10 Jul 07  |  Етнотуризъм

      Мухите нападаха пластмасовата ми чаша с кафе, както пирани месо. Влизаха вътре и не можеше да се разбере черният цвят на дъното дали е от самата течност или от десетките насекоми. В целите Родопи по селата е пълно с мухи, а особено преди да завали те стават крайно несъобразителни с търпението на човек. Пристигнахме в село Виево около 10 часа сутринта. То се намира на 25 километра североизточно от Смолян, но заради тесния път и завоите пътуването продължава около час с автобус. Името му само говори за себе си. Изградено е в пирамидална форма, завърта се само нагоре в кръг, като постепенно се стеснява към върха си. Има малко основни пътища, чрез които човек може да се изкачи с кола до крайните му точки. По-голямата му част е изградена от завъртяни пътеки, около които са наредени и къщите. До много от тях не може да се стигне дори и с каруца. Няма площад, а своеобразният център е автобусната спирка на пътя в посока Момчиловци. До спирката се намира и това заведение, в което мухите пият кафе повече от хората. Слязохме от автобуса инцидентно, като минаваш през Виево, в дясно, точно в центъра, се вижда една къща, на която пише – Етнографска сбирка. Още помня надрасканите от детска ръка ченгелчета, изписвайки старателно смислен текст в книгата за гости в малкия етнографски виевски музей. Естествено, присъстваха и китайски йероглифи, за които ни е по-удобно да си мислим, че изразяват възторг, кой знае. Най-важното, което трябва да се знае за селото, е, че жителите му са почти на 100% българомохамедани. За това ни привлече и етнографската сбирка. В българомохамеданската традиционна култура има изключително колоритно смесване между християнска, мюсюлманска, българска и турска символика. Очаквахме да видим типични родопски носии, които съдържат в себе си така обичаните в Ориенталския свят зелени и сини цветове. Шарени забрадки, на които понякога има дори и християнски орнаменти, се вписваха с традиционното за тази част на Родопите женско облекло. Самата сбирка не впечатлява чак толкова – станове, посуда, нужни за домакинството уреди, носии и постлани на пода родопски черги. Нещо, което можете да видите почти на всяко подобно място в тази част на планината. По-интересен е фактът, че този традиционен бит всъщност не е умрял във Виево. Старите жени в селото се отличават от всички други в Родопите. Болшинството от тях носят традиционното си облекло като ежедневно. Не си мислете, че ще попаднете на забулване и шалвари като в кърджалийско. Виевските жени са кокетки. Носят с гордост носиите си, така както са правели техните прадеди преди стотици години. Най-удивителният елемент от външния им е вид е задължителната плитка. Нашарените им със зелено, синьо и червено забрадки пускат в края си винаги една леко подаваща се плитка, завързана с кончета в долната си част. На гърдите на бабите гордо са закичени дълги, преплетени, минимум на два пъти, гердани. На визия тези гердани наподобяват много броеница, която идеално пасва на олекотената им бяла лятна риза. Вече масово по християнските села, старите жени се обличат в анцузи, наследени от внуците си или в черни изхабени поли и ризи, които колкото показват траур, толкова и създават чувство на скръб. Противно на религията, на която са носител, „виевските кокетки” държат на външния си вид и сякаш идват да покажат, че жената трябва да бъде жена, независимо на колко години е. Холивудска философия в малко селце в Средните Родопи.
    Старият балкански човек е идеалният библейски персонаж. Той не е син на Адам, той е самият Адам, но изгонен от Райската градина. Не мога вече да броя случаите на гостоприемство и чиста искреност, която са проявявали към мен обитателите на Балкана. 87-годишен старец носеше по стръмната виевска пътека сноп от трева който на обем беше колкото него. Въпреки това, застанал почти успоредно със земята от тежестта на товара си, той се спря и ни отдели повече от половин час. От съседните къщи старите домакини ни извадиха храна и кисело мляко и така седнахме на пътя да ядем, правейки мухабет с местните жители. Жените истински се радваха на интереса ни към плитките им. За пореден път попаднах в утопичен рай, в който природа, усмивки и гостоприемство могат да те уморят. По нищо не си личеше, че изповядваме различни религии, по нищо не си личеше политическата диференцираност, която натрапват властите, особено през 20 век. В селото няма джамия, няма ходжа, няма забрадки и шалвари. Езикът не е турски, а доста архаичен родопски диалект.
    Неусетно минава времето, когато се потопиш в бита на Виево. Можете спокойно да загубите цял ден, изкачвайки се по стръмните му пътеки или слизайки по изкуствено направените му стълби между дворовете. Няма хижи за туристи, въпреки известния виевски фолклорен ансамбъл, а единственото заведение има около четири часа почивка на обед. bTOURISm.com ви обещава незабравим ден, в който можете да усетите истинска селска атмосфера с всичките си разнообразия. Това е изживяване, което скоро ще се превърне в евтин театър за чужденци, а истинността му ще остане записана само в книгите.