19 Jun 08  |  Други

      Днес е празник, не точно национален, не е и календарен, но не е и личен. На празник е хубаво да си сресан, изкъпан и избръснат. Жените трябва да миришат добре, а усмивката е задължение. Николай Фенерски е прав, а аз чак сега разбирам мъдрите му слова. Не вярвайте на американците, на празник не е хубаво да кацат летящи чинии. Представям си сега, ако кацне една какво ще я правим? Ще празнуваме или ще се дивим на „Може би са те...”. Не, празникът е за празнуващите, другите са гости, а да си гост без да си обвързан с празника пак не е хубаво. Някак странично. Седиш опулен на стола в ъгъла докато другите празнуват. Някак вътрешно. Усещат нещата като техни си. Какво ще разбере един филипинец от Трети март, само ще му домъчнее за великите филипински национални празници, с които България за съжаление няма нищо общо. Но и филипинецът е човек и той има право да празнува.

Според Доцента думата празник идва от „изпразвам се”. Тоест, няма работа, изпразвам се от работа. Може и да е прав, макар че се съмнявам в етимологичните му познания. От негова гледна точка, нашият празник не трябва да се нарече така, защото не е обвързан с изпразване от работа. Даже е по-скоро (не)празник. Той е наша своеобразна петилетка. Розов е точно като първомайски трудов ден, само че без строгата администрация на соца. Навършваме една година, значи празникът ни е личен, като всеки друг рожден ден. Дори и на неканен филипинец. Само че зад този рожден ден се крият доста хора. Не може да се каже, че сме астрални близнаци, макар и да сме такива. Не сме нито еднояйчни, нито сменени в родилното. Даже еднакво образование нямаме, то кой има! Ама си празнуваме, на инат, по балкански, и да няма смисъл, пак ще го правим. Хубаво е да имаш втори рожден ден, сега отбелязваме раждането си по два пъти на година. Другите не ги знам кога са родени, знам, че празнуват и те сега. На една година са, ама са отворени. Към празнуване, не към живота. Всички си помним датите на биологичните си рождени дни, но за колектива е важна общата. Като ходене на корпоративен санаториум, а сега му викат тииймбилдинг.

Защо е така? Защото за една година се роди цяло едно съзнание. В свободните за всички статии на bTOURISM има над 2000 публикации в различни категории. Всичките са авторски. Създаде се едно съзнание, което вече си има собствена аура, демек – атмосфера. Има си мнение, мина през пубертет и все още съзрява. Но поетите ни казват, че цял живот съзряваме. Господ здраве да им дава! Искахме да сме искрени, доколко това се случи само вие ще прецените. Първо мислихме да публикуваме ваши писма вместо тези брътвежи сега, но не етично, писмото било лично, макар и да си няма печат и марка. Истинността в това как възприемаме нещата беше основната ни линия. Независимо дали сме в петзвезден хотел или на палатка в планината. Сто процента откровеност към читателите означава и сто процента откровеност към съвестта ни. Едно е да ни ругаете когато лъжем, друго е да ни ругаете когато сме себе си. А ние ви благодарим, повярвайте, страшно много ми благодарим. Когато те хвалят и те ругаят, значи има смисъл. Дори и да не си сигурен в себе си.

Е, накрая стигнахме до същината на нашия странен празник. Празнуваме, защото през тази една година ни писахте писма. Градивни критики, хейтърски критики, хвалби, някои от тях няма да забравя никога. А и как мога. Това е нашият празник, малък, трудолюбив, но ни го дадохте вие. Борихме се за него, опъвахме го, изтървахме го за няколко пъти, но все пак решихте да ни го поднесете.

Благодарим!