християнски празници Великден, ние от BTourism решихме да ви разкажем малко повече за традициите, обичайте и ритуалите на Сирни Заговезни. Не сме правили проучване къде в България този празник се чества, но със сигурност може да ви кажем, че в Родопите все още тачат този ден. И ако на 14 феруари тази година или ден по-рано видите деца да търкалят гуми по-улицата, усмихнати до уши, да знаете, че те се готвят за т.нар. орада.
Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.
Има редица обичаи и ритуали , които характеризират празника. Повечето от тях са с езически характер - кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.
Първият обичай, който се провежда е хамкане. Цялото семейство се нарежда около масата, освен най-възрастния член, който провежда ритуала. На конец той връзва сварено яйце, след което го завърта около застаналите в гръг . Всеки един се опитва да отхапе парче от яйцето без да използва ръцете си, а този който пръв успее ще бъде здрав и честит през цялата година. След яйцето същото се прави с халва, а на места даже вързват и въглен.
В различните крайща на страната ни, има различни традиции относно конеца от самото хамкане. На места след като го нарекат последователно на всеки един от семейството, го палят. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот,близка смърт или сватба. Другаде пък го поставят на гредата на тавана, заравят го в нивата за берекет, поставят го до иконата, слогат го в ярема на добитъка за здраве.
Кулминацията на деня и най-важният ритуал са т.нар. Сирнишки огньове, които се презкачат от млади момчета и ергени. Принципно ритуалът се извършва преди вечеря, но не е проблем да бъде и по-късно. Огньовете трябва да са възможно най-високи, тъй като се вярва, че докъдето стигне светлината му, дотам няма да пада градушка през лятото. Обикновенно огънят се прави от слама, съчки, шума и прочее, но в последните години наричаните в някои крайща оради се правят и от стари автомобилни гуми.
Младежите също така приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват към тях слама. Запалват сламата и завъртат така получилия се оратник, като наричат и благославят. В Родопите, Тракия и Добруджа същите участници приготвят специални стрели, чавги, пярници, бутурници. На празника те излизат извън населеното място, запалват стрелите от огъня и ги хвърлят към селото, към дворовете на своите избраници или близки с наричания за здраве и плодородие, с пожелания и заклинания за любов и женитба. Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела. В отделни райони на страната пък момците правят паликош - запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече. В Южна и Югоизточна България всички играят специално обредно хоро около празничния огън, за да подсилят неговото действие върху бъдещото плодородие.
Със сигурност всеки един от изброените ритуали не се спазва или поне не навсякъде из България. Ние от екипа на BTourism сме имали възможност да присъстваме на орада. Изживяването е страхотно...Само внимавайте да не се стресните като погледнете в огледалото след орада с гуми. Ще сте малко чернички от саждите, но повярвайте ни ни най-малко ще ви пука след вечерта, която ще сте приживели. Така, че поинтересувайте се и потърсете къде близо около вас ще има Сирнишки огньове и отидете. Ако пък не успеете, поне поискаите прошка от близките си и им кажете, че ги обичате.
С наближаването на един от най-тачените и светли християнски празници Великден, ние от BTourism решихме да ви разкажем малко повече за традициите, обичайте и ритуалите на Сирни Заговезни. Не сме правили проучване къде в България този празник се чества, но със сигурност може да ви кажем, че в Родопите все още тачат този ден. И ако на 14 феруари тази година или ден по-рано видите деца да търкалят гуми по-улицата, усмихнати до уши, да знаете, че те се готвят за т.нар. орада.
Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.
Има редица обичаи и ритуали , които характеризират празника. Повечето от тях са с езически характер - кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.
Първият обичай, който се провежда е хамкане. Цялото семейство се нарежда около масата, освен най-възрастния член, който провежда ритуала. На конец той връзва сварено яйце, след което го завърта около застаналите в гръг . Всеки един се опитва да отхапе парче от яйцето без да използва ръцете си, а този който пръв успее ще бъде здрав и честит през цялата година. След яйцето същото се прави с халва, а на места даже вързват и въглен.
В различните крайща на страната ни, има различни традиции относно конеца от самото хамкане. На места след като го нарекат последователно на всеки един от семейството, го палят. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот,близка смърт или сватба. Другаде пък го поставят на гредата на тавана, заравят го в нивата за берекет, поставят го до иконата, слогат го в ярема на добитъка за здраве.
Кулминацията на деня и най-важният ритуал са т.нар. Сирнишки огньове, които се презкачат от млади момчета и ергени. Принципно ритуалът се извършва преди вечеря, но не е проблем да бъде и по-късно. Огньовете трябва да са възможно най-високи, тъй като се вярва, че докъдето стигне светлината му, дотам няма да пада градушка през лятото. Обикновенно огънят се прави от слама, съчки, шума и прочее, но в последните години наричаните в някои крайща оради се правят и от стари автомобилни гуми.
Младежите също така приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват към тях слама. Запалват сламата и завъртат така получилия се оратник, като наричат и благославят. В Родопите, Тракия и Добруджа същите участници приготвят специални стрели, чавги, пярници, бутурници. На празника те излизат извън населеното място, запалват стрелите от огъня и ги хвърлят към селото, към дворовете на своите избраници или близки с наричания за здраве и плодородие, с пожелания и заклинания за любов и женитба. Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела. В отделни райони на страната пък момците правят паликош - запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече. В Южна и Югоизточна България всички играят специално обредно хоро около празничния огън, за да подсилят неговото действие върху бъдещото плодородие.
Със сигурност всеки един от изброените ритуали не се спазва или поне не навсякъде из България. Ние от екипа на BTourism сме имали възможност да присъстваме на орада. Изживяването е страхотно...Само внимавайте да не се стресните като погледнете в огледалото след орада с гуми. Ще сте малко чернички от саждите, но повярвайте ни ни най-малко ще ви пука след вечерта, която ще сте приживели. Така, че поинтересувайте се и потърсете къде близо около вас ще има Сирнишки огньове и отидете. Ако пък не успеете, поне поискаите прошка от близките си и им кажете, че ги обичате.
