02 Nov 09  |  Забележителности

      Първо искаме да изкажем нашите благодарности на персонала на музея, който топло ни посрещна и с удоволствие ни разведе из него. Понякога е трудно да намериш толкова любезни хора, особенно ако те са служители в администрацията и в държавните институции като цяло.

Престоят ни в Троян бе кратък и нямахме възможност да опознаем града изцяло, но няколко неща ни направиха силно впечатление . Това бе спокойната атмосфера витаеща по главната улица, архитектурата на къщите, преклонението на жителите към ракията и виното и Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства!

Музея на занаятите се намира на самата главна улица и най-хубавото е, че работи дори и през почивните дни. Тук меркантилността все още не е взела превес и за да разгледате музея трябва да закупите билет, чиято цена е по-скоро символична. Налага се да отделите левче, а студентите и учениците дори и по-малко.

Музеят представя развитието на художествените занаяти в град Троян и областта. Възникнал като попътнопроходно селище с течение на годините Троян си спечелва славата на бъдно занаятчийско селище. Ражда се чаршията и панаирът при Троянския манастир. Тази стара чаршията е изключително добре пресъздадена в макет, намиращ се в музея.

Музеят е уникален с това, че е единственият в България, съхранил богатството на българските майсторите. Експозицията е разположена в 10 зали. Тя изучава и представя зараждането и развитието на занаятите в района: керамика, дървообработване, дървостругарство, дърворезба, иконопис, бъкличарство, металообработване, златарство, производство на оръжия, тъкачество,
абаджийство, интериор на балканджийския дом, съвременни занаяти.
Експозицията е открита през 1968 г. и обхваща няколко основни занаятчийски области. Троянската керамична школа е била една от най-популярните по време на Възраждането. Цветовете, който преобладавали в техните съдове били меките земни тонове – жълто, кафяво, зелено, а декорацията била три основни вида - ангобна, врязана (гравирана) и пластична. През XX в. конкуренцията води до промени в традиционната троянска керамика. Цветовата гама става по-пъстра, разработват се и се довеждат до съвършенство различните варианти на ”троянската шарка”. Този общ процес на търсене продължава и до днес. Музея днес притежава голяма колекция от старинните керамични съдове характерни за Троян.

Друга част от експозицията обхваща дървообработващите занаяти. Троянските майстори се славели из цяла България. Най-често те изработвали булчински ракли и хамбари, кобилици и воденици, иконостаси, царски двери и владишки тронове за редица църкви и манастири.

От металообработващите занаяти най-широко разпространи в Троян били ковашкият занаят и медникарството. Майсторите имали дори обособени места на градската чаршия.

Една от залите в музея е посветена на художествените тъкани. Най-старинни от тях са козякът, халището и чергата, в естествени им цветове – сив, бял, кафяв. Много разпространена е шарената черга с характерните й цветове – червен, зелен, черен и жълт и троянският китеник, изпълнен във вързана техника образуваща растителен мотив – цветя от градината и листа от лозниците.

Специално място в музея има и за произведенията на съвременните троянски майстори.

Ако имате възможност или просто минавате край Троян, отбиите се в този уникален културен и исторически център. Така ще имате възможността да се докоснете до изключителните творби на троянските майстори и да усетите духа на една вече доста далечна епоха.