13 Jun 08  |  Забележителности

      Културният туризъм във всяка една страна е целогодишен. За него няма сезон, а ако климатът позволява тълпи от азиатци не спират да прииждат като монголски орди, за да попиват култура.

Що па само азиатци? Ние дотолкова добре ли познаваме историята си, дотолкова ли сме се наситили на собствените си културни достижения? „Нищо не ме кара да се жегна!” Така ми каза ония ден малката диамантопродавачка в големия си джип. „Нито природата ни е толкова красива, нито историята ми въздейства, за да кажа, че съм патриот.” За всичко е виновно даскалото, още от началното образование. Не знам дали Даниел Вълчев и предшествениците му или мързелива начална учителка са моделирали така националната жертва, но там някъде е проблемът. Защото в страната ни има излишък на нежегващи се и все някой трябва да ги създава.

На фона на това Троянският манастир ни изненада. Изсмя се на някой, без да го пита какво продава и какво мисли по въпроса за него, а и за манастирите като цяло. В един слънчев уикенд на миналия месец маса народ щъкаше из двора му. Кой с фотоапарати, кой с диплянки, кой с екскурзовод, кой със скуката си. От bTOURISM отдавна не бяхме попадали на подобно нещо. Сякаш манастирът имаше храмов празник или хората от близкото село Орешак бяха дошли да колят дружен курбан. Липсата на чужденци дори надминава околни на страната ни туристически дестинации. Гърците, въпреки че са големи националисти, масово не познават историята си и са оставили ония ми ти руини да ги гледат само западняците. До голяма степен това важи и за турците. А тук, тук българинът обича миналото си и знае как да му се кланя. Дано да е така. Ще станем като в развитите държави. Културен туризъм у дома, а летуване в съседна Гърция за 300 лева олинклузив. От тази гледна точка манастирът никога не е бил толкова красив. Сякаш с хората, които беше приютил, носеше послание със себе си, което го правеше горд. Забил още по-сигурно основите си в земята и гледащ към небето, като революционер към светлото туристическо бъдеще на Републиката.

А защо хората бяха там? Защото: манастирът е трети по големина в България. основан е в началото на 17 век (смятай). Около създаването му има легенди. Действащи лица – трима монаси от Атон. Чудотворна икона! На Богородица! Явно някой е имал мъки с раждането. Възраждане – Константин (известен тогавашен строител) прави новата съборна църква. Стенописи – Захари Зограф от Самоков. Северна страна – ктиторски портрети и свои автопортрет. Пететажна манастирска кула!

Съжалявам за телеграфното писане, в много списания ще ви накарат точно това да правите. Прости изречения, без много есета и мислене. ИнформацияТОЧКА Да не вземе някой да се обиди. Но няма как да пропусна скривалището на Левски и да го представя телеграфно. Той е отсядал в манастира и си е имал тунел, от който да избяга в критични ситуации. Вече версията за предателството му от поп Кръстьо не е вървежна, а ако е така, значи че няма случай в историята на Апостола, в който той да не е получавал помощ от представители на православието. Районът около Ловеч и Троян са главните, в които той шета и създава силна организация. В момента стаичката му е отделена като музей. И няма как, манастирът е горд с това, което е приютявал в пазвите си. За съжаление, не свещеници, а музейни работници се грижат за историческата стая. Сигурен съм, че дядо поп повече щеше да се старае за малкото музейче. Не искам да обидя някого, но в България много често се случва музейният работник да носи повече характеристики на бюрократ, отколкото на учен. Има някаква жажда в погледа му да ти се скара за еди какво си, да не ти помогне въобще, да се присмее на въпроса ти или да реагира отегчено. Скапана работа! Като тръгнахме да влизаме тросната жена скочи, заредена от идеята току да кресне на някой и като с куршуми ни прониза. Къде отиваме ние и кои сме, че да я подминем така? Давай пет лева вход и не се обяснявай. Пет лева, пет лева, майната му! Все пак влизаш в музей и той трябва да се поддържа от нещо. Но парите далеч не отиват за поддръжка. Нищо от Левски не е запазено вътре. Не ви устройват атмосфера сякаш Апостола допреди малко е бил тук и е избягал от множеството туристи дошли да нахлуят в неговия свят. А в Англия дворците миришат на конски изпражнения, за повече автентичност.

Вместо това, някой май го използва даже като склад. Наредени икони, излишни неща дето само се мотаят в краката на служителите, всички те са подредени в малката стаичка. Сякаш влязохме в музей на излишността, а не в скривалище на Левски. Пет лева, за да може клюката да върви по-добре с цигари и кафе.

„Хубаво е така, като идват много хора”, тъй рече администраторът на bTOURISM на една от работещите там. Сякаш я обиди. Получи стреснат отговор, че той, ако иска да знае, да не се прави на много отворен, ами да разбере, че мама му стара, много повече идват и това сега е малко. Излъга, не знам защо, но излъга. Все едно манастирът й е съпруг чорбаджия, чието богатство е било недооценено.

Троянският манастир не си избира служителите. Едва ли иска и хора да минават през него само за да го разглеждат. Нямам представа какво предпочита – атракция или света обител. Истина е, че с падането на нивото на вярата е добре тези обекти да остават атракция, че да има кой да ги цени все още. Все някой се чувства горд от това, особено при липсата на дюнер за десет лева. А колкото до служителите, внимавайте да не ги обидите, защото те колят и бесят там. Няма как да ви изгонят, но могат да скофтят престоя ви.