22 Jul 08  |  Общество

      И го харесвам, и не го харесвам. Иде реч за Георги Лозанов, но отново той направи един от добрите коментари по повод стартиралата анкета на списание “Vagabond” за избиране на символ на България от чужденци. Аз мисля като него, но не би било учтиво, ако не кажа, че той първи лансира тази идея в публичното пространство. Според него анкетата действа на асоциативен принцип. При нея има голяма опасност да се пренебрегне историята и културата на страната ни. Чужденците, които живеят тук, ще избират според представата си за България сега. А това може да включва унизителни за страната ни характеристики. Едуар Саид и неговата книга “Ориентализмът” подкрепят подобно мнение. Знанието е власт, безспорно. Но знанието може да има много гледни точки и да пречи върху обективната оценка на този, които го носи. Имам приятел барман в Гемания, решил да доведе свои приятели немци на почивка в България. Когато кацнали преди две години на летището в Бургас, те се учудили като видели асфалтирани пътища и панелени блокове. Били сигурни, че ще ги завари някава балканска форма на африканска действителност. За този тип знание иде реч. Докато ние получаваме сведения за Биг Бен в Лондон, за квартал Версай в Париж и още много, пропускаме факта, че във Венеция мирише, направо си смърди. От друга страна, знанието, което получават в Англия за нас и нашата реалност е напластено само с негативизми. Проституция, убийци и крадци, разбити пътища, липса на паметници и на нещо свястно, което да се види. Заминете ли на 15 километра от центъра на английската столица попадате на доста по-страшна гледка от тази, която можете да видите в “Обеля”. Затова говори и Саид, а смисълът в термина “ориентализъм” не е много по-различен от смисъла на термина “балканизъм”. Важно е да се знае, че и двата са измислени сред англоговорящи. Определят се някакви хора, поставят им се граници, като в резерват, и им се надяват характеристики, дори и психологически.

Добре, нека да не сме патриоти и да не говорим като арабин обиден от отношението на американец. Дори и голяма част от предубежденията, които имат чужденците за страната ни (дори и съседните сърби) да са вярни, дали няма да станем жертва на този вид унижение, за който говори Георги Лозанов? Кому е нужно? ОЛАФ ни насади достатъчно, защо сега да дадем жертва и от гледна точка на културата? Повярвайте ми, колкото и дълго да са живели читателите на “Vagabond” в страната ни, тези предубеждения мъчно се изкореняват, а Марсел Пруст казва: “нашето социално аз е представата на другите за нас”. Ако има риск да бъдем изложени, защо трябва да си създаваме такова огромно национално социално аз, от което дори и от “Vagabond” няма да са доволни? Нима то вече не съществува, дори и в главите на хора, които нямат представа къде точно се намира България.
Антони Георгиев (според мен) беше най-добрият главен редактор на “Плейбой” в България, още в самото му начало. Не си боравя дотолкова добре с английски, за да мога да оценя както трябва “Vagabond”, чийто издател е сега. Имал съм една среща с него, в която той въобще не криеше пристрастията си към англоезичната култура. В това няма нищо лошо, има хора които се зарибяват по индийска, а какво остава за английската. Но той ми спомена по време на тази среща, че харесва София след 1995 година. Когато пристигнали италианци, англичани, французи и т.н. Имаше видимо негативно отношение към визията на столицата преди това, преди да се намесят чужденците. След като получи неедностранни мнения по повод кампанията на списанието му, той заяви, че държи на мартеницата, надява се тя да стане символът избран от чужденците. Опова се и на опита на Ирландия. Какво е направила тя с детелината и какво значи за страната им. Друг символ, който е предложил е центърът на София, където в една малко каре се намират синагога, джамия, няколко православни църкви и католическа. Според него това е знак за сериозна мултиетническа толерантност в страната ни, преди Европа изобщо да е измислила този термин. Явно Тони намира нещо привлекателно в страната ни, преди тя да бъде окултурена от развития запад. Същевремнно с това обаче се дава шанс и на елементи, които се наблюдават в сегашното лице на Републиката. Анкетираните може да избират и мутресите, защо да не. Но не само като някакви красиви жени, а мутреса в пълния смисъл на думата, с всичките негативизми, които носи терминът.

Според мен истината е една и дано да бъркам, чужденец, независимо колко време е живял в Бългаерия, обръща внимание на нещата, за които му е създадена представа преди да пристигне тук. Каруци, трабанти, евтиния, лесни и красиви жени, престъпност. За съжаление за подобна картинка до голяма степен допринасяме и ние. И не защото виждаме каруцата в центъра и го отчитаме като факт, а защото в разказите си с холандци наблягаме на нея, на каруцата и нейното безспорно съществуване. Голямата Люси от “Без ангели” била казала на колежките си певици от групата при първото им посещение в България да си крият портмонетата на летището и по улиците, защото е пълно с джебчии. Да е жива и здрава, догодина пак за нея ще гласуваме на Евровизия. А дотогава, дотогава не ни остава нищо друго освен да тръпнем какво ще избират чужденците и да четем романа “Виена” на Тони Георгиев.