24 Aug 08  |  Забележителности

      “... От сто години стои Сюлеймановият конак сред Елинденя, та стените му белеят, а Елинденя чернее. Преди беше като гарваново свърталище, от което излитаха гладни сеймени да се слеят на християнските души като на мърша. Сега белее като змийско яйце, в което се люпи змей невиждан, които иска да покрие с ципести крила цялата долина...”

С тези думи Венецианеца от романа “Време разделно” на Антон Дончев започва разказа си за кървавите османски помохамеданчвания в Родопите. Скоро Караибрахим ще прекоси с коня си превала, а пред пред краката му ще се разпростре долината. Ще тръгнат стадата из планината, водени от петдесет и два еркича, всеки със сребърен чан. Ще засвети бялото лице на Елица и гарвановите очи на Момчил. Над главите им ще застане Манол, с къса черна брада и коса по раменете. Ще забие камбана, а след нея ще пропее мюезин.

Събитията във “Време разделно” не се отнасят към Роженския манастир, а към живописната долина на днешния град Якоруда. Но в представите на много от нас те са свързани. Спомнете си онази сцена от екранизацията на романа под режисурата на Людмил Стойков, в която първенците на местните села са събрани в двора на конака, а пред тях по турски е седнал Караибрахим и ги призовава да се предадат на “правата” вяра. До тях шурти каменна чешма, извиват се дървените стапъла към терасите, а нагоре – като че отвсякъде сивее прозорец и крие нечий поглед. Това е Роженският манастир. При започването на снимките през 1987 г. Людмил Стойков е запленен от автентичния изглед на средновековната христианска обител и я поставя в центъра на филма си “Време на насилие”. Ето защо у повечето Българи каменният двор, дъхът на дървените подпори, високите зидове и белите измазани стени отдавна са живи в мислите им. Истинското пътуване из спомените за Рожен и неговия вечен манастир обаче може да започне само оттук:

Пиринска Македония. 6 км от Мелник. На югозапад е планината Славянка, чиито хребети разделят България и Гърция. На североизток са причудливите пясъчни пирамиди, изляти по долината на река Струма, а зад тях нагоре по долината бавно се издигат заснежените масиви на Пирин. Оттук започва нова държава, ново Царство. Нищо не напомня ежедневния пулс на човека – планината диша със собствени дихания. Ше изминат 100, а може би 1000 години докато премине само една нейна въздишка. Малцина имат уши да я чуят. Навярно само местните биха могли, а помолиш ли ги да ти преведат думите й, те ще кажат:

“Пълзете, дребни хорица. Докоснете се до недрата ми и вземете от моята сила. Че вашите рала драскат на две педи, а корените на елите достигат до десет. И живи и мъртви, вие драскате по кората ми. И основите на селата ви и градовете ви са плитки и ги отнасят водите, а пясъкът ги засипва. Слезте надолу, надолу. Тук текат води по-силни от тия, които текат горе. Тук се сплитат жили от злато, сребро и желязо. Нека всеки от вас вземе пълен товар от тях – пак ще ми останат. Хора, докоснете се до недрата ми и вземете от моята сила.”

Наричат го диамантът в православната корона на Пирин. Строежът му е започнал с дарение на жителите от околните села и навярнo е зъвършил през 1217 година. Роженският манастир е малък по размери, но средновековната му архитектура въздейства като монумент дори на онези, прекосили Бруклинския мост. С първата крачка в Главната църква "Свето Рождество Богородично", светлината потъмнява, а въздухът се насища с тежкия дъх на тамян. Под сенките се окрояват пъстри стъклописи и старинни резбовани икони. Напред е дървеният иконостас, представящ събитията от грехопадението до изкупителната жертва на Христос. Резбата му е плитка и позлатена върху тъмносин фон. Посетителят - и онзи, който разбира какво гледа, и онзи, който само се диви на гения на балканския средновековен майстор - неспокойно разглежда цветните стъкла и безкрайните им отражения. Подобен стъклопис, но без мистичния дух на Православието, може да се види още в Мелник при окрасата на някои от заможните къщи. В пространството на централния иконостас е пристроен дърворезбован параклис с вградени библейски сцини. Твърди се, че датира от XVI век, а потвръждение за това се намира отвън на западната фасада. Там в ниша над входа е запазен образът на Христос, седнал на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година.

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония и един от малкото сравнително добре запазени и до днес. През XIII век цялата Мелнишка покрайнина е владение на деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян. Затова се смята, че градежът на манастира е започнал при неговото управление. За пръв път обаче за манастира се споменава в ръкопис на йеромонах Козма от 1551 година, игумен на манастира Богородица Розинотиса, тоест Роженска. Този ръкопис днес е част от сбирка на Великата атонска лавра. През XVII век манастирът е опожарен, но в началото на XVIII е възстановен с донация на Българи от цялата страна. В зората на Възраждането манастирът вече е познат като голям регионален център и притежава много земи в околностите. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

През всички столетия от съществуването си Роженският манастир винаги е бил средище на изкуство и вяра. Тук се развива прочутата калиграфска школа, изучавана в учебниците за средновековно източно изкуство по цял свят. Онези, които са посещавали Божи гроб в Ерусалим навярно са видели ръкопис, украсен с миниатюр, изписан в Роженския манастир. За богатия духовен живот, воден тук през годините на Изпитания за Българската държава, свидетелстват десетки оброчища около манастира и преданията свързани с тях. В едно от тях се говори, че дори Св.Иван Рилски е идвал тук на поклонение.

Малък и тих, далеч от пищността на Бачково или Рилския манастир, Рожен от столетия привлича поклонници. Хиляди хора всяка година посещават Главната църква, привлечени от голямата “Чудотворна” Богородична икона, която се пази в кивот към параклиса ”Св.Безсребърници Козма и Дамян”. Преданието разказва за византийския император Теофилус, който бил един от най-ревностните противници на иконопочитанието. По негово време живяла една вдовица от околностите на Никея, която за да не попадне иконота в ръцете на иконоборците, хвърлила я в морето. Тя не потънала, пътувала много години и достигайки Атонския полуостров се спряла точно пред грузинския манастир „Ивирон” в Гърция, обкръжена с огнено сияние. Благочестивият монах Гавраил „минал по водата като по суша” и пренесъл иконата в главната манастирска църква. Но иконата не останала там. На два пъти се преселвала върху манастирската стена над портата на манастира. Явила се в съня на монаха Гавраил и помолила братята да я оставят там. Оттук произлиза и нейното име - Портарница – Пазителка.

Според легендите, с Чудотворната икона от Рожен са свързани много чудеса. Когато персийците нахлули в Халкедонскиия полуостров, иконата предизвикала силна буря и потопила 15-те кораба на нападателите. Спасил се само техният предводител, който се покаял за греха си и дал всичкото си злато и сребро за възтановяване на манастира

Арабски пират на име Варвар в пристъп на ярост срещу християните се хвърлил върху иконата с нож. Но от нараненото място на иконата потекла истинска кръв. Варвар бил поразен от чудото, приел християнството и се отдал на ревностно служение на Бога.

Много пъти още иконата на Богородица-Портарница спасявала манастира от врагове, глад и несгоди и славата й се разнасяла по целия свят. Това става причина за възникване на специална традиция за изработване на копия на тази светогорска светиня, които се разпространяват в различни области на православния свят.

Чудотворната икона в Роженския манастир е едно от малкото копия от светено желязо на прочутата чудотворна Богородична икона, охранявала портите на манастира Ивирон в Атон. Надписът на иконата посочва, че тя е зографисана от „ ръката на Яков, монах иверски” и от какъвто и ъгъл да я погледне човек, Богородица го следи с поглед. Ликът на Богородица е обкръжен с десет малки композиции, затворени в овални рамки с барокови орнаменти и разказват събития от историята на иконата и нейните чудеса. По време на манастирския празник на 8-ми септември иконата се изнася на двора, където вярващи се събират за да участват в тържествата.

За туристическия поток към Роженския манастир е излишно да се говори. Изберете един от световните езици и потърсете информация за мястото и бързо ще се уверите, че Роженският манастир е сред най-популярните дестинации на туроператорите. Информацията за него е безкрайна, но нито една дума от езика на Шекспир, Ницше, Гогол или Балзак не може да опише емоцията на Българина, когато се е изправил пред Пирин, зад гърба му е Бяло море, на север - София, а пред краката му се разтила долината на Роженския манастир.