29 Jul 07  |  Екотуризъм

      Може би някои от вас са били щастливци да видят рядък вид малък бухал, разкарвайки се из иглолистните гори на България. Е, че птицата прилича на бухал, прилича, но не е и не само размерите й я отличават. В България една от най-редките видове птици е Горската ушата сова. Тя е включена в списъка със защитени животни и ние имаме късмета страната ни да е едно от предпочитаните й местообитания. Точно заради ушите си тя наподобява бухал. Те са от пера, а очите й, подобно на по-едрия й събрат, са в ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Размахът на крилете й е около 86-98 см, а дължината на тялото - 31-37, като тежи около 220 и 650 гр. Избрахме Горската ушата сова, защото тя е един от най-колоритните представители на совите. Приликите й с бухала я карат да изглежда като хибрид между двете нощни птици, окачествявани като мъдри и спокойни. Освен това, тя представлява и сериозен интерес за колекционерите. Нейната цена в Европа може да достигне до 1000 евро, за тези, които я пожелаят. Използва се най-вече и като ловец, но за да се снабдите с нея ви трябват редица документи, разрешения и сертификати. Няма силно изразена полова диференцираност при този вид птици. Разликите са твърде малки, като женската е съвсем леко по-едра и с по-тъмно черни окраски. Наистина, които я е видял е щастливец, защото совата, като типичен представител на рода си, е активна през нощта, когато естественият й камуфлаж я прави царица на гората и й позволява по-голяма свобода. През деня тя най-вече е скрита между клоните на дърветата и само наблюдава случващото се отдолу. Иглолистните гори са нейния най-предпочитан дом, но все пак се среща във всякакви видове гори, дори, ако бъде оставен на мира тя може да се засели и в паркове. В умерените климатични пояси тя води уседнал начин на живот. Като цяло прелетността на другите птици й е чужда, а малка миграция на територията на България е възможна само зимата, когато по време на студове тя се мести в по-голяма близост до хората.
    Уникалното при нея е развитият й слух. Само чрез него тя е перфектен ловец, унищожител на гризачи, най-вече мишки, и по-едри насекоми. Долавя с изключителна точност източникът на шум на определен гризач и дори и той да е скрит под листа или някъде другаде, не е проблем водена само от ушите си да го залови. Тя е един от най-важните контрольори за запазване на екологичното равновесие в гората. Именно затова е и защитен вид. Ако популацията на гризачи нарасне, то това бързо ще доведе до биологично неравновесие, което влече със себе си редица проблеми. Както се казва, всичко в природата има логика и ние не трябва да се бъркаме. Тя е лакомо животно, спокойствието и мъдростта, които излъчва не бива да залъгват, защото совата е един от най-умелите хищници. Залавя с краката си жертвата си, като после обръща острите си нокти назад и умъртвява за секунди. По-дребните гризачи биват поглъщани нацяло. А ако няма нито гризачи, нито по-едри насекоми, тя се обръща към себеподобните си. Не са малко случаите, когато Горска ушата сова умъртвява и изяжда по-дребни птици. Песента на горската ушата сова може да се чуе най-ясно в ранната пролет, през март – април. Тогава е размножителният й период, мъжките и женските индивиди не спират да подават сигнали. Като и тук звуците наподобяват малко тези на бухала, но все пак са с типично совински тонове. Горската ушата сова, освен че е нахалник, който го мързи да свие собствено гнездо, е натрапник с предпочитания. За мътене тя предпочита гнездата на посевните врани, които, щат-нещат, в началото на май трябва вече да освобождават гнездата си за горския хулиган. През май започва мътенето и продължава около един месец. Мъжкият през целия този период не спира да носи храна на бъдещата майка, а малките се излюпват по различно време едно от друго, под строгия контрол на родителя. Това дава шанс на совата да прави и контролирано мътене, когато храната е малко и има недостиг, тя се съобразява със снесените яйца и тези, които вече са се излюпили. Малките остават под грижите на родителите си най-много в продължение на два-три месеца, когато огласят с шумните си песни цели гори, щастливи от лесната храна наготово. Но след това са изпъждани сами да се оправят в живота.
   
    Най-важни за изследователите, занимаващи се с живота на Горската ушата сова, са погадтките оставяни след нея. Подобно на всички сови и тази поглъща определено количество несмилаема храна, която с времето бива акумулирана и постепенно повръщана. Така може да се следи и миграцията на даден индивид, и неговата хранителна диета. От своя страна, тези елементи могат да бъдат изключително важни за оценка на цялостната картина в даден екологичен район.
    Горска ушата сова може да видите в почти всички планини в България. Има от нея и на Витоша, но когато стане твърде студено през зимата не са редки случаите, когато тя слиза за кратък престой в София.