рейтинг 
общо гласували: 3
общо гласували: 3
Да пробягаш България – Божидар Антонов
27 May 08 | Интервю
На запад пробягването на определени територии, които изглеждат невъзможни за пробягване, е нещо велико. Същото важи и за минаването с колело, за преплуването, както и за лазенето, ако някой го е правил. Без излишни шеги за Форест Гъмп истории, подвигът не е малък. Божидар Антонов иска да пробяга България. За свое мото поставя “Познай родината, за да я обикнеш”, но в подбудите му стоят и съвсем различни причини. Ние ви го представяме преди да е избягал страната, защото досега нито една медия не е проявила интерес към него. А без интерес, шансът да не завърши обиколката си е доста голям. В началото се притесняваше от нас, каза, че се изчервява когато го хвалят и много трудно склонихме да го накараме да ни говори на “ти”.
Божидаре, имаш пълната подкрепа от нас и е важно да знаеш, че това, което ще направиш, няма да остане незабелязано.
Казвам се Божидар Антонов от Кърджали, на 22 години съм. От три години живея в САЩ. Когато завърших гимназия моето семейство спечели Зелена карта. Учих малко в колеж там, но прекъснах.
Идеята се роди преди доста време. Сигурно бях още пети или шести клас, когато учителят ни по физическо ни доведе един човек обиколил света с колело. Слушах му историите, като цяло, запалих се да пътешествам, да видя всичко онова, което и той е видял. Но освен пътуването ме привлече и идеята за постигането на подвиг. Колкото и малка да ни е родината, никой все още не е правил това.
Как да ти кажа, не искам да ме разберат погрешно. Животът ми в САЩ беше доста еднообразен, сив, скучен. Работа, даскало, отговорности. Откогато заминах натам преди три години, все си мисля да направя нещо разтърсващо, нещо, което сериозно би променило ежедневието ми. Така си спомних за тази моя детска мечта и реших накрая да я извърша. Това е страхотно, страхотно е като си пред прага на осъществяването на детската си мечта. Повечето хора зарязват нещата. Едни са искали да са артисти, а стават чиновници, банкери. По този начин, аз мисля, че у тях винаги ще има нещо недоизживяно. Сякаш ограбват себе си. Не си мислете, че изпълнението на моята мечта е по-лесно постижимо от която и да е друга.
Подкрепата засега ми е само от семейството ми и приятелите ми, от никой друг. А ми е нужна. Страшно ми е нужна, защото искам да видя, че и хората също желаят да завърша, да премина през финалната точка от маршрута си. Това ще ми даде повече сили наистина да го направя.
Никой. Аз съм изпратил десетки писма до радиа, телевизии, вестници, списания. Мисля, че подхождат малко надуто. Вие сте първите, които по-сериозно се заинтересоваха. Нали ти казвам, не искам да звуча като надут, не искам нищо излишно, нито популярност, просто моля хората за подкрепа, защото нямаш предства колко много е нужна. Радвам се, че я имам с приятелите си, радвам се, че я получавам и с вас. Надявам се сега, след това интервю, да се засили интересът.
Имам разбира се (смее се). Обиколката на България с бягане е само първото стъпало към осъществяване на детската ми мечта. На мен целта ми е някой ден да пробягам света. Искам да започна оттук. Първо, защото бях емигрант и всичко тук ми липсваше, говоря сериозно и не го пожелавам на никой. Второ, защото се надявам да привлека внимание и да си намеря спонсор. По мои изчисления да обиколиш страната, бягайки, излиза по-скъпо отколкото да я обиколиш с кола. Наистина, трябва ми спонсор, ако се насоча към по-големи маршрути.
Консумативите са страшно много. Аз съм си купил анцузи, маратонки и т.н., но това е нормално. Трябват ми най-различни мазила. Опасността от някаква сериозна контузия е доста голяма, пази, Боже. Освен това ние всеки ден ще се спираме някъде. По време на престоя също ми трябват сериозни консумативи, за да имам сили да продължа.
Смятам да го направя за един месец, като стартирам на първи юни от град Кърджали. Изчислил съм го с по 50 километра на ден. Не гоня време, имам предвит, че смятам да бягам по 25 километра сутрин и 25 километра следобед.
Напълно съм убеден, че мога.
Мисля, че е 42 километра. Няма значение, дори и да е повече ще си бягам по една маратонска дестинация на ден.
Сайтът ми го направи едно приятелче. В него се обръщам към хората с молба за елементарна помощ. Тоест, прословутото българско гостоприемство да влезе в сила. Ако хората са заинетресовани да ми помогнат, моля ги само за една вечер подслон. На мен не ми трябва нищо друго освен легло, душ и топла храна. Това ще бъде страхотно. А за отклик, слава Богу има. Засега само от Плевен и Варна. Много им благодаря на тези хората, наистина, нямате представа колко хубаво ми стана като ми писаха, че са готови да отвърнат на молбата ми.
Може да звучи изтъркано, но искам да благодаря на родителите си и на приятелите си. Надъхват ме всеки ден и за миг не се съмняват, че може и да не успея. Даже замислят празненства когато всичко свърши. В такива моменти усещаш колко е важно да имаш приятел до себе си. Това е страхотно, ето това пожелавам на всеки.
На запад пробягването на определени територии, които изглеждат невъзможни за пробягване, е нещо велико. Същото важи и за минаването с колело, за преплуването, както и за лазенето, ако някой го е правил. Без излишни шеги за Форест Гъмп истории, подвигът не е малък. Божидар Антонов иска да пробяга България. За свое мото поставя “Познай родината, за да я обикнеш”, но в подбудите му стоят и съвсем различни причини. Ние ви го представяме преди да е избягал страната, защото досега нито една медия не е проявила интерес към него. А без интерес, шансът да не завърши обиколката си е доста голям. В началото се притесняваше от нас, каза, че се изчервява когато го хвалят и много трудно склонихме да го накараме да ни говори на “ти”.
Божидаре, имаш пълната подкрепа от нас и е важно да знаеш, че това, което ще направиш, няма да остане незабелязано.
Божидаре, здравей! Кажи на читателите на bTOURISM кой си ти, с какво се занимаваш и какво си запланувал да направиш това лято?
Казвам се Божидар Антонов от Кърджали, на 22 години съм. От три години живея в САЩ. Когато завърших гимназия моето семейство спечели Зелена карта. Учих малко в колеж там, но прекъснах.
Как се роди идеята да пробягаш България?
Идеята се роди преди доста време. Сигурно бях още пети или шести клас, когато учителят ни по физическо ни доведе един човек обиколил света с колело. Слушах му историите, като цяло, запалих се да пътешествам, да видя всичко онова, което и той е видял. Но освен пътуването ме привлече и идеята за постигането на подвиг. Колкото и малка да ни е родината, никой все още не е правил това.
Защо реши точно тази година?
Как да ти кажа, не искам да ме разберат погрешно. Животът ми в САЩ беше доста еднообразен, сив, скучен. Работа, даскало, отговорности. Откогато заминах натам преди три години, все си мисля да направя нещо разтърсващо, нещо, което сериозно би променило ежедневието ми. Така си спомних за тази моя детска мечта и реших накрая да я извърша. Това е страхотно, страхотно е като си пред прага на осъществяването на детската си мечта. Повечето хора зарязват нещата. Едни са искали да са артисти, а стават чиновници, банкери. По този начин, аз мисля, че у тях винаги ще има нещо недоизживяно. Сякаш ограбват себе си. Не си мислете, че изпълнението на моята мечта е по-лесно постижимо от която и да е друга.
В тази логика, откого получаваш подкрепа?
Подкрепата засега ми е само от семейството ми и приятелите ми, от никой друг. А ми е нужна. Страшно ми е нужна, защото искам да видя, че и хората също желаят да завърша, да премина през финалната точка от маршрута си. Това ще ми даде повече сили наистина да го направя.
Някоя медия, освен нас, обърна ли внимание на инициативата ти и изобщо запознати ли са те?
Никой. Аз съм изпратил десетки писма до радиа, телевизии, вестници, списания. Мисля, че подхождат малко надуто. Вие сте първите, които по-сериозно се заинтересоваха. Нали ти казвам, не искам да звуча като надут, не искам нищо излишно, нито популярност, просто моля хората за подкрепа, защото нямаш предства колко много е нужна. Радвам се, че я имам с приятелите си, радвам се, че я получавам и с вас. Надявам се сега, след това интервю, да се засили интересът.
Няма как да нямаш и нещо друго предвид?
Имам разбира се (смее се). Обиколката на България с бягане е само първото стъпало към осъществяване на детската ми мечта. На мен целта ми е някой ден да пробягам света. Искам да започна оттук. Първо, защото бях емигрант и всичко тук ми липсваше, говоря сериозно и не го пожелавам на никой. Второ, защото се надявам да привлека внимание и да си намеря спонсор. По мои изчисления да обиколиш страната, бягайки, излиза по-скъпо отколкото да я обиколиш с кола. Наистина, трябва ми спонсор, ако се насоча към по-големи маршрути.
Какво ти трябва, чисто материално?
Консумативите са страшно много. Аз съм си купил анцузи, маратонки и т.н., но това е нормално. Трябват ми най-различни мазила. Опасността от някаква сериозна контузия е доста голяма, пази, Боже. Освен това ние всеки ден ще се спираме някъде. По време на престоя също ми трябват сериозни консумативи, за да имам сили да продължа.
За колко време ще избягаш Бълагрия?
Смятам да го направя за един месец, като стартирам на първи юни от град Кърджали. Изчислил съм го с по 50 километра на ден. Не гоня време, имам предвит, че смятам да бягам по 25 километра сутрин и 25 километра следобед.
50 километра на ден? Това си е доста сериозно, ще се справиш ли?
Напълно съм убеден, че мога.
Колко е маратонската дестинация?
Мисля, че е 42 километра. Няма значение, дори и да е повече ще си бягам по една маратонска дестинация на ден.
Ти си си направил сайт – www.bgrun.com – в който обясняваш какво смяташ да извършиш тази година. Там имаш една молба към всички хора. Каква е тя и има ли отклик към нея?
Сайтът ми го направи едно приятелче. В него се обръщам към хората с молба за елементарна помощ. Тоест, прословутото българско гостоприемство да влезе в сила. Ако хората са заинетресовани да ми помогнат, моля ги само за една вечер подслон. На мен не ми трябва нищо друго освен легло, душ и топла храна. Това ще бъде страхотно. А за отклик, слава Богу има. Засега само от Плевен и Варна. Много им благодаря на тези хората, наистина, нямате представа колко хубаво ми стана като ми писаха, че са готови да отвърнат на молбата ми.
Това е страхотно, ние се ангажираме да отразяваме и нататък твоето едномесечено странстване по България. Искаш ли нещо да кажеш, на който и да е?
Може да звучи изтъркано, но искам да благодаря на родителите си и на приятелите си. Надъхват ме всеки ден и за миг не се съмняват, че може и да не успея. Даже замислят празненства когато всичко свърши. В такива моменти усещаш колко е важно да имаш приятел до себе си. Това е страхотно, ето това пожелавам на всеки.
