Вяра, Надежда, Любов – празникът на София
17 Sep 08 | Градски туризъм
Няма да забравим когато едно софийско безплатно издание беше пуснало обява, че набира автори. Едно от предимствата да пишете за тях беше “научаването на софийски потайности”. Каквото и да означава това, все пак си е добър стимул за работа. Коя обаче е най-голямата софийска потайност? Тя не е и точно потайност де. Водят се спорове във всякакви научни и не толкова научни среди на кого е кръстена София. Дали е кръстена на светицата София, която е мъченица за християнската вяра, или на нещо по-висше. “София” от гръцки означава “пресвета мъдрост”. Самата светица е кръстена от майка си и баща си на тази пресвета мъдрост, а тя кръщава дъщерите си на трите основни плода за захранване на духа – Вяра, Надежда и Любов.
Според нас, от btourism, столицата на България е кръстена на светицата, а не на тази пресвета мъдрост, но се надяваме да не засегнем някой местен патриот. Днес е празникът на София. Най-големият град в България, според неофициални данни тук е събрана около една четвърт от населението на Републиката. Според официалните са малко по-малко, близо милион и триста хиляди. Няма значение колко са, ако искате културните антрополози да ви признаят за кореняк за определено място, вие трябва да сте трето поколение. Тоест, баба ви и дядо ви да са родени в София, майка ви и баща ви също, както и вие. Тогава вече сте кореняк. Ако ще поздравяваме кореняци софиянци с празника им, честито на всичките 5 800 човека. Истината е, без никой да се обижда, че София има много предимства. Въпреки кучетата, местността около Женския пазар, дупките, инфраструктурата, безразборното строителство, задръстванията, Студентски град, травеститите на “Македония” и пр., истината е, че тук се случват едни от най-хубавите неща в Републиката. Не става въпрос за мита за София и по-високия стандарт. Столицата отдавна, за съжаление, изпревари Пловдив в културно отношение. Тук е центърът на образователния и културен живот в страната. Затова и тези, които идват само заради работата, няма значение дали ще отидат в Коми да режат дърва или ще са тук да редят тухли и да продават цигари и алкохол нощно време. Тоест, щом сме тук, нека да използваме София максимално.
Освен по-добър социален статус, тя може да ни даде още много. Това е и една от основните причини ние от btourism да поздравяваме София за днешния й рожден ден. Радваме се, че нея я има и искаме да продължи да съществува въпреки всички неприятни неща, които се говорят за нея по медиите.
Според едно народно поверие, ако вали на рождения ти ден, значи не си слушал много през изминалата година. Тази година на празника на София отново вали, а ако българите бяха малко по-суеверни, нямаше никога да преизберат Бойко Борисов.
Явно столицата не е слушала много миналата година, а доказателство за това е и недостроеното метро. Все още се срамуваме когато видим големи групи туристи да се разкарват до ламарините срещу ЦУМ и да се чудят на калното строителство на жълтите павета. София не е слушала и заради неосветената Борисова градина, която не един път се пълни с едни типове с голи глави, които намират за крайно нужно да се сбият поне два пъти на вечер с най-различни хора. Същото важи и за тъмницата около НДК, а Западен, Южен и Северен парк нощно време са пълни предимно с хора със сбъркана сексуална ориентация.
Все пак дъждът спира отвреме на време и ние чакаме слънцето. Дъждът спира може би заради бързите ремонти на Околовръстно шосе. Заради по-качествените ремонти по пътищата. Дъждът спира заради списание “Едно” и редицата инициативи, които предприеха за столицата, спира заради все по-силния с всяка година “София филм фест”. Дъждът спира заради филмовите предизвикателства, които вървят сега, или заради пълните зали в театралните салони. Или заради концерта на “Металика”? Може и заради изключително силната нощ на отворените галерии и музеи. Кой знае заради какво по-точно спира. Ние само знаем че има защо.
Миналата година на 17 септември празникът не се случи. Беше елитарен и не наподобяваше на ония празници, на които можете да се натъкнете в по-малко населените места. Някои обясняват, че това се дължи на големината на града, които не спира да работи дори и когато Кондолиза Райс е на посещение. Щом общината ни дава малко поводи за празнуване, нека сами си направим празника като за пореден път употребим София. Нека се възползваме от нея, да я изстискваме и да вземаме от всичко, което ни предлага.
Няма да забравим когато едно софийско безплатно издание беше пуснало обява, че набира автори. Едно от предимствата да пишете за тях беше “научаването на софийски потайности”. Каквото и да означава това, все пак си е добър стимул за работа. Коя обаче е най-голямата софийска потайност? Тя не е и точно потайност де. Водят се спорове във всякакви научни и не толкова научни среди на кого е кръстена София. Дали е кръстена на светицата София, която е мъченица за християнската вяра, или на нещо по-висше. “София” от гръцки означава “пресвета мъдрост”. Самата светица е кръстена от майка си и баща си на тази пресвета мъдрост, а тя кръщава дъщерите си на трите основни плода за захранване на духа – Вяра, Надежда и Любов.
Според нас, от btourism, столицата на България е кръстена на светицата, а не на тази пресвета мъдрост, но се надяваме да не засегнем някой местен патриот. Днес е празникът на София. Най-големият град в България, според неофициални данни тук е събрана около една четвърт от населението на Републиката. Според официалните са малко по-малко, близо милион и триста хиляди. Няма значение колко са, ако искате културните антрополози да ви признаят за кореняк за определено място, вие трябва да сте трето поколение. Тоест, баба ви и дядо ви да са родени в София, майка ви и баща ви също, както и вие. Тогава вече сте кореняк. Ако ще поздравяваме кореняци софиянци с празника им, честито на всичките 5 800 човека. Истината е, без никой да се обижда, че София има много предимства. Въпреки кучетата, местността около Женския пазар, дупките, инфраструктурата, безразборното строителство, задръстванията, Студентски град, травеститите на “Македония” и пр., истината е, че тук се случват едни от най-хубавите неща в Републиката. Не става въпрос за мита за София и по-високия стандарт. Столицата отдавна, за съжаление, изпревари Пловдив в културно отношение. Тук е центърът на образователния и културен живот в страната. Затова и тези, които идват само заради работата, няма значение дали ще отидат в Коми да режат дърва или ще са тук да редят тухли и да продават цигари и алкохол нощно време. Тоест, щом сме тук, нека да използваме София максимално.
Според едно народно поверие, ако вали на рождения ти ден, значи не си слушал много през изминалата година. Тази година на празника на София отново вали, а ако българите бяха малко по-суеверни, нямаше никога да преизберат Бойко Борисов.
Явно столицата не е слушала много миналата година, а доказателство за това е и недостроеното метро. Все още се срамуваме когато видим големи групи туристи да се разкарват до ламарините срещу ЦУМ и да се чудят на калното строителство на жълтите павета. София не е слушала и заради неосветената Борисова градина, която не един път се пълни с едни типове с голи глави, които намират за крайно нужно да се сбият поне два пъти на вечер с най-различни хора. Същото важи и за тъмницата около НДК, а Западен, Южен и Северен парк нощно време са пълни предимно с хора със сбъркана сексуална ориентация.
Все пак дъждът спира отвреме на време и ние чакаме слънцето. Дъждът спира може би заради бързите ремонти на Околовръстно шосе. Заради по-качествените ремонти по пътищата. Дъждът спира заради списание “Едно” и редицата инициативи, които предприеха за столицата, спира заради все по-силния с всяка година “София филм фест”. Дъждът спира заради филмовите предизвикателства, които вървят сега, или заради пълните зали в театралните салони. Или заради концерта на “Металика”? Може и заради изключително силната нощ на отворените галерии и музеи. Кой знае заради какво по-точно спира. Ние само знаем че има защо.
Миналата година на 17 септември празникът не се случи. Беше елитарен и не наподобяваше на ония празници, на които можете да се натъкнете в по-малко населените места. Някои обясняват, че това се дължи на големината на града, които не спира да работи дори и когато Кондолиза Райс е на посещение. Щом общината ни дава малко поводи за празнуване, нека сами си направим празника като за пореден път употребим София. Нека се възползваме от нея, да я изстискваме и да вземаме от всичко, което ни предлага.