19 May 08  |  Други

      “Предложихме нещо съвсем различно на хората. Докарахме известни артисти и моят глас беше нещо ново. Не гласовете, с които са свикнали хората от “На всеки километър” и “Бразди””. Косьо Константинов е жива легенда. Малко хора знаят как изглежда, но много от нас добре помнят гласа му. В зората на демокрацията много хора прозряха, че е печелившо, ако започнат да се занимават с пиратски касети. Особено след бума по изкупуване на видиа. Тогава видео пиратите започват да търсят човек, който да направи качествено дублажа. Първо откриват Косьо Константинов. Преди да се захване с тази дейност той е екскурзовод, главно с английски, и е свикнал вече да говори пред хора. Така се ражда легендарният глас, с който повечето от нас са израснали. “Парамаунт пикчърс представя...” Характерно за него беше уникалния подпис, които поставя с дублажа си - никога не изразява емоция. Косьо обяснява това не с липсата на актьорски качества. Твърдо заявява, че много уважава творците, които са направили филма. Според него самото наличие на дублаж е вид обида към тях, затова не вкарва и емоция. Оставя сетивата на зрителите да се насочат по-скоро към картината, а не толкова към разговора. Дублирал е над 300 филма и като се вземе предвид какви бяха повечето от тях, не е чудно, че картината е по-важна. Най-култувата му реплика е от “Терминатор 2”, при която заявява: “Участват – Арнолд Шварценегер... и други”. Явно Косьо е фен на бат Арни и въобще не се вълнува от факта, че режисьор е Джеймс Камерън, примерно.

Малко по-късно се появява и най-големият му конкурент. След около година и нещо, когато пазарът е завладян от гласа на Косьо, от затвора излиза Васил Новаков. Според Константинов Новаков не уважа творците, както той. Просто иска печалба. “Той използваше затворнически социолект”, заявява сигурен в превъзходтсвото си над конкурента. Велики реплики на Новаков са: “Еби му меча” от “Междузвездни войни” и “Чай малко, ма, не вииж ли, че ям” от някакъв безсмилен екшън с Долф Лундгрен. Новаков сам си е продуцент и освен че обира лаврите с гласа си, обира и печалбите от пиратството. А касетите масово бяха снимани директно от кината. Понякога се случваше да се намират пиратски записи и от други държави. Няма да споменаваме имена на студиа, които се занимаваха с това, за да не тръгнат да ни съдят, но повечето от нас ги помнят. Случвало се в един филм да има субтитри на арабски, той самият да е дублиран на руски, а отгоре вече да се намеси гласът на Косьо или Васил.

Въпреки това Косьо заявява, че сам си превежда филмите и за него е много по-важно да го ценят като преводач. Над 300 превода никак не е малко, Косьо, признаваме те. Качественият превод е друга важна точка от личния му кодекс за уважението към творците.

Третият дубльор, подобен на тях, който се появява на сцената, се казва Жоро Дотков. Косьо има за него малко по-добро мнение, отколкото към Васил Новаков. След това всичко заминава, на хоризонта се появяват и жени , чиито гласове не отиваха на мъжеството на Жан Клод Ван-Дам, после се появяват и първите филми, в които има и мъже, и жени. Така, докато се стигна до дублаж с нотки на актьорство или с вкарване на емоции поне. Всички знаем после как се развива историята, нищо ново. Някой в зората на демокрацията се оказва с добър бизнес нюх и решава да е първият, който да доведе голмите екшън продукции в страната. Всички знаем, че някои от тези първи студиа се развиха до голяма степен и в момента правят всичко напълно легално и създадоха нещо като монопол. Важно е да предвиждаш нещата, важно да внасяш новото отвън или поне да си първи, това е безспорно и не ти трябва икономическо образование, за да го знаеш. От тази гледна точка тези хора не са толкова нарушители на закона, отколкото бизнесмени, които без особено много пари успяха да хванат нишата си.

За нас, потребителите, които помним тези продукти, остава романтизмът. Косьо Константинов и Васил Новаков наистина са гласовете на демокрацията, особено в предтсвите на тогавашните деца. Ние не виждахме пиратска касета, а холивудски екшън. Нещо малко познато преди 1989 година. Радвахме се на всеки нов продукт, независимо, че Косьо не вкарва емоция в него, независимо, че има снежинки по екрана или картината е наклонена. Изядохме буламача на евтината западна култура, но бяхме жадни за нея. Защото на всеки му беше писнало от руски балет и пионерски морал. Косьо, в повечето случаи, ни даде буламач, но ние сме му благодарни за това. Благодарим му, че ни запали по някаква култура, която опознахме и чак след това имахме сили да й се изсмеем. Той е гласът на демокрацията, както отчасти и “Радка пиратка”.