22 Jul 08  |  Общество

      Айнщайн има една мисъл: Ако не можеш да обясниш нещо на баба си, значи не си го разбрал добре. Баба ми 30 години е била директор на училище, изключително интелигентна и начетена жена, но се наложи един път да й обясня какво е това нещо интернет. Схвана, говорих й за единици и нули, които заминават за сателитите, те ги прехвърлят и еди какво си и еди какво си. Дори и обясних какво горе долу е това IP адрес. Нямаше да може да си направи поща, нямаше да може да схване оная част, в която трябва да пишеш в браузъра си, да не говорим за създаване на блог и т.н., но баба ми знаеше какво е интернет, какъв е принципът на работа.

Решихме тази седмица да ви занимаваме с виртуална култура. Поводът е най-вече изследванията, на които съм сигурен сте попадали и вие, за културата на потребителите в България. Докато четох известните на всички факти за върховенството на abv.bg един спомен не ми излизаше от главата. Беше от онова хубаво предаване по Канал 1 – Далекоглед. Там поставяха чужденци живеещи в Републиката, които обясняваха за България. Един китаец каза следното, малко ми беше обидно, но е вярно: Българите са странни хора, те могат да влязат в каца със зеле и да се изкъпят, а след това да сглобят и разглобят компютър за рекордно време. Въпросът, който се въртеше на всики поръчали това изследване, беше – има ли интернет култура в страната. Възможно ли е това, което жъне успехи в развития запад да бъде пренесено и тук? Във всичките му аспекти, не само със сайтове за запознанства и блогове.

Истина е, че миналата година на световна университетска олимпиада на факултети по информатика, нашите момчета от Софийския се класираха на 16-то място. Чудно, като се има предвид размерите и броя на населението в страната ни. Истина е също така, че през 1999 година България беше на второ място по произвеждане на вируси в света. Този негативен резултат също е показателен за развитието ни в областта. В света има един доста тежък изпит за програмисти. Той не е приемен, просто получаваш сертификат, подобно на сертификата, който получаваш от МЕНСА. Истина е, че от глава на населението в страната ни има най-много такива програмисти. Дори най-младият е майна, когато го взе беше на 15 години и доколкото знам живее някъде в Кючука. Истина е, че жънем доста прилични за размерите си успехи на световните и европейски първенства по различни компютърни игри. Това са факти, не е поредният опит да се докаже, че Колумб е българин, не е опит да докажем, че безспорно вторият братовчед по бащина линия на Христос е българин. Не е опит да се докаже, че прабългарите стоят в основата на всяка развита цивилизация и едва ли не, ние сме богоизбран, но пренебрегнат и пропил се народ. Това са си факти, както е факт и българският произход на Джон Атанасов.

Ясно, винаги ще се намерят хората, които да го правят. Вируси или нещо друго, няма значение, и в нашата страна също ги има. Има ли ги обаче хората, които да бъдат наречени потребители? Не случайно започнах с баба си. Масовата компютаризация започва много късно в страната ни, в сравнение със Западна Европа. Хората са свикнали да се усведомяват от радио точката, за която са плащали данък, от телевизията и вестника. Точно тук се получава голямата разлика. Има ли интернет този авторитет, за да може да изглежда като във Франция? Основните потребители са децата и тийнейджърите, както доказа и изследването. Те играят игри, свалят порно, филми и музика, чатят в сайтове за запознанства. Нашите бащи все по-мъчно се учат тепърва да си боравят с него. А нашите бащи са тези, които ще четат научна литература, които ще са потребители на съвсем различен вид сайтове, ако може на български. Дори и изследването показа, че има бариера, която сега е в процес на премахване. Бариера между поколенията. Онлайн медиите са развити. Нетинфо, Агенция Фокус, Медиапул, изданието на Капитал, всички те правят доста добри за стандартите ни посещения. Като цяло се повтаря този модел, който преди години мина през скандинавските страни. Медията в интернет печели все повече потребители, защото е актуална, обновява се постоянно, лесна е за употреба и най-вече, тя е безплатна. Моделът се повтаря почти едно към едно. Най-много посещения регистрират тези медии, които правят наричаното от btourism „телеграфно писане”. Малки и кратки новини на всеки две минути, добре подредени по категории. Все пак това проучване доказа нещо, за което всики предполагахме. Липсва потребителят на художествена литература, на научна литература, както и на култура. Да не се засягат читателите, които посещават предимно такива сайтове. Тези издания записват доста по-малък „тираж”, отколкото телеграфните си събратя. Тези данни са само в областта на медиите. Във Франция, отново най-много са потребителите на подобен тип агенции, но там присъстват и доста сериозни сайтове за антропология, история, география и т.н. Те са авторитетни, запсиват сериозни потребители, същото важи и за изданията им за култура, чиито критики вътре в България биха звучали твърде претенциозно. За съжаление в страната ни, все още няма развитие на този модел, който е уважаван и употребяван в другите развити страни. За история и научна литература масово тук се изпозлва Уикипедия.

Освен това има я и оная психологиоческа бариера. Проучването показа много голямата разлика между видовете потребители тук и някъде другаде, онова някъде, което носи рамките „по-развито”. То се отнася най-вече до сайтовете за пазаруване онлайн. Нищожен е процентът на подобни потребители. Има доста хора, които разглеждат желан продукт в интернет, но после го тъсят по Графа и по Витошка. Има доста сериозен проблем с недоверието. Онова недоверие, което е характерно все още за чейндж бюрата, очакваш винаги да те излъжат и тръпнеш до последно дали ще пристигне продуктът ти.
За сайтовете за запознанства, за торентите и порното е ясно. След като е бил създаден интернет и вече е бил реализиран първия чат между няколко блока, на третия ден е направен и порно канал. Напишете в youtube: internet is for porn и ще попаднете на доста вярна песничка по този повод. Идеята е друга, оказа се, че това посткомунистическо общество е доста на „ти” с програмирането и създаването на интернет, но има проблем с хората. Нужно е да се каже, че този проблем тепърва преминава към оправяне и вече започват да се заличават тези следи. От една страна това се дължи до голяма степен на психологически бариери, от друга, заради най-активните потребители, които завариха интернет в своята масовост. Пример за това е и страхотно идееен сайт в тази област, в който онлайн патентоваш идеи и ги пускаш на пазара. Сещаш се за нещо, от нов вид прахосмукача, до сценарий за филм, и го пускаш там, а после чакаш инвеститори да се свържат с теб и да договорите продажбата на идеята. В САЩ подобен сайт записва твърде големи успехи, но в страната ни за година и половина все още няма нито една продажба.

Ще завърша с популярна реплика на един от най-добрите ни съвременни писатели Димитър Бочев. След като разбрал, че има негови разкази в интернет, той казал: Кой е шефът на интернет, че да го съдя?