08 Aug 08  |  Градски туризъм

      “От Батак съм, чичо, ти знаеш ли Батак?” Така започва едно от най-поплярните произведения свързани с града. То е на Иван Вазов и се казва “Възпоменания от Батак”. За съжаление сега образът и славата на града са съвсем различни. Име нещо като сленг, като жаргон, сред младите, когато нещо е разбито, изоставено или овехтяло, за него се казва, че е “голям Батак”. Другият град, който се използва в подобен кофти за него жаргон е Лом.

От тази гледна точка Батак наистина си е “Батак”. Забатачен и в него цари няма такъв “Батак”. Градът разчита на историческата си мъка, за да предизвиква интерес. А не трябва да е така. Местностите около него са достатъчно привлекателни, за да не се възползват само от миналото си. Например Беглика и традиционните екофестивали, който се правят всяка година там. Поредният старира днес (08.08). Има си и курорт “Язовир Батак”, местността Широка поляна е наблизо, Кара тепе, както и язовир Доспат. Но Батак разчита предимно на възрожденското си минало.
Сега историци прокарват идеи, с които да се постави под съмнение истинността на баташкото клане. Не мога да разбера, толкова ли е силна днешна Турция? Отричат арменския геноцид, Гърция заяви, че Османската империя само е допринесла за премахването на феодализма, който се е ширил в Европа, а и много други държави от полуострова застават зад мнението, че същата тази империя е допринесла за някакво икономическо развитие. Тук не става въпрос за национализъм. Има си исторически истини, които не трябва да бъдат поругавани със забравяне. Склонен съм да вярвам много повече на Достоевски, отколко на историчка, която иска да привлече вниманието към себе си. Някъде между 100 и 120 страница на “Братя Карамазови” се появява един българин емигрант, който разказваше разпалено за баташкото клане. Още след трети клас в главите на децата градът остава с една основна асоциация – дръвникът. Десетките положени глави и незатъпяващото се острие на брадвата. Тя сече ли сече, а отгоре някакъв изверг с дебилски смях замахва за пореден път. И вместо да се умори, той сякаш намира повече сили с всяко отсичане. Все едно е скапаният Шотландски боец. И тази история също е грешна. Тя не трябва да се превръща във фолклор, не трябва да насажда образи. Историята трябва да е обективна, иначе граничи с художественост. Нямам нищо против сегашните турците, но образът, който ни остави още комунистическото образование е много грешен. Не можеш целенасочено да насаждаш на някой да мрази цял един народ. Левски и Ботев не са го правили. Затова и живеем на Балканите. Тия Балкани, в които е важно да си висок, да си голям, да си стар, но и да модерен. Шопска философия, в която се гледа само в двора на Вуте. А Германия се извини и отвори ръцете си за всички.

Батак е изтерзан, не само в исторически аспект. Градът пасва идеално за фантазията на Стивън Кинг или за драматургията на Тарантино. Смесицата между възрожденското минало и силни комунистически останки го окачествява с неприятни характеристики. Ако си беше останал само възрожденски, щеше да има много повече чар. Но бетонът на масивната сграда не стои добре до топа в музея, който е гърмял срещу подтисниците.
На Батак му се случи всичко онова, което се случи на възрожденските градове. Занаятчийството не е поминък, поне не и за цяла държава. Още след освобождението тези градове остават на заден план. Там западните култури навлизат по-мъчно, икономическото им развитие застива и те се обричат завинаги да останат малки и по-бедни. Може би това е нужната им жертва. Сега само музеят и църкавата, прословутата мрачна църква със зверствата в нея, само те остават като болен спомен, че и Батак има своята роля в историята на изтерзания народ. Това му е съдбата на града, да бъде измъчен, дори и сега. В това му е чарът. Там има къде да си вземете печат. Има и какво да видите, но той е за мрачен туризъм. Улиците му, историята му, цялата му визия насажда мъка. Подтиска, смачква и уморява. И така трябва да бъде. Защото понякога на всички ни ще ни писне от “уникално изживяване сред природата” в еди кой си комплекс.