18 Nov 08  |  Забележителности

      Дъжд от Родопски Чанове - Първа част

МЕДНИКАРСТВО

Медникарството е старинен занаят на родопското население, свързан с наличието на медни руди в Родопската област.
Като голям медникарски център се оформя с. Устово. В Родопите медните съдове са само около 30 вида, но разнообразието на формите на всеки вид е богато, оригинално, неповторимо. В залите са показани едни от най-разпространените: менци /харкоми/, капаклии, сахани, купи, матури, кафеници и др. Богато украсени са онези съдове, с които родопчанинът се представя в тържествени случаи. Орнаментиката е доста разнообразна и се движи от най-простите линии до сложните композиции от геометрични, растителни и животински фигури. Поради изискванията на купувачите-турци при украсата медникарите използват орнаменти по източни образци. Въпреки че украсата става все по-сложна, усетът за мярка и хармония се запазва. Майсторът-медникар е не само обикновен занаятчия, той е издигнал своя занаят до приложно изкуство. С безпогрешен усет за симетрия и ритъм изгражда общата форма, уравновесява обемите и отделните детайли.

ТЪКАЧЕСТВО

В продължение на векове основен поминък на населението в Средните Родопи е овцевъдството и свързаните с него занаяти. Най-бързо се развива домашното тъкачество-изработването на тъкани за облекло и домашна употреба.
Специално внимание в експозицията е отделено на уредите за първична обработка на материалите-различни видове хурки за предене на вълна, лен, коноп; кутели за багрене, мелици за очукване на ленени и конопени стъбла и предачно колело /рудан/. Многобройните тъкани родопчанката е тъкала предимно на хоризонтален стан. Благодарение на баба, знам и съм се пробвала да тъка на такъв стан, естествено преди много време. Наред с него някои от тях /обикновено по-широките/, се изработват на вертикален стан.
От гледна точка на естетическото въздействие родопските халища са недостожим връх на приложното народно текстилно изкуство. Българският писател акад. Антон Дончев има обширно описание, в романа си „Време Разделно”, за карасотите на родопските халища.
Наред с тях широко разпространение в Родопите имат възглавниците, престилките, торбите, аглъците и др. Всеки район, всяко село дори, имат свой начин на украсяване, свой колорит, който довежда до безпогрешно разпознаване на селищната принадлежност. Едновременно с чисто практическото си предназначение тъканите имат изключително важно значение като художествен елемент в интериора на родопското жилище. Те са живо и неоспоримо свидетелство за голямата любов и усет на родопчанката към красивото в ежедневния бит.


РОДОПСКА АРХИТЕКТУРА

В тази зала чрез богат снимков материал и макети на възрожденски къщи е показана традиционната родопска архитектура. Родопската къща е една от сложните в планово, композоционно, обемно-пространствено и архитектурно-художествено решение. Правилно избраният мащаб, структура и пропорция на възрожденските къщи, продиктувани от битовите потребности и традиции на нашия народ, съобразени с начина на живот на българина и конкретните климатични условия, придават изключителна и трайна художествена стойност на архитектурния образ, хармониращ с величествената природа на Родопите. От тази зала абсолютно никакъв спомен нямах, може би затова там стоях най-дълго. Макетите са много големи и отново се почувствах като дете, защотот исках да разгледам наи-млките детайли и това, че нямах батерия ме изяждаше докрай.

ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕНОСТ

И ето ги. Другият ми детски спомен си стоеше и той непокътнат. Но ... „Кукерите сякаш бяха повече на брой”, започвам да си мисля..., но като се доближих разбрах може би къде е иситината, не те са се смалили, май аз съм пораснала... Въздишка.
Централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързани с най-впечатляващите карнавални игри, които по стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка в първите дни на месец март. Обичаят е календарно прикрепен към понеделника на Сирната неделя, наричан тук „Пес понеделник”, откъдето идва и местното наименование на маскираните – „песяци”. В игрите участват само мъже. В различните селища кукерите имат различни имена – старци, арапи, дракусе и др. Според светогледа на българите те олицетворяват прехода от зимата към пролетта, осигуряват здраве, плодородие и изобилие. Всяка дружина има строго определен персонаж, специално приготвено облекло и реквизит. Рано сутринта на празника дружината се събира на площада и тръгва да обхожда всички домове. При това те представят различни битови и комични сцени. Важен момент от игрите е обредното заораване и засяване.
Един вид...имаме си толкова хубав обичай, а в днешно време децата и младите си мислят, че HALLOWEEN е задължителен празник.
Представени са и традиционните народни музикални инструменти в Средните Родопи – гайди, тамбура, гъдулка и кавали. Гайдата е най-популярния инструмент. Нарича се „каба” гайда, защото звучи в ниските регистри. Изработва се най-често от ярешка кожа, а останалите елементи – от черешово или сливово дърво. Очаквайте скоро в бТуризъм, интервю с един от най-добрия майстор в правенето на гайди...
Обредните хлябове, експонирани в залата, са свързани с различни календарни и семейни празници: Великден, Предой, Бъдни вечер, за прохождане на дете и др. Ако сте чували за великденските хлебчета „кукли”, то със сигурност ще се изненадате какво представляват те.
Изложените традиционни мартеници и сурвачки са свързани с едни от най-устойчивите обичаи на българите – Сурвак и Баба Марта.

Във всяка една зала има по един лист с информациа за определената епоха. Жълти, розови, зелени, сини ламинарани листове на различне езици – български, английски, немски, руски и френски.
Изключително много искам да благодаря на персонала на музея, че ми позволи да снимам повечето зали, преди да ми свърши батерията. За съжаление, няма отпечатани брошури с богатсвата на музея, нито пък картички за чужденците, но спомена остава завинаги в сърцето. На излизане от музея се чувстваш колкото изморен, толкова и горд, че това е наследството от твоята държава - България.