20 May 08  |  Спортен туризъм

      Преди близо 90 години, на 1 юли 1920 г. във Варна е учреден Българският народен морски сговор. Година по-късно в Бургас е създаден и първият клон на организацията извън територията на Варна. Девизът по това време е бил кратък и повече от многозначителен: „Към морето и Дунав за напредък”. А за целта на сговора най-добре може да се разбере от страниците на вестник „Борба” : „.....Неговата главна задача е да развие в българския народ обич и интерес към морето и нашите реки, към мореплаването, риболовството... да се привлече интересът на държавата, търговците и обществото към морето и реките”. Тези, наред с популяризирането и практикуването на множеството и най-разнообразни водни спортове, са едни от приоритетите на организацията.

Първите редове от настоящата статия навярно създават у теб, читателю, мисли за бургаски вечери, рибарски мрежи, мастика на кристали, чехкини, рускини и други породи и малко спорт за отмора в прохладните привечерни часове. Тук обаче се обажда моят местен шовинизъм и съвсем логично измествам следващите редове в посока запад към родния ми Пловдив. А причината поради, която съм се заел да пиша за пловдивския клон на организацията е следната – със своята 86 годишна история, сговорът във Филибето е един от най-активните в страната, а дейността му е колоритна и преставлява потенциален интерес за всеки един от вас.

Първите години от дейността на сговора не се отличават с особена активност, организират се екскурзии по море и по Дунав, както и такива до по-далечни дестинации, та чак и през Атлантика до Ню Йорк. Само три години след създаването на пловдивския клон към него се открива „Речен спортен легион”, а броят на желаещите да се пуснат по поречието на Марица легионери непрестанно нараства. Във времената когато Гребният канал все още не е съществувал дори и като идея, водите на река Марица приютяват първите лодки: Цар Борис III, Капитан-лейтенант Славянов, Марица, Арда, Вихър, Тунжда, Стрела, Пират, Вяра, Надежда и Любов. Любовта към спорта и просторните водни площи започва да обединява все повече пловдивчани около една обща идея, а легионерите извършват една от своите първи благородни постъпки, взимайки дейно участие при спасителните операции след голямото наводнение от 1929 г. Същата тази година е извършено освещаването на езерото в градината „Цар Симеон”, а само 12 месеца по-късно градската управа го предава за стопанисване от Морския сговор. За десетилетия напред езерото се превръща в център за водните спортове в града. Провеждат се редица състезания по плуване и гребане, като няма как да не отбележа наличието на дисциплина „плаване с дрехи”, както и интересните награди – самобръснач, пепелник с гребец, червило и др. Дейността на сговора през тези години обаче не се изчерпва само с развитието на различните видове воден спорт. На брега на река Марица са създадени първите модерни речни бани на Балканите, с помощта на пловдивския клон десетки деца отиват на морски лагери, организират се множество беседи и благотворителни балове.

По време на годините когато на стадиона в Несебър е можело да се види оригиналният лозунг: „Здрав дух в здраво комунистическо тяло”, партията приема присърце идеята за развитие на спорта и създадените множество спортни организации се заемат със задачата да изграждат спортната култура на пловдивчани. Морският сговор, макар и неофициално, продължава да съществува чрез приемника си „Морски клуб”- Пловдив. Организацията, наред с традиционно практикуваните плуване и гребане, поставя основите и се заема с популяризирането и на други разновидности на водния спорт. Учредена е секция по леководолазен спорт, първите гмуркания са извършени на култовото по това езеро в градината „Цар Симеон”, а скоро след това е проведен и първият леководолазен курс в Созопол. Зимно време същото езеро се превръща в голяма ледена пързалка, а таксата е от скромните 10 стотинки за половин ден. Гребната база от е и домакин на първите тренировки и състезания по водомоторен спорт и водни ски.

Следвайки хронологичният тон на статията, съвсем логично достигаме и до Новото време. Годините след 10-и ноември са белязани от нелеките опити да се възстанови и възроди това, което набързо е било разграбено и разрушено със смяната на властта. Така през 1992 г. е възстановен морският соговор под наименованието Елитен спортен клуб „Морски сговор”. Възстановява се секцията на леководолазния спорт, организират се занимания по плуване, а наред с традиционните водни спортове, биват организирани и футболни мачове, тенис турнири, баскетболни срещи и др. Спортът и любовта към морето и реките обединява хора на различна възраст и практикуващи разнообразни професии, а тиймбилдинга, който е така характерен и за екипа на bTOURISM, сплотява още повече членовете на клуба.

Навярно сте забелязали, че думата „морски” не присъства на много места в текста. А и как може да е другояче за един речен град. Тук по-важната думичка е „сговор”. Наличието на една обща идея, на една обща любов, която обединява хора от различни прослойки и възрасти. Нека не прозвучи идеалистки, но това е нещо което и нашият екип се опитва да постигне. С друга идея и чрез други средства обаче.

За написването на статията са използвани материали от книгата на Здравко Гълъбов „Мъже на делото”

Снимките са ни предоставени от www.msgovor.com