17 Jun 08  |  Летен туризъм

      За спирането на строителството лъжат, все още багери препускат по вече разбитите улици на курортите. В Поморие обаче това се случва само в новия квартал. Огромни хотели, в стил измисления Монтесито, ви посрещат в началото на курорта. Пред тях добре подготвени капани биха ви направили почивката престои в болница. Трапове, бетонни локви, заграждения, фургони. Но навлизайки навътре, се оказва, че в самия град нещата не стоят точно така. Няма самосвали, няма разсипана пръст и недоизмазани къщи. Горе-долу, стои си онова Поморие, което можете да видите в кадрите от някой стар филм. Кичът е малко, учудващо малко. Като се изключи името на най-голямата местна дискотека – Месалина – се оказва, че не особено привлекателният град е един от най-спокойните по Черноморието ни.

Курортът е за търсачите на истинска почивка. Особено ако се отиде преди август. Туристите се броят на пръсти, а цените са по-ниски дори и от София. Цаца 1,5, бира – 1,6 – българска. Сервитьорите все още не са отегчени тотално от прищевките на разглезени немски пенсионери и обслужват като в кварталната кръчма – с разговор и говорене на „ти”. Дори един от тях ми каза, че акулата пане всъщност била бяла риба пане. Оказа се, че Поморие е невъзможен курорт за крайбрежната ни действителност. Нощно време няма смесица от чалга, рап и техно, количеството на хората е твърде по-малко, а през деня спокойно можете да видите местните гларуси насядали на сянка с по бутилка ракия на масичка отпред. Може да се вдъхне от стария черноморски романтизъм. От айляшката атмосфера, която е поднесена с обилна доза морска миризма. Синьо-бели лодки на моряците са оставени на кея като колела в Амстердам, а по време на изгрев и на залез цветовете им придобиват още повече топлина и дълбочина. Местните масово се разкарват с велосипеди, от онези огромните, старите, с големия кош отзад, а към четири часа започва нещо като средиземноморска сиеста. Всичко спира работа и се преминава към пиене на бира и ядене на риба. Особено след като престоят ни съвпадна с началото на европейското. Тук сякаш не цялото население е заето със сезонния бизнес – отдаване на квартири, кръчми, някакви номера, продаване на сувенири. Голяма част от местните продължават да си вършат своята работа целогодишно – рибари, гмуркачи, работници по кораби и лодки. И точно така трябва да бъде по Южното Черноморие. Както го помня откогато бях дете. Мързел, свобода, някой по-претенциозен може да се отдаде на съзерцание. Съзерцание на синевата, като в песента на Васко Кеца. „Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея...”.

Градът е с доста бурно историческо минало. В началото, близо до новия квартал, се намира прочутата Тракийска гробница. Земите около Поморие и Бургас са доста подходящи за отглеждане на качествено грозде. Там се намира и една от най-популярните изби в страната ни – Via pontica. Избата разполага и с подходящо заведение, което може да побере над 700 човека. От другата страна е и Музеят на солта, за който вече сме ви писали. В града има и все още действащ манастир, с трима монаси в него – „Св. Георги”. Прави впечатление и добре развитият културен живот. Афиши за „Ало, ало, Анхиало”, бяха разпънати на почти всеки стълб, както и такива за пленер на художници инвалиди. Има две читалища, като в старото се помещава и историческия музей на града.
Липсата на навалицата, събитията, които предлага градът и ниските цени правят Поморие много по-красив отколкото изглежда на пръв поглед. Няма да намерите онези останки характерни за Несебър, защото градът е бил запален от комитите в началото на миналия век. Причина за запалването е, че в него живеели главно гърци. Сега е останала една малка махала, която е единствената оцеляла от това време и може да даде някаква представа за това как е изглеждал тогава. Пуньо е един от живеещите в старата махала, неговият „аратлик” е от гръцки произход. Държавата не дава и на двамата да правят някакви нови сгради или да преобразуват къщите си. Не им давала дори да сменят старите турски керемиди с нови. Пуньо се оплаква, защото и пари не му дават, за да може да направи нужния ремонт, след като къщата му протича отвсякъде. Освен това били вдигнали много цените. И той псува Европейския съюз, подобно на дребен стопанин , на който не му дават да си заколи прасето. Все пак не се занимава с туризъм. Единственото, от което печели е риболовът, както и гмуркането. Смята това лято да взима по пет лева на снимка на къщата му. „Хич не се съобразяват – казва ми той, вдигайки сладка домашнярка – ще ме снимат още малко докато бича, с извинение.” „Бича” е глагол за правене на секс. Къщата му се намира точно над плажа. Неговите съседи, които масово са с гръцки произход, предпочитат да стоят на терасата и да пият бира, ракия или кафе, отколкото да се занимават с каквото и да е било друго. Поморие взе да се превръща в някакъв утопичен рай, характерен за Гърция. С цялата си атмосфера, мързеливост и сладка домашна ракия. Това не е място за туристи, които обичат да се щракнат пред някой обект. Това е място за ценители, които могат да намерят истинската наслада в домашната ракия и припека на спокойния плаж. Само с едно уточнение, най-късно до август. Защото след това курортът се изпълва с бесни за водка и пияни рускини ученици, които не спират да щъкат с оцъклени за кръв погледи.

Само едно му липсва – жените. Ония жени, които ще видите у Слънчев брег. Но навлизайки към плажа е твърде вероятно да усетите мирис на марихуана, да чуете как местни гларуси цъкат карти и местят масата си в зависимост от смяната на сянката. Единственото, което може да помрачи престоят ви там е наличието на мазут. Отвреме на време се лепи по краката ви и чистене няма. Но Пуньо ме успокоява, че едно време е бил много повече. Поморие остана сладко, въпреки не кой знае колко привлекателната си визия. Това е курортът, в който се е запазил ония дух, така нужен на всички ни за истинска почивка.