28 Aug 08  |  Общество

      Дали с новия закон за културното наследство властта може да нагнети срещу себе си още един бранш, подобно на млекопроизводителите? Ние не знаем от кое се печели повече, от нумизматика и археология, или от мляко. Знаем само, че не сме виждали досега толкова бърза реакция на цял един бранш, който се обедини, за да направи всичко възможно новият закон да се преразгледа. И то става въпрос за бранш, в който конкуренцията е бясна, а самият той е разчленен на много отделни фрагменти. Това е сфера, в която много често властва завист между отделните играчи, а борбата за по-бързо действие спрямо другия е жестока.

Държавата иска да наложи монопол над тази област – културно наследство. Всякакви нумизматични организации, колекционери и археолози скочиха срещу това решение. Като се замисли човек, има защо. Досега законът за културното наследство беше рехав. В него имаше много вратички, създаваше поле за корупция и за безмилостно разграбване на страната ни. Не един или два аукциона са били пред фалит заради скандалите, които са възниквали с артефакти от България. В страната ни вече почти 20 години се наложи доста неприятна грабителска практика, в която парите от това културно наследство се разпръскваха по чекмеджета и по пликове, всеки вземаше своето, като в италианска мафия. Обществена тайна беше за всички пазарът във Велико Търново, който беше и нещо като браншова среща на нумизматите и иманярите. Разбира се България не печелише от тази практика.

Колекционери не спираха да обогатяват колекциите си с тракийски ценности, а някой даваше разрешение за това. Със сигурност държавата отдавна трябваше да предприеме мерки в тази посока и с всичко това да се свърши. Аз не бях обиден от материала на “Нешънъл джеографик”, а и нито един средностатистически гражданин не би трябвало да бъде. Познавам студенти чужденци археолози и за тях образът на България в тази област е като някаква златна мина, от която кможе да се граби свободно. Който си го намери, за него си е. Този модел от дивия запад трябваше да бъде отдавна прекъснат, а в това отношение ние се нареждахме до държави като Камбоджа. Какво предлага обаче законът сега? Този монопол, който искат управляващите е може би една от най-грешните стъпки, които могат да се приемат в тази посока. По никакъв начин не става ясно дали схемата с грабенето ще бъде прекъсната, защото в този му вид осатва опасността министрите да станат двойни крадци. Тоест, хем да ограбват тези, които намират, хем да ограбват културно нас, като покриват парите, подобно на европейските.

Ние от btourism искаме музеите да са пълни, а България да стане дори по-богата и от Гърция по отношение на културно наследство. Затова и политиката, която трябваше да води държавата за нас е повече от елемнтарна. Всички биха били съгласни иманярството да се легализира. Да се минават курсове, да се дават лицензи и прочие. По този начин ще се създаде нов вид професия, която съществува и сега, но нейната дейност и параметри ще бъдат установени. По този начин ще се премахне разграбването на могили, което досега беше твърде некомпетентно и правено несръчно, а една голяма каста ще се научат как точно да ровят. По този начин мутрите, които заграждаха обекти и искаха да изпреварят държавата, ще си плащат данъци за това. Естествено, каквото намери иманярът, няма да си остане за него. Точно тук би трябвало да влезе ролята на държавата като монополист в областта. Тя трябва да бъде задължена да изкупи на определена цена аретфакта, за да може да разполага свободно с него. Така и двете страни печелят. Едните няма смисъл да крадат, другите получават това културно наследство, за което толкова роптаят.

Освен това трябваше да се засили и политиката за насърчаване на меценатство. Тук, вярно, контролът малко се губи, но печалбите отново могат да бъдат много повече и то за всички. В почти всички разумни държави това е практика и водеща държавна политика що се касае за културно наследство. Васил Божков, колкото и противоречива личност да е, може да направи много повече за опазване на това културно наследство, и е направил, отколкото държавата. Спонсориране на частни археологически експедиции, изкупуване на висока цена на артефакти и още много в тази област. Като разбира се всичко е регламентирано и законово установено. Това, че нещо се намира в частна колекция, не означава, че държавата не може да си служи с него. Елементарна точка в закона, която да го задължава да предоставя всичко нужно за пътуващи изложби, за изложби в отделните музеи и т.н., не би прекъснал монопола на държавата в тази област. А и по този начин всичко е отворено и прозрачно за обществото. Всеки знае къде и какво се намира.

Покойният Илия Павлов искаше да изгражда туристическо селище в района между Шипка и Казанлък. И то преди Китов да разкопае Голямата Косматка. Ние от btourism сме против това. Не искаме туризмът, особено културният, да се обособява за елити. Винаги сме били за неговата пълна достъпност и отвореност, особено за българи. Но това, което направи държавата за Долината на царете си е направо смешно. Не знаем дали сте ходили наскоро, но най-честите посетители там са отегчени руснаци, които влизат в Косматката само защото турът им включва Руската църква в Шипка. Идват и хора, случайно видели табелите и решили да отделят 15 минути да видят за какво иде реч.

Новият закон трябваше да изисква пълна преподредба на съществуващите досега практики, както и да установи независими органи, които да контактуват помежду си и всеки да има си има установена роля в машината. Елементарно е, но докато нумизматите гладуват и археолозите са принудени да се борят с мутри и неглежарско отношение на държавата, кражбите, разпиляността и корупцията няма да бъдат прекъснати. А новият закон не дава никакъв повод да мислим, че тази корупция и кражби няма просто да се преразпределят.

Скоро се очаква отворена среща на организации, специалисти, интелектуалци и представители на културната комисия в аулата на Софийски университет.