20 Jun 08  |  Събития

      Като една себеуважаваща се медия бе най-редно настоящата статия да я пуснем още преди седмица. Събитията трябва да се отразяват възможно най-бързо. Журналистът не спи. Той няма чувства, не знае що е това емоция, на него не му трябва време натрупаните впечатления да отлежат, за да изплува на белия лист споменът и носталгията по преживяното. Журналистът пише в 3, 4, 5 часа сутринта, без значение кога, само и само сензационната му новина да е първа по рода си на следващия ден. „НДК бе взривен” , „Побелелият динозавър напомни за съществуването си” , „Краят на една ера”. Важно е да се отрази новината и тя да прикове вниманието, емоцията настрани. Но ние не сме журналистът.

Започвам статията отново и отново и все не мога да й измисля добро встъпление. Ала винаги изпод пръстите ми се прокрадват няколко имена. Пол Макартни, Стинг, Ерик Клептън, Фил Колинс, Марк Нофлър. 70-те, 80-те, та дори и по-пресните откъм спомени 90 на миналия век няма да се върнат. От славната ливърпулска група вече няколко напуснаха този свят. Навършилият на 18 юни 66 години Пол Макартни обаче няма никакво намерение да слиза от сцената. Полийс вече повече от 20 години не съществуват като група, въпреки че през 2007 година се събраха отново за едно последно турне. Турне през 2007 г. започнаха и Дженезис. Стинг и Фил Колинс имат и повече от успешни солови кариери. Rolling Stones, групата която скоро ще навърши половин век на сцена, започна през 2005 г. турне, което бе обявено за най-печелившото турне за всички времена. Имена, имена, имена. Мога да продължа да изброявам още десетки подобни, а някой тук в България ще се провикне – мани ги тия пенсионери. Ще одъртеят още малко и тогава ще минат и през България. В залеза на кариерата си ще минат през някой траурен дом – НДК, стадион Академик или в най-добрия случай този на Локомотив Сф. Нищо, че на Запад все още пълнят стадиони и зали, а имената им са символ на рок музиката.

Поредния пенсионер, казаха си мнозина, научавайки че Марк Нофлър ще свири в зала 1 на НДК. Други пък попитаха „Марк...кой?”, трети възкликнаха „Аааа Dire Straits, така кажи бе човек. Онази песен Money for nothing. Та те имат ли други песни и какво по-дяволите е направил този Марк.” Истината е, че някогашният вокалист на британската рок група е класиран от списание Rolling Stone на 27-мо място в класацията на най-добрите китаристи за всички времена, а е и един от най-добрите китаристи, които свирят с пръсти. Малцина знаят, че той има и 14 солови проекта, от които 5 студийни албума. Името му е един от символите на рок музиката, а благотворителни концерти на Ерик Клептън, Стинг, Фил Колинс, Елтън Джон, не минават без негово участие.

На 11 юни всичко около НДК бе повече от спокойно. Група мургави братя и сестри пееха песни във възхвала на Иисус, а 50-ина метра от тях се мятаха кебапчета и кюфтета и се наливаше наливна бира в промишлени количества. Час преди началото на концерта вратите на НДК оставаха затворени. Нямаше и големи стълпотворения. Всичко бе някак си тихо и спокойно и по никакъв начин не предвещаваше това, което следва. Обявеният за начален час вече бе минал, а зала 1 продължаваше да се пълни. 20:30 часа! Вече имаше и правостоящи, залата се пръскаше по шевовете. Нетърпение, еуфория, подканващи ръкопляскания и множество Балкански подсвирквания.

Да забравиш да свириш, с извинение, е като да забравиш да пикаеш. Особено когато е в кръвта ти, а професионализмът е второто ти Аз. Залата избухна при появата на Марк и компания и първите акорди на Cannibals. Сетлиста бе повече от добре избран и подреден. Последваха по-старите Why Aye Man и What it is, Sailing to Philadelphia, а след това две песни от новия албум. Перфектен звук, един неостаряващ глас и почти никаква емоция. Марк Нофлър не е от хората, които през сълзи благодарят на публиката, късат ризи, мятат се от сцената или пък правят 10 минутни словоизлияния. По лицето му трудно може да се разчете някаква емоция. Това, което прави, го прави с невероятна лекота и професионализъм. Гласът и китарата му (по време на концерта той смени няколко) са достатъчни, за да държат публиката на крака в продължение на близо 2 часа, а излишното парадиране и артистичност са напълно не на място. Всеки звук, всяка нота си бе на мястото. Марк Нофлър и компания хитро редуваха нови с по-стари песни, както и неостаряващите хитове на Dire Straits - Romeo and Juliette, Sultans of Swing…Публиката не седна през цялата втора част от концерта. Солото на Sultans of Swing няма нужда от представяне. Ако пък сте пропуснали да го чуете, това е може би най-подходящия момент да поправите тази грешка. Имаше една малка група щастливци, които успяха да чуят легендарното соло на живо. Инструменталната десетминутна част на Telegraph road подлуди четирите хиляди дошли да се докоснат до магията излизаща изпод пръстите на Марк Нофлър. Огромна китара се завъртя над сцената, осветена от множеството светлинни ефекти. Под бурни аплодисменти легендарният музикант и групата му се оттеглиха от сцената... Само, за да прозвучи няколко минути по-късно култовата Brothers in Arms. Концертът завърши с инструменталното Going home, а в продължение на 10 минути никой не можеше да повярва, че всичко бе свършило. Разбира се, имаше и разочаровани. Мнозина не чуха познатото им Money for nothing, други пък бяха разочаровани от кънтри звученето на много от песните.

Истината е че Марк Нофлър направи един изключително професионален и перфектен концерт, с който напълно опроверга твърдението на песимистите, че в България идват само пенсионери и рок динозаври застрашени от изчезване. Да, колкото и изтъркано да звучи, рок динозаври все още съществуват и Марк Нофлър е един от тях. Истината е, че съществува динозавър, кръстен на него - Masiakasaurus knopfleri, а палеонтолозите слушали Dire Straits, когато открили вида.