15 Jun 08  |  Събития

      Някои оприличават музиката с летене. Сякаш духът на слушащия се освобождава от тежестта на тялото и за кратко време изпада в опиянение. Ако погледнем така на нея, значи това е изкуството, което най-много ни доближава до Бог. Независимо на какъв език е, тя може да ни върне в пред вавилонски времена и да се разбере с елементарна извивка на гласа. С присвиване на очи от страна на изпълнителя, с тембър. Тоест, истинската музика няма език и може винаги да ни въздейства.

За пета поредна година град Поморие стана домакин на фестивала „Света Богородица – Достойно есть”. Всяко лято в курортния град се събират представители на различни православни страни, за да покажат света на православната музика. Това не е състезание, това е изложение на молитви, поднесени по красив начин. Тази година участниците бяха над 700, някои от хоровете сами са се финансирали, други изчистват календара си, за да могат задължително да присъстват. За Балканите фестивалът си е чист форум от световна величина. Няма значение дали сте вярващи или не, България отново влезе в ролята си на обединител на православните славяни. Както е било точно преди десет века.

И ние бяхме там, с нашия лаишки слух, с неразбирането ни от музика. Отидохме в Поморие с пълна раница колеблива вяра, характерна за XXI век, и цяла гама от суеверия, характерни за бабини времена. „Не искам да звуча богохулно, но всичко свързано с религия по някакъв начин ме депресира”. Така ме изпрати от София за Поморие Юлиана. Не знам какво по-точно я депресира – страхът? Онзи страх, характерен за колебливия, който кара суеверието да се превърне в официална религия. В музиката няма депресия, дори и да става въпрос за кланета. В нея има само красота. Не искам някой да си мисли, че се съпоставям с Док от „Улица Консервна”, но харесвам православна музика. Ей така, чисто, като звучене. Заминахме за Поморие най-вече поради тази причина, заради това ни елементарно харесване. А и можеш ли да кажеш, че си лаик когато слушаш със сърцето си.

Фестивалът се откри с литийно шествие, след което започна представянето на хоровете. От Украйна, Сърбия, Русия, Полша, Беларус, Румъния, Германия. Човек ще си каже, че видовете православна музика са много и различни. Така е, но за специалистите. Всеки хор си има уникално звучене и свой си почерк. Но за нас, просто слушащите, всички бяха молитви. Красиви молитви, с ниски и високи гласове. Молитви във възхвала на Бог. Не ония, нашите си, в които Го обвиняваме или Го молим да впрегне цялата си сила. И все пак бяха различни. Слухът ни с времето започна леко да се пригажда към хоровете и да го оценява. Отново по въздействие. Най-непонятни спомени започват да изплуват. Детски игри, първи неща, ония Великден, в който курабийките и козунаците бяха оставени в твоята стая. Това ли е Господ? Защо в една църква в центъра на Поморие по време на фестивал на православната музика в съзнанието ми излиза образът на майка ми? Седнала на дивана в хола с оранжеви очертания около себе си. Приятен спомен облечен в топли цветове. В същото време румънски диригент и солист размахва ръце и присвива очи. После целува ръка на дядо Владика. Изпълнението дали беше молитва или изкуство? Къде е границата и защо така рефлектира върху хората. Виждам лицата на зрителите. Едни са зяпнали, други с присвити очи. Със сигурност в момента с техните си спомени и с техните си представи. Отново стигаш до момента когато духът ти се освобождава от тежестта на тялото и разбираш, че песента в своята си основа е молитва. Истинската песен, родена от сърцето, независимо дали е за Господ или за любимата. Песента е стремеж към летене, освобождаване от границите на физическото ни възможно. Мен ме потопи в един оранжев спомен, толкова мил и скъп, че съм й благодарен. Други изпадат в състояние подобно на нирвана. Онзи ключов за Кастанеда момент, когато не мислиш, просто поемаш. Поемаш с кожата си, с ушите си, а очите оставят най-малкия сетивен орган.

Все пак какво ни показа фестивалът? Музика или изкуство? Композиторите на православна музика са ограничени малко или много от рамките на канона. А и няма как, защото когато твърде много се намеси човешката интерпретация за звук, тогава се бяга от божествеността. Но има баланс между двете, а ние тръгнахме да търсим отговорите при тези, които знаят. Един от организаторите на събитието, композиторът Георги Попов ни казва, че този вид песнопения, колкото и да са красиви, са родени от сърцето. Извират отвътре, тоест – до голяма степен те са Божие дело, а композиторът е само проводник на Бог. Според богословът Дарин Алексиев, канонът дава достатъчно свобода на твореца, за да може да вкара нещо от себе си, но все пак молитвата и православната насоченост на произведението са на преден план. За нас това е поредното уникално съчетание. Както църковната архитектура е изкуство, както и силата на стенописа. Онзи стенопис, от който кожата ти настръхва, от който Христос гледа със сълзи в очите си и разбираш най-добре жестокостта на човек. Така действа и православната музика. С чистите гласове на изпълнителите и с мириса на тамян в църквата тя те води към опиянение. Лутане сред хората и връщане в красиви спомени. Може би и леко засрамване, но в никакъв случай депресия. Изкуство! Да но ранно изкуство, толкова истинно, че след като му се наситиш ти трябва почивка от него. Измъкване от наситеността на преживяното.

А България пее е и танцува, буквално. България е талантлива, не ни трябва много да го разберем. Допреди няколко месеца сума предавания ни убедиха в самородния талант на наследниците на Орфей по нашите земи. Извън прожекторите, без смс-и и интриги се състоя истински музикален фестивал. Онзи, който ти показва, че за да слушаш е важно да имаш само сърце. Такъв, в който нямаше надпревара и състезателен дух, а хората не съдиха за изпълнението по неговата артистичност. Фестивал, в който лесно може да се отсее фалшът.

Тази година се оказахме неподготвени за „Света Богородица – Достойно есть” и това, което може да ни поднесе православната музика. Защото там не трябва да се ходи с предубеждение или задни мисли, а с пълна отвореност.

Колкото до вярата, аз вярвам, че музиката може да ни направи по-добри.


Очаквайте интервюта с участници и организатори на фестивала!