рейтинг 
общо гласували: 1
общо гласували: 1
Що е то „хипстър” и има ли почва у нас?
30 May 08 | Общество
Субкултурните движения с известно закъснение винаги достигат и до България. С разпадането на стария социален ред и изграждането на новата система, сблъсъкът между антиконформистката и антикласова пънк-култура и скинхедс изглеждаше повече от очакван. В средата на 90-те хип - хоп културата бе във възхода си, за да достигне в края на века своя пик с една силно развита хип-хоп, брейк денс сцена и множество „райтъри”. Рейв културата, навлезнала в България под формата на една малка общност от запалени фенове на електронната музика, постепенно се изроди, за да се превърне в истинска мода, мода, която успя да измести една друга много популярна култура в България, а именно мутренската субкултура – чалгата. Емота-та пък въздигнаха в култ това, което всеки един психолог би нарекъл „депресивно състояние на съзряващата младеж”. Растафари, битници, даркъри и какви ли още не се опитват да се отграничат от обществото, да покажат своята различност и в същото време да докажат принадлежността си към определена група. Има обаче и някои субкултурни проявления, които още не се считат у нас като модни и едно от тях е това на хипстерите.
Думата „хипстер” произлиза от „хип”. През 40-те, джаз музикантите са използвали думата „хип”, за да опишат хората, които са наясно с развиващата се по това време предимно Афро-Американска субкултура, която се е въртяла главно около джаза. Сподвижниците на тази субкултура са били наричани „хепкетс”,
През 90-те терминът се използва, за да се опише алтернативната, „анти-мода” мода на младежите от средната и по-висша класа. Често хипстерите живеят в по-бедни квартали, местейки се от добре развитите покрайнини на големи градове. Това са предимно младежи до 25 годишна възраст, които споделят либерални или леви политически виждания, имат иронично отношение към модата и споделят бохемския начин на живот. Техните основни интереси са насочени към алтернативната култура, в частност инди културата (независим рок и независимо кино), както и други не-мейнстрийм продукти като магазини Вайс, Клаш и Найлън и музикалният сайт Пичфорк Медиа, а към поп културата имат иронично отношение. Те пазаруват пестеливо, ядат екопродукти, местно отгледана, вегетарианска храна, пият регионална бира и слушат регионалното обществено радио.
Хипстърите са последователи на течението за свободната воля и споделят либералната/антикапиталистическа идеология. Това може да се свърже с възприемане на дадена социалистическа философия или пък просто с подкрепяне на дадена партия. В социален план, това означава подкрепяне правата на жените и гейовете, особено след като хипстерите се считат за бисексуални. Метросексуалността е хипстер версията на гей културата. Като цяло те са агностици или атеисти, въпреки че някои са последователи на Уика или Будизма. Избягват да пазаруват дрехи, произведени от големи корпорации, които са обвинени в неблагоприятни, лоши условия на труд, като например Гап и Найк. Избягването на популярното се свързва както с отказ да се купуват дрехи от големи производители, така и с предпочитания към групи, които не са обвързани с големи компании и не предлагат своя труд за употреба от рекламната индустрия.
Хипстерите се движат сред масите, но отричат всичко, което се цени от мейнстрийм културата. Те имат не повече от 2 % телесна мазнина. Слушат групи, за които никога не сте чували. Имат прически, които само могат да бъдaт определени като „сложни”. Сами се постригват или с помощта на приятели. Боядисват косата си често. Вероятно имат татуировки,жените са с къси коси, а мъжете много слаби, доказвайки по този начин, че нямат пари и няма какво да ядат. Най-вероятно живеят от парите на родителите си и отделят доста време да изглеждат така сякаш те нямат никакви. Отричат да са хипстери. Мразят думата. Гардеробът им е пълен с дрехи, но много често носят едни и същи три неща – най-вероятно много тесни черни дънки, шалче и някоя иронична тениска.
Хипстерите много често стават жертва на иронични забележки.
Ето и някои от знаците по които може да разберете, че сте хипстър:
» Платили сте повече от 150 лв за обувки втора ръка.
» На 28 сте и все още се срамувате ако ви видят на вечеря с вашите родители.
» Казвали сте че никога не гледате телевизия, но знаете точно колко пъти и по какви причини Рейчъл и Рос са се разделили и след това отново са се събрали.
» Рамахвате метълския жест когато ви снимат, дори и на сватби....особено на сватби.
» Направили сте си група миналата седмица, всъщност три групи. Две са се разпаднали, защото не сте стигнали до консенсус с другите членове за името, а третата се е разпуснала тъй като не сте намерили кой да участва в нея и поради липсата на консенсус относно името.
» Мятате се от сцената по време на кареоке. Така или иначе сте мразили песента.
» Говорите против града, когато сте в провинцията и против провинцията, когато сте в града.
Д» авате дънките си на химическо чистене или пък въощбе не ги перете.
» Знак по който да разберете, че не сте Хипстър: Не разбирате защо някой би направил което и да е от горепосочените.
И съвсем логично стигаме до въпроса: „Има ли почва хипстър културата в нас?” В страна с население 300 милиона, напълно нормално е какви ли не групи и модни течения да намерят свои симпатизанти. Пазар има за всичко и много по-лесно може да се продаде подобен тип продукт. Дали ако независим филм като „Глутница кучета” бе сниман в Източна Европа, популярността му щеше да бъде същата. А Рейдиохед ако бяха от Свищов? Ето два прости примера за независима култура превърнала се в скъпо продаван продукт. При положение, че масовата култура се отъждествява главно с хаус музиката, Азис, Рамбо 6, 7 и 8, без проблеми може да причислим големи имена като Ник Кейв и Уди Алън към независимата култура. Ето и един списък, който набързо съчиних за интересите на един предполагаем български хипстър.
Библиотеката на един хипстър би трябвало да съдържа книги на автори като Стивън Фрай, Дъглас Копланд, Ник Хорнби, Уил Селф, както и творбите „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд (считан за един от идолите на хипстерите), „Пати Дифуза” на вездесъщия Педро Алмодовар, „И магарето каза на ангела” на Ник Кейв. Тук трябва да включим и някои български имена, като според нас при този дефицит, което и да си изберете, все ще е „хип”. Но все пак за статистиката – Радослав Парушев, Божана Апостолова, Алек Попов и др. Музикалният плейлист трябва да включва групи от рода на Гюлемотс, Сигур Рос, Донован, Бритиш Сий Пауър, Грант Лий Бъфало, Новел Вог, Пресетс, Плъмб, Еди Ведър, Джарвис Кокър, Фреймс, Джой Дивижън, Рейдиохед, Ник Кейв. За цвят от българска страна ще споменем Awake, PIF и Остава, които дори и да ви звучат комерсиално, на фона на цялата поп/рок помия, изглеждат повече от независими групи.
Да харесваш нещо не означава да парадираш с него. Ето тук хипстърите търпят най-серозна критика. Те превръщат в поп култура, това което те определят като инди, като независимо. Хипстър, пънкар, метал, хаус маниак или какъвто и да е друг, това няма голямо значение. Важното е да не се срамуваш от това, което харесваш, нито пък да го правиш само заради идеята да си различен.
Субкултурните движения с известно закъснение винаги достигат и до България. С разпадането на стария социален ред и изграждането на новата система, сблъсъкът между антиконформистката и антикласова пънк-култура и скинхедс изглеждаше повече от очакван. В средата на 90-те хип - хоп културата бе във възхода си, за да достигне в края на века своя пик с една силно развита хип-хоп, брейк денс сцена и множество „райтъри”. Рейв културата, навлезнала в България под формата на една малка общност от запалени фенове на електронната музика, постепенно се изроди, за да се превърне в истинска мода, мода, която успя да измести една друга много популярна култура в България, а именно мутренската субкултура – чалгата. Емота-та пък въздигнаха в култ това, което всеки един психолог би нарекъл „депресивно състояние на съзряващата младеж”. Растафари, битници, даркъри и какви ли още не се опитват да се отграничат от обществото, да покажат своята различност и в същото време да докажат принадлежността си към определена група. Има обаче и някои субкултурни проявления, които още не се считат у нас като модни и едно от тях е това на хипстерите.
Думата „хипстер” произлиза от „хип”. През 40-те, джаз музикантите са използвали думата „хип”, за да опишат хората, които са наясно с развиващата се по това време предимно Афро-Американска субкултура, която се е въртяла главно около джаза. Сподвижниците на тази субкултура са били наричани „хепкетс”,
През 90-те терминът се използва, за да се опише алтернативната, „анти-мода” мода на младежите от средната и по-висша класа. Често хипстерите живеят в по-бедни квартали, местейки се от добре развитите покрайнини на големи градове. Това са предимно младежи до 25 годишна възраст, които споделят либерални или леви политически виждания, имат иронично отношение към модата и споделят бохемския начин на живот. Техните основни интереси са насочени към алтернативната култура, в частност инди културата (независим рок и независимо кино), както и други не-мейнстрийм продукти като магазини Вайс, Клаш и Найлън и музикалният сайт Пичфорк Медиа, а към поп културата имат иронично отношение. Те пазаруват пестеливо, ядат екопродукти, местно отгледана, вегетарианска храна, пият регионална бира и слушат регионалното обществено радио.
Хипстърите са последователи на течението за свободната воля и споделят либералната/антикапиталистическа идеология. Това може да се свърже с възприемане на дадена социалистическа философия или пък просто с подкрепяне на дадена партия. В социален план, това означава подкрепяне правата на жените и гейовете, особено след като хипстерите се считат за бисексуални. Метросексуалността е хипстер версията на гей културата. Като цяло те са агностици или атеисти, въпреки че някои са последователи на Уика или Будизма. Избягват да пазаруват дрехи, произведени от големи корпорации, които са обвинени в неблагоприятни, лоши условия на труд, като например Гап и Найк. Избягването на популярното се свързва както с отказ да се купуват дрехи от големи производители, така и с предпочитания към групи, които не са обвързани с големи компании и не предлагат своя труд за употреба от рекламната индустрия.
Хипстерите се движат сред масите, но отричат всичко, което се цени от мейнстрийм културата. Те имат не повече от 2 % телесна мазнина. Слушат групи, за които никога не сте чували. Имат прически, които само могат да бъдaт определени като „сложни”. Сами се постригват или с помощта на приятели. Боядисват косата си често. Вероятно имат татуировки,жените са с къси коси, а мъжете много слаби, доказвайки по този начин, че нямат пари и няма какво да ядат. Най-вероятно живеят от парите на родителите си и отделят доста време да изглеждат така сякаш те нямат никакви. Отричат да са хипстери. Мразят думата. Гардеробът им е пълен с дрехи, но много често носят едни и същи три неща – най-вероятно много тесни черни дънки, шалче и някоя иронична тениска.
Хипстерите много често стават жертва на иронични забележки.
Ето и някои от знаците по които може да разберете, че сте хипстър:
» Платили сте повече от 150 лв за обувки втора ръка.
» На 28 сте и все още се срамувате ако ви видят на вечеря с вашите родители.
» Казвали сте че никога не гледате телевизия, но знаете точно колко пъти и по какви причини Рейчъл и Рос са се разделили и след това отново са се събрали.
» Рамахвате метълския жест когато ви снимат, дори и на сватби....особено на сватби.
» Направили сте си група миналата седмица, всъщност три групи. Две са се разпаднали, защото не сте стигнали до консенсус с другите членове за името, а третата се е разпуснала тъй като не сте намерили кой да участва в нея и поради липсата на консенсус относно името.
» Мятате се от сцената по време на кареоке. Така или иначе сте мразили песента.
» Говорите против града, когато сте в провинцията и против провинцията, когато сте в града.
Д» авате дънките си на химическо чистене или пък въощбе не ги перете.
» Знак по който да разберете, че не сте Хипстър: Не разбирате защо някой би направил което и да е от горепосочените.
И съвсем логично стигаме до въпроса: „Има ли почва хипстър културата в нас?” В страна с население 300 милиона, напълно нормално е какви ли не групи и модни течения да намерят свои симпатизанти. Пазар има за всичко и много по-лесно може да се продаде подобен тип продукт. Дали ако независим филм като „Глутница кучета” бе сниман в Източна Европа, популярността му щеше да бъде същата. А Рейдиохед ако бяха от Свищов? Ето два прости примера за независима култура превърнала се в скъпо продаван продукт. При положение, че масовата култура се отъждествява главно с хаус музиката, Азис, Рамбо 6, 7 и 8, без проблеми може да причислим големи имена като Ник Кейв и Уди Алън към независимата култура. Ето и един списък, който набързо съчиних за интересите на един предполагаем български хипстър.
Библиотеката на един хипстър би трябвало да съдържа книги на автори като Стивън Фрай, Дъглас Копланд, Ник Хорнби, Уил Селф, както и творбите „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд (считан за един от идолите на хипстерите), „Пати Дифуза” на вездесъщия Педро Алмодовар, „И магарето каза на ангела” на Ник Кейв. Тук трябва да включим и някои български имена, като според нас при този дефицит, което и да си изберете, все ще е „хип”. Но все пак за статистиката – Радослав Парушев, Божана Апостолова, Алек Попов и др. Музикалният плейлист трябва да включва групи от рода на Гюлемотс, Сигур Рос, Донован, Бритиш Сий Пауър, Грант Лий Бъфало, Новел Вог, Пресетс, Плъмб, Еди Ведър, Джарвис Кокър, Фреймс, Джой Дивижън, Рейдиохед, Ник Кейв. За цвят от българска страна ще споменем Awake, PIF и Остава, които дори и да ви звучат комерсиално, на фона на цялата поп/рок помия, изглеждат повече от независими групи.
Да харесваш нещо не означава да парадираш с него. Ето тук хипстърите търпят най-серозна критика. Те превръщат в поп култура, това което те определят като инди, като независимо. Хипстър, пънкар, метал, хаус маниак или какъвто и да е друг, това няма голямо значение. Важното е да не се срамуваш от това, което харесваш, нито пък да го правиш само заради идеята да си различен.
