24 May 08  |  Празници

      Какво изниква в съзнанието ви, когато се спомене датата 24 май? Някой може би ще си помисли, че това е обиден въпрос. Когато го задам повечето запитани рецитират откъслечно насреща ми: "Ден на славянската писменост и култура". Браво. Отличен. Това би заслужил първокласник. Но каква оценка да поставим на поодрасналите вече? И колко от тях биха разтълкували дума по дума названието на празника.З наем ли днес какво обхваща понятието "славянска" и чия писменост е точно тя? А не се ли поизкриви представата ни за култура?

Тук вече въпросът не е обиден, а риторичен. Тъжно, но факт. Държавата е направила едно добро - създала е отделно Министерство на Културата, като го е разграничила от Министерството на Образованието и Науката. И го е зарязала. За сметка на учителските стачки, матурите и все по-ниския бал за прием на кандидат-студенти. Евфемизъм за пишман-студенти.

Нека обаче спрем с темата за културата, да не си очерняме "светлия" празник. Слагам го в кавички, тъй като ако се върнем на датата, едва ли ще бъде лъжа, че за доста хора денят 24 май е просто този преди 25 или пък НЕРАБОТЕН и НЕУЧЕБЕН. Ето това вече е повод за празник. Ами тържествените концерти, манифестациите, поднасянето на венци пред народните будители? Отживелица. При това "комунистическа". Народът няма нужда от будители вече, той така или иначе си е непробудно заспал. Пак черни мисли. Стоп!

"Химн на св.Кирил и Методий". Братята създали нашата азбука. Отново въпрос. Коя е НАШАТА азбука? Автоматично и някак логично на езика ни е.. Кирил.. кирилицата! И да, и не. Да, ние използваме кирилицата като наше писмо, но тя не се свързва с Кирил. Глаголицата е азбуката, написана от светите братя. Народът възроден върви и пее "Бе време писмеността наша, кога обходи целий мир..". И същият този народ се пита коя точно е неговата писменост.. Кирилица, глаголица, латиница.. Мисли си дали ще пише скоро в стил "а la 4at"-тоест ще се колебае между "a" и "u" за "ъ" или ще изпада в "6ok" от "4удовищния" правопис. Но не можем да спрем прогреса! Не можем да убедим хората, че есемеси могат да се пишат от джиесемите и на кирилица! За да запазим чистотата и уникалността на богатия си звучен език. Айде пак скандиране на "комунистически" лозунги, нали? Не. Молба за осъзнаване на българина. И за неговото ограмотяване.

По въпросите за писмеността и културата неизменно се проявява "брейнстормингът", тоест "спонтанно колективно обсъждане на нерешен проблем". Или в частност индивидуално бълване на идеи и мисли, осветляващи културните и писмени проблеми. А те не са малко. А и традициите не са това, което бяха. Нямаме чавдарчета, няма и пионерчета. Четирима от пет случайно избрани минувачи няма да могат да издекламират "Аз съм българче", а пет от пет свидетели на културната липса няма да отчетат факта като притеснителен. Културата на съвремения средностатистически българин не е далеч от тази на Алековия любимец бай Ганьо. Интересът и отношението към собствената, пък и към чуждата традиция и цивилизация се свежда до следното изречение-сентенция "Какво ще и гледам на Виената,град като град: хора, къщи, салтанати.." Повърхностна визия, като че ли безразличие и "предпазване" от ненужно задълбочаване. Гради се епохата на антикултурата. Никой не иска да заеме поста директор на Народния театър, издава се един единствен вестник за литература (про форма дори и той), а в академична обстановка човек може да попадне само зад вратите на няколкото по-елитни университета.

Обещах, че няма да очерняме празника. Той обаче е почти в навечерието си, а някакси празничната обстановка, еуфорията я няма. Чуват се само клаксоните и виковете на развълнуваните тиинейджъри, но поводът е друг - абитуриентският бал. Цветя ще има, но за красивите абитуриентки, а не за паметниците на будителите. И музика ще има, но и тя няма да бъде част от празничен концерт, а ще звучи от бала на завършващите. Е, празници да има!!На хората като че ли им е безразлично, апатично, та чак нихилистично как и дали ще бъде честван празника на писмеността и културата. А за светите братя остава да се надяваме и да вярваме, че делото им няма да бъде умаловажавано и забравено. И "нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков!".