рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Дъжд от Родопски Чанове - Първа част
18 Nov 08 | Забележителности
Когато бях втори или трети клас, задължително в учебния план имаше посещение на Регионален исторически музей - Смолян. Но деца... всички се радвахме, че ще ходим някъде. Думичката музей не е повод за щастие в детските очи. Спомена ми от тогава е единствено - кукери и чанове.
Днес 15 години по-късно, с мааалко повече разсъдък музея ми изглежда по-различен. Как е възможно толкова много красоти да са събрани на едно място? Това е първото нещо, на което не мога да си отговоря след като излезна. Хипнотизирана съм... сякаш никога не съм била в музей. Чановете разбира си стояха там, на същото място по същия начин. Сигурна съм, че всеки който ги види, ще му се сторят познати от някъде. Не случайно всички рекламни брошури на България съдържат именно този “дъжд от звуци”. Дъжд – защото някой някога на времето измислил брилянтната идея, да запълни празното и скучно пронстранство, което се образува от тавана до средата на витите стълби. Когато застанеш под тях... чувстваш свобода (дълго време търсех думата).
Като сграда регионалният исторически музей в Смолян е създаден през 1935 г. от Стою Неделчев Шишков (от скоро има позлатен бюст до входа на музея). Музеят е най-старият и най-големият в Средните Родопи и е част от книжката с печатите, обект № 83 от стоте национални туристически обекта. Фондът наброява близо 150 000 музейни единици и включва предмети от археологията, историята, бита и културата на родопчани, ордени и медали (колекцията е една от най-големите в страната), представящи наградната система на България - дарение от полк. Райчо Харбалиев, оригинални произведения на изкуството, богат фотоархив и други. От 1982 г. музеят се помещава в проектираната за целта сграда в “новия” център на града, с просторни
Общо казано - посещението в Регионален исторически музей – гр. Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхраненна за бъдещото.
Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датират от епохата на късния палеолит /XVIII – XIII хил. год. пр. Хр./
Относно археологическите матереали в музея, с гордост бързам да напиша, че тук може да се види енеолитната керамика от Ягодинската пещера. Отличителна черта е използването на графита и охрата като боя. Смесването на двете техники, характерно за райони от съвременна Гърция и западните части на Балканския полуостров. руг отличителен белег на керамиката от това пещерно обиталище е относително еднаквия диаметър на устията и сходните размери на дадена група съдове. Това показва високата степен на материална и духовна култура – добър вкус, вложен при търсенето на орнамента, вярно чувство за ритъм в мотивите, умело съчетание между формата на съда и типа на орнамента.
Рударството и металообработването са древни поминъци на населението в Родопите. Уникална находка от къснобронзовата епоха /XIV - XII в. пр. Хр. / е колекцията каменни калъпи за отливане на бронзови предмети /оръдия на труда и оръжия/, намерени при с. Могилица, Смолянско.
Т Р А К И
Траките са първите засвидетелствани в писмени извори обитатели на Средните Родопи. Едни от най-известните племена, обитавали планината, са: дии, сатри, беси, одриси, сапеи.
Най-богата информация за траките дават археологическите проучвания на могилни некрополи и светилища.
Един от най-ценните експонати е бронзовият шлем “тракийски тип”, открит при с. Беден, Девинско, част от характерен тип бойно снаряжение. Намерен е с шест бронзови торкви /огворени шийни гривни/, носени от жени и мъже за красота и като почетен и съсловен знак.
ТРАДИЦИОННО НАРОДНО ОБЛЕКЛО
Другата част, която ми е останала като детски спомен е колекцията “Народно облекло”. Тя е една от най-богатите ни в страната. Тя представя типологичното многообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на XX в. и е източник на многостранна информация както за бита и традициите в Средните Родопи, така и за историческото развитие на костюма, за различията, които ни показва по пол, възраст, семейно и социално положение, професия, участие в обичаи, обреди и др. От любоппитство да видя по-добре носиите, задействах алармата... Не ми се караха много, но определено не е препоръчително да се приближавате много близо. Поне разбрах, че алармите работят и с надежда си помислих дано във всички родни музеи е така.
ОБРЕДЕН РЕКВИЗИТ
В народната традиция родопската сватба е предшествена от дълъг цикъл обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.
Като бях много малка присъствах на такава сватба (на вуйчо ми) и добре, че видях, докоснах (чаизът) и преживях (взимане/даване на булката), за да разбера какво значат тези предмети в музея. Сега само с описания не може да се бъзпроизведе какво точно е било въпреки, че и до днес много от обичаите са запазени. Всичко от тази зала ми изглежда като „от на вуйчо свтатбата”.
Между годежа и сватбата момата трябва да довърши своя дар /чеиз, руба/, който ще занесе в новия си дом. Неразделна част от чеиза са момините сандъци. След насрочването на сватбата се определят обредните лица – кумът, кумата и девера и се приготвя сватбеният реквизит – кожел /сватбено знаме/, китки, хлябове и др.
ПАСТИРСКА ДЪРВОРЕЗБА
От тук нататък ми свърши батерията, извинявам се за което, че липсва снимков материал... Всеки раздел е в различна зала, по-горе за това написах, че сградата е специално построена за музей. За да не стане отегчително, нахвърлям набързо какво може да се види в следващите зали. С много мъки посъбудих батерията тук там, колкото да не е без нищо.
Колекцията “Пастирска дърворезба” включва предмети от дърво, изработени от овчари. Едни от най-интересните са овчарските геги. В горния им извит край е изваяна глава на овен, а по дължината на дръжката – змия. Според народното вярване в Средните Родопи тя има функция на покровител и защитник. Вярвало се, че всяка къща, кошара, харман и стадо имат по една змия-пазител. Затова тя се тачи и почита. Сред експонираните предмети централно място заемат хурките-изложени са двуроги, трироги, къжеловидни и др. Някои от тях са богато орнаментирани, като най-често срещан орнамент е геометричният.
Можете да видите още съдове за съхранение на мляка; дървен кантар; бъклици и др. Към 30-40-те години на XX в. се отнасят дървените лъжици, украсени с резба.
Дъжд от Родопски Чанове - Втора част
Когато бях втори или трети клас, задължително в учебния план имаше посещение на Регионален исторически музей - Смолян. Но деца... всички се радвахме, че ще ходим някъде. Думичката музей не е повод за щастие в детските очи. Спомена ми от тогава е единствено - кукери и чанове.
Днес 15 години по-късно, с мааалко повече разсъдък музея ми изглежда по-различен. Как е възможно толкова много красоти да са събрани на едно място? Това е първото нещо, на което не мога да си отговоря след като излезна. Хипнотизирана съм... сякаш никога не съм била в музей. Чановете разбира си стояха там, на същото място по същия начин. Сигурна съм, че всеки който ги види, ще му се сторят познати от някъде. Не случайно всички рекламни брошури на България съдържат именно този “дъжд от звуци”. Дъжд – защото някой някога на времето измислил брилянтната идея, да запълни празното и скучно пронстранство, което се образува от тавана до средата на витите стълби. Когато застанеш под тях... чувстваш свобода (дълго време търсех думата).
Като сграда регионалният исторически музей в Смолян е създаден през 1935 г. от Стою Неделчев Шишков (от скоро има позлатен бюст до входа на музея). Музеят е най-старият и най-големият в Средните Родопи и е част от книжката с печатите, обект № 83 от стоте национални туристически обекта. Фондът наброява близо 150 000 музейни единици и включва предмети от археологията, историята, бита и културата на родопчани, ордени и медали (колекцията е една от най-големите в страната), представящи наградната система на България - дарение от полк. Райчо Харбалиев, оригинални произведения на изкуството, богат фотоархив и други. От 1982 г. музеят се помещава в проектираната за целта сграда в “новия” център на града, с просторни
Общо казано - посещението в Регионален исторически музей – гр. Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхраненна за бъдещото.
Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датират от епохата на късния палеолит /XVIII – XIII хил. год. пр. Хр./
Относно археологическите матереали в музея, с гордост бързам да напиша, че тук може да се види енеолитната керамика от Ягодинската пещера. Отличителна черта е използването на графита и охрата като боя. Смесването на двете техники, характерно за райони от съвременна Гърция и западните части на Балканския полуостров. руг отличителен белег на керамиката от това пещерно обиталище е относително еднаквия диаметър на устията и сходните размери на дадена група съдове. Това показва високата степен на материална и духовна култура – добър вкус, вложен при търсенето на орнамента, вярно чувство за ритъм в мотивите, умело съчетание между формата на съда и типа на орнамента.
Рударството и металообработването са древни поминъци на населението в Родопите. Уникална находка от къснобронзовата епоха /XIV - XII в. пр. Хр. / е колекцията каменни калъпи за отливане на бронзови предмети /оръдия на труда и оръжия/, намерени при с. Могилица, Смолянско.
Т Р А К И
Траките са първите засвидетелствани в писмени извори обитатели на Средните Родопи. Едни от най-известните племена, обитавали планината, са: дии, сатри, беси, одриси, сапеи.
Най-богата информация за траките дават археологическите проучвания на могилни некрополи и светилища.
Един от най-ценните експонати е бронзовият шлем “тракийски тип”, открит при с. Беден, Девинско, част от характерен тип бойно снаряжение. Намерен е с шест бронзови торкви /огворени шийни гривни/, носени от жени и мъже за красота и като почетен и съсловен знак.
Е Т Н О Г Р А Ф И Я
ТРАДИЦИОННО НАРОДНО ОБЛЕКЛО
Другата част, която ми е останала като детски спомен е колекцията “Народно облекло”. Тя е една от най-богатите ни в страната. Тя представя типологичното многообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на XX в. и е източник на многостранна информация както за бита и традициите в Средните Родопи, така и за историческото развитие на костюма, за различията, които ни показва по пол, възраст, семейно и социално положение, професия, участие в обичаи, обреди и др. От любоппитство да видя по-добре носиите, задействах алармата... Не ми се караха много, но определено не е препоръчително да се приближавате много близо. Поне разбрах, че алармите работят и с надежда си помислих дано във всички родни музеи е така.
ОБРЕДЕН РЕКВИЗИТ
В народната традиция родопската сватба е предшествена от дълъг цикъл обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.
Като бях много малка присъствах на такава сватба (на вуйчо ми) и добре, че видях, докоснах (чаизът) и преживях (взимане/даване на булката), за да разбера какво значат тези предмети в музея. Сега само с описания не може да се бъзпроизведе какво точно е било въпреки, че и до днес много от обичаите са запазени. Всичко от тази зала ми изглежда като „от на вуйчо свтатбата”.Между годежа и сватбата момата трябва да довърши своя дар /чеиз, руба/, който ще занесе в новия си дом. Неразделна част от чеиза са момините сандъци. След насрочването на сватбата се определят обредните лица – кумът, кумата и девера и се приготвя сватбеният реквизит – кожел /сватбено знаме/, китки, хлябове и др.
ПАСТИРСКА ДЪРВОРЕЗБА
От тук нататък ми свърши батерията, извинявам се за което, че липсва снимков материал... Всеки раздел е в различна зала, по-горе за това написах, че сградата е специално построена за музей. За да не стане отегчително, нахвърлям набързо какво може да се види в следващите зали. С много мъки посъбудих батерията тук там, колкото да не е без нищо.
Колекцията “Пастирска дърворезба” включва предмети от дърво, изработени от овчари. Едни от най-интересните са овчарските геги. В горния им извит край е изваяна глава на овен, а по дължината на дръжката – змия. Според народното вярване в Средните Родопи тя има функция на покровител и защитник. Вярвало се, че всяка къща, кошара, харман и стадо имат по една змия-пазител. Затова тя се тачи и почита. Сред експонираните предмети централно място заемат хурките-изложени са двуроги, трироги, къжеловидни и др. Някои от тях са богато орнаментирани, като най-често срещан орнамент е геометричният.
Можете да видите още съдове за съхранение на мляка; дървен кантар; бъклици и др. Към 30-40-те години на XX в. се отнасят дървените лъжици, украсени с резба.
Дъжд от Родопски Чанове - Втора част
