03 Jul 08  |  Общество

      Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/ е основното неправителствено сдружение на българския туристически бизнес и една от най-големите браншови организации в страната. Тя обединява както еднофамилни хотели и битови заведения, така и някои от именитите ресторанти и хотелски комплекси у нас.

Като обединител на българските хотелиери и ресторантьори за 15-те години на преход, БХРА има водеща роля в развитието на туристическия сектор у нас. Като за съжаление и тук мненията са разнопосочни и не един път през последните години Благой Рагин е влизал в полемики относно застрояване по различни краища на страната. Най-показателен е случаят с Иракли, където организациятя твърдо подкрепяше застрояването. Все пак в началото на 90-те България изпитва нужда от създаването на подобна браншова организация. По това време повечето места за отдих и почивка са държавна собственост и за тяхното преразпределение в частни ръце се води ожесточена приватизация.

Въпреки лошата политическа конюнктура от насилствената смяна на правителства и негативните показатели за финансовото състояние на Българите, към края на 90-те туризмът загатва, че може да се превърне във водещо перо на българската икономика. Бумът в сектора е свързан с първите години на 21 век и политиката на кабинета Сакскобурготски насочена към едрите компании. С присъединяването към НАТО и премахването на визовия режим, популярността на България като туристическа дестинация стремглаво расте. По-високият интерес води след себе си бум на строителство. "Презатрояването", както го нарекоха медиите, започна преди 5-6 години и е в разгара си и днес. Повечето европейски и британски туроператори през последните години преобърнаха рекламните си акции и от източен оазис на спокойствие и отдих сред непокътнати планини, започнаха да рекламират страната предимно заради ниските туристически пакети по Черно море.
Разколът по българската брегова ивица взе връх на 30 май когато в пиянска свада англичанинът Майкъл Шилдс преби тежко 25-годишен български барман. На Острова оплюха България, а у нас това бе просто по-фрапантен случай от десетки подобни.

Непосредствено преди присъединяването към ЕС у нас за пръв път се заговори за развитие на т.нар. Селски туризъм. "Печелившият коз" на ирландците обаче на наш терен бавно си пробива път и засега не дава резултати. Година и половина от членството в ЕС, той продължава да се свързва предимно с луксозни хотелски и СПА центрове край села в Родопите, Рила и Стара планина или с чуждестранни пенсионери, които притежават къща накъде далеч от София. За културен туризъм също се говори отскоро и затова гръмките възхвали "Велико Търново - столица на културния ни туризъм" звучат пресилено. Във Франция и Холандия, например, селският туризъм заема 13% от туристическия сектор. Балноуслугите, голф и ловния туризъм у нас също не са достатъчно развити, като през 2007. година гостите на СПА и т.нар wellness хотели са около 128 хил. на възраст между 30-35 години.

България е на второ място в света по притежание на минерални извори, като само около столицата те са над 50, или на обща площ от 1100 кв. км. Повечето от тях обаче не работят, в това число и Централната софийска баня. По брой на културно-исторически паметници сме втори в Европа след Гърция и Италия, но този сектор на туризма все още е сравнително непознат дори на повечето българи. Перперикон, Татул, Старосел, Казанлъшките гробници имат огромен потенциал за развитие, но, по наше скромно мнение, само ако бъдат отдадени на концесия с ясни правила, прозрачност и дългосрочен план за развитие. На този етап им липсва бизнес усет.
Шокът от ниски резултати за пръв път удари туристическия бранш през лятото на 2007. година, когато неочакван дъмпинг през август свали цените на нощувка по морето почти наполовина. Активните хотелски легла в България към края на юни 2008. са близо 600 хиляди, предлагани от над 2900 големи и малки хотели. Алармата тази година дори е по-силна и предупреждава, че предлагането продължава да надвишава търсенето. Експертите обаче обещават, че хотели това лято няма да бъдат замразявани и в разгара на сезона строежите ще се значително по-малко.

По данни на Благой Рагин, съобщени в интервю за БНР, само за 2008 г. в строителството ще бъдат инвестирани над € 9 млрд., като с една трета от тях ще се изградят нови хотели и вилни селища. Като естествено остават съмнения и за екологичната страна на тези процеси. Все още не се дава гаранция, че всичко ще бъде съобразено и по правилата на ЕС. По думите му, инвестициите в туризъм за последните 15 години са повече от €16 млрд. и определят 14% БВП на страната годишно. Международни експерти прогнозираха през 2007., че до 2016 г. туристическият отрасъл ще заеме между 16% и 16,4% от БВП и ще носи приходи от € 7,7 млрд. Средният приход от турист за 2005. бе €400, а за 2006. с €12 по-малко. Какви ще бъдат показателите по отношение на 2007-2008 остава да разберем. Туризмът е на първо място не само по приходи, но и по заетост. В момента заетите в този бранш са над 140 000, или 5% от работещите в страната. Въпреки това, най-честите оплаквания на хотелиерите и ресторантьорите са свързани с липсата на квалифицирани кадри. Повечето готвачи, сервитьори, хотелски персонал и дори музиканти предпочитат да работят навън заради по-доброто заплащане. Лесният достъп до бригади в САЩ и Великобритания също намали наполовина българските студенти, които търсят временна работа в областта на туризма.
И през тази година, най-сериозен проблем за туризма придставлява инфраструктурата на страната. Лошите пътища, вялите магистрали “Тракия” и “Хемус”, както и непостроената “Марица”, са основните негативи, с които трябвя да се справи всяко правителство след това на Станише. Пътните табели и пътната маркировка също са един от наболелите проблеми, когато става дума за чуждестранни туристи. Много ог GPS картите, които се купуват в интернет не отговарят на съвременните условия. Транслитерираните селищни табели са добро решение за непознаващите кирилицата, но само ако нормата бъде въведена посвеместно. Панагюрище, което толкова бе дъвкано от министър Василев, в различните международни сайтове продължава да съществува с различни наименования.

Голамата новина от изминалите седмици несъмнено е изборът на символ на България – Мадарския конник. Той бе определен чрез гласуване в кампанията "Българските символи" и получи 25 % ог гласовете. На второ място с 21% е кирилицата, на трето с 15% Царевец, на четвърто с 10% - българската роза и розово масло и на пето с 8% - Рилският манастир. Изборът на Мадарския конник не е случаен и също показва всеобщата посока на расъждение в туризма – по-голяма внимание на древните ни корени. Всъщност, мнозина вече се изказаха, че България би могла да се превърне в Египет на Балканите.

В заключение трябвя да бъде казано, че към днешна дата обобщения за развитието на българския туризъм занапред не трябва да се правят. Потенциалът, както се установи, е огромен, усилията на частния сектор усърдни, но за да се превърнем в туристически рай на Балканите ще трябва да имаме ясна правителствена политика по въпроса и държава, която да регулира и насочва стихийните процеси. Дали това ще се случи, дали стихийността, която се наблюдава досега не е взела огромни размери и поправима ли е изобщо, остава да разберем. Ясно е, че правителството трябва да се намеси по-сериозно и действията му трябва да бъдат по-прозрачни, защото вече се създава мнението сред гражданите за вечния алъш-вериш под масата.