рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Момчиловата крепост
29 Aug 08 | Забележителности
В Османската империя няма практика да се изграждат крепости. Това не е заради неумението им да ги правят. По този начин искат да не оставят възможности на раята да се бунтува и след това да се скрива и защитава зад крепостта. Поради тази причина градовете в Западна Европа като са увеличавали населението си са рястали нагоре, а тези на Балканите са се разширявали настрани. За щастие не всички от крепостите са разрушили османците до основи. За съжаление, с малко изключения, много от тези, които са останали, днес са само реконструирани развалини. Преди около три години археолози пускат сред общественността новината, че са открили Момчиловата крепост. Това не предизвика кой знае какъв ентусиазъм. Не е древно тракийско светилище, в което е предсказано, че Октавиан Август ще стане император, няма злато, и сложно изградени гробници. Само че откритието не е по-малко отколкото кое да е друго, независимо дали на тракийска, етруска или индианска култура.
Тръгвайки из Родопите, на много ключови кръстовища ще се натъкнете на табели, указващи пътя към тази Момчилова крепост. Тя не е популярна, а според археолозите, които работят по нея, точно това кара много хора да отбият от пътя си, за да видят аджеба за какво иде реч и каква е тази крепост. Хващате пътя за село Подвис, после хващате разклона за Ряка и оттам тръгвате наляво. Карате все наляво, докато стигнете до село Градът. Трябва да запердашите през село Градът, да го пресечете и така докато сигнете до един чакълен път. Той не е лош, само дето друса. След известно време оставяте колата си на паркинга и се започва негово величество - изкачването. Тютюнът малко по-късно идва по нашите земи и затова сигурно петхилядната армия на Момчил Войвода е можела да изминава това нагорнище. Но всяко усилие бивало награждавано, така ни казват практиците и ние тоя път им повярвахме. Има една беседка, малко преди крепостта, тя май се намира на върха на света. Така казваме ние, отдолу е дълбоко, напред е зелено и меко, нагоре е синьо и небето е близо. “Баси беседката”, възкликва турист, който е направил сравнение с неговата пред блока в Люлин 7, дето цъкат карти със съседите. Тука – продължава той – мога да се разплача от пиене. Това е идеята! Отиваш на гледката, която можеш да видиш най-много пет пъти през живота си когато си строителен инженер, малко по на тъй ти е крепостта, а на теб не ти остава нищо друго освен да умреш от пиене. Веселие по Балкански или постигане на пълна хармония със себе си и света, това вие ще прецените. А може и да е желание за щастлива смърт.
И тъй, размишлявайки за живота, алкохола и смъртта, стигате след около километър до крепостта. Най-добре запазена е северната й страна. Предполага се, че тази крепост е дадена на Момчил от османците заради неговия васален статут. Само че ние знаем от учебниците по история, че войводата е бил доста добър ранно средновековен бизнесмен. Обръщал се е на страната на този, който му предлага по-изгодната оферта. Има си армия и приема поръчки. Това някой сега може да го нарече курвалък, но в условията на пазарната икономика си е чист бизнес нюх, такъв, какъвто притежават най-големите. Група ученици стоят нагъзени наляво-надясно и чистят. Чистят крепостта. Това не е някакъв превъзпитателен лагер в улекотена форма, на тях им се плаща, а проектът се казва “Красив Смолян”. Всеки ден весело жълто автобусче ги кара до тия ми ти скали, бачкат по шест часа и после общината им плаща десет лева. Не са много, но стигат за евтина българска водка в детската дискотека или за половината сума за морето, коята мама и тате с кеф биха допълнили. Явно Янка Такева е единствената в левицата, която провежда някаква форма на социална политика.
Иначе и тук има съмнения дали това е наистина крепостта на славния войвода или е някоя друга. Един от най-силните аргументи на археолозите е, че се знае със сигурност, че на Момчил бърлогата се е казвала Повиздоз, а според тях оттам идва и името на селото отдолу Подвес.
Момчиловата крепост е стръмна и трудна за придвижване, но откривателите и Архелогическият музей в Смолян се стараят да е облагородят и да я направят максимално достъпна.
Връщането е стръмно и пръстите ви се набиват в чепиците и приемат странна форма, но си заслужава, дори и само да се повторят тия гледки, който е виждал и самият Момчил. Сигурно никой няма да се учуди, че намирайки се в Родопите, някъде наблизо със сигурност има чешма. И там водата е студена. Да ме извиняват тия от “Спрайт”, но правилната реакция не е оригня, а кавзне на “Ааааааа”.
И тъй, заминавайки си, се сблъскахме с доста странно усещане. За първи път Родопите не остави впечатление от фолклора си, а Момчил е доста сериозно наблегнат в поезията на народните творци. Остават смесени останки, на туризъм по европейски, където някой се грижи за всичко както трябва (с изключение на обърканата табела в Градът), остава ти идеята за гледката и малките ученици, които усърдно почистваха и реставрираха. Нямаше фолклор, нямаше връщане в историята, просто обект, който трябва да се посети, не е популярен, но си заслужава най-малкото заради гледката си.
В Османската империя няма практика да се изграждат крепости. Това не е заради неумението им да ги правят. По този начин искат да не оставят възможности на раята да се бунтува и след това да се скрива и защитава зад крепостта. Поради тази причина градовете в Западна Европа като са увеличавали населението си са рястали нагоре, а тези на Балканите са се разширявали настрани. За щастие не всички от крепостите са разрушили османците до основи. За съжаление, с малко изключения, много от тези, които са останали, днес са само реконструирани развалини. Преди около три години археолози пускат сред общественността новината, че са открили Момчиловата крепост. Това не предизвика кой знае какъв ентусиазъм. Не е древно тракийско светилище, в което е предсказано, че Октавиан Август ще стане император, няма злато, и сложно изградени гробници. Само че откритието не е по-малко отколкото кое да е друго, независимо дали на тракийска, етруска или индианска култура.
Тръгвайки из Родопите, на много ключови кръстовища ще се натъкнете на табели, указващи пътя към тази Момчилова крепост. Тя не е популярна, а според археолозите, които работят по нея, точно това кара много хора да отбият от пътя си, за да видят аджеба за какво иде реч и каква е тази крепост. Хващате пътя за село Подвис, после хващате разклона за Ряка и оттам тръгвате наляво. Карате все наляво, докато стигнете до село Градът. Трябва да запердашите през село Градът, да го пресечете и така докато сигнете до един чакълен път. Той не е лош, само дето друса. След известно време оставяте колата си на паркинга и се започва негово величество - изкачването. Тютюнът малко по-късно идва по нашите земи и затова сигурно петхилядната армия на Момчил Войвода е можела да изминава това нагорнище. Но всяко усилие бивало награждавано, така ни казват практиците и ние тоя път им повярвахме. Има една беседка, малко преди крепостта, тя май се намира на върха на света. Така казваме ние, отдолу е дълбоко, напред е зелено и меко, нагоре е синьо и небето е близо. “Баси беседката”, възкликва турист, който е направил сравнение с неговата пред блока в Люлин 7, дето цъкат карти със съседите. Тука – продължава той – мога да се разплача от пиене. Това е идеята! Отиваш на гледката, която можеш да видиш най-много пет пъти през живота си когато си строителен инженер, малко по на тъй ти е крепостта, а на теб не ти остава нищо друго освен да умреш от пиене. Веселие по Балкански или постигане на пълна хармония със себе си и света, това вие ще прецените. А може и да е желание за щастлива смърт.
И тъй, размишлявайки за живота, алкохола и смъртта, стигате след около километър до крепостта. Най-добре запазена е северната й страна. Предполага се, че тази крепост е дадена на Момчил от османците заради неговия васален статут. Само че ние знаем от учебниците по история, че войводата е бил доста добър ранно средновековен бизнесмен. Обръщал се е на страната на този, който му предлага по-изгодната оферта. Има си армия и приема поръчки. Това някой сега може да го нарече курвалък, но в условията на пазарната икономика си е чист бизнес нюх, такъв, какъвто притежават най-големите. Група ученици стоят нагъзени наляво-надясно и чистят. Чистят крепостта. Това не е някакъв превъзпитателен лагер в улекотена форма, на тях им се плаща, а проектът се казва “Красив Смолян”. Всеки ден весело жълто автобусче ги кара до тия ми ти скали, бачкат по шест часа и после общината им плаща десет лева. Не са много, но стигат за евтина българска водка в детската дискотека или за половината сума за морето, коята мама и тате с кеф биха допълнили. Явно Янка Такева е единствената в левицата, която провежда някаква форма на социална политика.
Иначе и тук има съмнения дали това е наистина крепостта на славния войвода или е някоя друга. Един от най-силните аргументи на археолозите е, че се знае със сигурност, че на Момчил бърлогата се е казвала Повиздоз, а според тях оттам идва и името на селото отдолу Подвес.
Момчиловата крепост е стръмна и трудна за придвижване, но откривателите и Архелогическият музей в Смолян се стараят да е облагородят и да я направят максимално достъпна.
Връщането е стръмно и пръстите ви се набиват в чепиците и приемат странна форма, но си заслужава, дори и само да се повторят тия гледки, който е виждал и самият Момчил. Сигурно никой няма да се учуди, че намирайки се в Родопите, някъде наблизо със сигурност има чешма. И там водата е студена. Да ме извиняват тия от “Спрайт”, но правилната реакция не е оригня, а кавзне на “Ааааааа”.
И тъй, заминавайки си, се сблъскахме с доста странно усещане. За първи път Родопите не остави впечатление от фолклора си, а Момчил е доста сериозно наблегнат в поезията на народните творци. Остават смесени останки, на туризъм по европейски, където някой се грижи за всичко както трябва (с изключение на обърканата табела в Градът), остава ти идеята за гледката и малките ученици, които усърдно почистваха и реставрираха. Нямаше фолклор, нямаше връщане в историята, просто обект, който трябва да се посети, не е популярен, но си заслужава най-малкото заради гледката си.
