16 Jul 08  |  Летен туризъм

      В Испания преди време имаха същия бум на стройтелство по курортите, който се наблюдава сега в България. Преди няколко години испанците събориха хотелите си и започнаха наново да изграждат курортите си. Общото между нас и средиземноморците не е само в българската работна ръка. Все по-силно започват да навлизат течения, вече не само в медиите, които се характеризират с негодувание спрямо стройтелството. Не щеш ли, напук на големите инвеститори, България влезе в ЕС и придвижването на хора от държава в държава стана лесно. Така се оказа, че борбата за български туристи между България, Гърция и Турция се превърна в борба за дюнера. В Гърция и Турция същият този дюнер е пет лева. Няма среден, малък или голям – пет лева, а получавате голяма пилешка пържола в него, лют е, мазен колкото си искате и наяжда. В България, по-точно около Слънчев бряг и Златни пясъци, той е осем лева. Някакъв псевдоарабин хваща два пъти леко с щипката наситно накълцано месо и после тъпче обилно със зеле. Виждайки тези показатели, ясно е, гръцкият и турският дюнер печелят пред нашия, а турският губи от гръцкия, заради чисто митнически проблеми. Добре де, кафето в Гърция е пет лева, а в България е три, но няма толкова голямо значение, бирите в магазина са на еднаква цена. Освен това, в техните курорти улиците са хубаво асфалтирани, хотелът не загрозява ландшафта, а напротив, умело се включва сред околните дадености на природата. Чудно! И, да, повярвайте ми, обслужването е по-добро отколкото тук.

В началото споменах случая с Испания. Забелязали сме всички, че медиите много добре се намесват като коректор, когато се случи нещо кофти. Но не и преди това (и btourism не прави изключение). Вече допуснахме испанският туристически вирус, който е заразил инвеститорите да се пресели при нас. Пандемия няма, но има епидемия. Вече е късно и ако искаме този потенциал, с който разполагат курортите на малко по-западния полуостров, да съществува и в страната ни, трябва да събаряме, ясно. И то трябва да е зимата, а всеки кърджалийски дюлгерин знае, че тогава е кофти. И да събаряш, и да вдигаш.

Да се върнем обаче малко по-назад. Монако! В момента Джесика Алба каза, че чака Албер да се освободи и нямало да го изтърве. Какво направи тази малка монархия, изплюта на картата на Европа, че самата Джесика Алба да предпочете Албер пред мен? Разви един от най-силния хазартен туризъм в света. Гледал съм филм по някой евтин канал как е започнало всичко. Местните хора са били в шок. Масово стройтелство, което е предизвиквало калища, разбити улици, а в Монако са идвали само дребните престъпници да залагат никаквите си пари. Всичко е тръгнало по подобие на тук, към кич и загрозяване. Затова и управниците вземат мъдрото решение да привлекат хора като махнат данъците. Три пъти Монако е било преустройвано нацяло. Хотели, казина. След като местната администрация забогатява се въвеждат много строги закони за стройтелство, при които ти много повече се грижиш за околностите, отколкото за собствения си обект. Монако сега изглежда по този начин, с ескалатори в самия град, че да те качват нагоре-надолу, а да не ходиш. Има си палмички, кооперациите са като от едно време и придават много силен чар на мястото.

Няма какво да се лъжем. В Лас Вегас е готино. Няма нищо по-хубаво от това да видиш как 80 годиша жена тепа с проходилка, само за да стигне до ротативката. Но градът е царят на кича. А и какво очаквате да построят хора без корени и традиции, водени от най-детската мечта – американската. Ако на някой световно известен туристически център му трябва промяна, със сигурност Лас Вегас е на първо място и измисленият Монтесито не може да ме убеди в обратното.

Идеята ми е такава, за да бъде Испания това, което е сега, трябват грешки, а аз съм историк и знам, че в тази наука това е нормално. Промяната, грешката, която трябва да преобърне нещата, това са нужни компоненти, за да зароботи нещо както трябва. Италия може и някога да върне славата на Римската империя, но после отново ще чака поне 2000 години. Защото сега империята е на хора, наследници на келти, готи, сакси, гали и т.н., който в добрите стари времена бяха варвари.

Каква е нашата задача преди да станем свидетели на качествено развити курорти, и тук не говоря за евтин лукс, него и сега го има? Задачата е да запазим малкото места, които не са барнати. С Иракли и Странджа стана, дано и с Рила и Пирин да стане. Наследниците на тези общинари, които ни ругаят сега, ще ни благодарят, това е ясно.

Сега направиха голф комплекс край Каварна, който бил от световна величина. Дойде 80 годишен голфър, светило в аристократичната игра, който каза: Искам да помогна на България, да налея пари в нея. Чувствах се като африканец пред мисися на Червения кръст. Обаче за него нещата са ясни – плажът, историята, красивата природа, минералните извори. Капиталистическият му мозък дори не може да разбере как така бизнесът не експлоатира както трябва тези дадености. Не може да разбере кой разумен човек ще строй обект, който да му носи някакви средни приходи от бедни туристи и няма да се загледа в това, което има в съседство.

Това е така, защото борбата ни на световния туристически пазар е борба за дюнера, а даже и нея загубихме. Така е, защото дори и Анелия Крушкова гледа към дюнера, като към притегателна за туристи сила. Само че следващия път като отиде в Гърция, тя не трябва да яде в скъпи ресторанти, ами да опита един мазен, лют, гръцки дюнер. Може и да измисли нова стратегия. А докато я измисли, на нас ни остава да си пазим природата непокътната и да чакаме естествения ход на историята да преобърне нещата.