12 May 08  |  Събития

      Има ли нужда от историческо минало е въпрос, който силно вълнува Андрей Райчев. Според него сегашна България много повече се е нуждаела от компютри, чужди езици и високи технологии. Няма нужда дори и от консумация на култура. Сигурно това е причината споровете около романа “Езра” на Билер и темата за свободата на творчеството в Германия да не получиха почти никакъв отзив в България. Сигурно това е причината и най-голямата ни звезда в света да е Валентина Хасан. Защото, дори когато са ни нужни само икономика, чъжди езици и компютри, човек, казват психолозите, имал нужда от някаква доза култура. А като социолозите ни я отхвърлят, остава това, което в момента. Имали сме били нужда и от историческа памет. Така казват народопсихолозите. Това била една от най-важните причини за запазване на нещо като България. Господин Хилендарски, по-точно. Напук на Андрей Райчев днес ще представим един революционер. Починал е днес, без да има представа, че делото му може да бъде пренебрегнато заради новите изисквания на глобализацията.

      На 12 май през 1876 година умира Георги Бенковски. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година. Баща му почива рано и той е принуден да зареже училището и да се захване с мъжката работа в домочадието. Обърнете внимание на името, тоест, псевдонима му – Георги Бенковски. Ако беше литературен герой, Пантелей Зарев сигурно би казал за това име, че съдържа в себе си нещо пламенно. Нещо бунтарско. Гаврил Хлътев повече подхожда на дребен търговец на овча кожа, или по-скоро на истинското име на някой таен агент, с агентурен псевдоним Бенковски. Точно така се случват нещата.

      Главният ни герой се запознава със Стоян Заимов в Букурещ и се запалва по възрожденската дейност. Освен всенационално въстание, тази дейност се е изразявала и с подривност спрямо pax Ottomanica, по-известна като Високата порта. Все още си е с никаквото име Хлътев. Затова и историята не се вълнува от делата с това му име, когато “нашия” е бил самохвалко.

      Сменя си името във връзка с един от най-коварните планове срещу Цариград по това време. Бенковски оглавява екипа, който се заема с не леката задача да подпали Цариград.

      По това време вече е имало прояви на тероризъм. Те са се случвали най-вече около Индия и на Острова, от страна на ирландците. Но палежът на Стамбул със сигурност ще е най-шокиращата форма на тероризъм за 19 век, а и дълго след това. Името си взема, когато му дават фалшив паспорт да влезе в столицата на Империята. Той е на полски емигрант на име Антон Бенковски.

      По-късно младият юначага решава да замени Антон с Георги. Ламята е метафора на империята, а името Георги е метафора на стремежа за победа, независимо колко неравна е битката. Сигурно за това и Съби Стойков решава да стане Георги Раковски.


За съжаление българите не успяват да шокират Европа и света като оставят от Цариград само отломки от джамии, вместо това шокират с мъченичеството, което са принудени да изтърпят. Литературоведите, като говорят и за история (един литературовед трябва да може да говори за всичко, най-вече за космос, иначе в никакъв случай той не би бил литературовед), казват, че потушаването на Априлското въстание е българската Голгота. Мъчението, което трябва да се изтърпи, за да видим “чиста и свята Република”. Съгласен съм, че сравнението е удачно. Дори и с това, което следва. Аз обаче не искам това мъчение, не искам смъртта на всички, които сега наричаме – Апостоли. Защото без тях “чиста и свята Република” така и не се случи. Стана дебелашка балканска монархия.

      От тази гледна точка смъртта на Бенковски на 12 май, не е само саможертва в името на свободата. Тя си е и буквално смърт. Умиране на идеалите. Свободата идва в ръцете на тези, които не я заслужават. Единственният, който е бурен революционер преди Освобождението, е Стефан Стамболов. Той си остава като един от най-добрите министри на България и досега. Революцията изяжда децата си и почти няма изключение в световната практика, но не става ли безсмилена тогава тази революция? Затова нека Бенковски бъде жив.

      С пламенното си име, подривната си дейност и самохвалството си. Идеята е да не забравяме завета на изядените деца, колкото и да не му се харесва това на Андрей Райчев. Хвърковатата чета на Бенковски шета около Панагюрище по време на Априлското въстание. В нея дори се включват и двама хървати и един германец. Всичко е осеяно с романтичен ореол, който си заслужава една продукция на киностудио “Бояна”, ако не го бяха купили де. Защото, г-н Райчев, има много методи за преливане на нещата, но не от Ирландия трябва да се учим на общество и политика, а от Южна Корея, за да видим, че дори и несъвместимото е съвместимо.

      Наскоро елитното списание BM писа подробно, че страната ни би имала доста по-големи иконоически изгоди, ако се беше освободила 1914 година. Аз бих казал, че тя щеше да има още по-големи, ако не беше падала под каквото и да е робство. Ако се беше освободила още 17 век, отново щеше да има по-добри изгоди. Приемето го! Всички историци, журналисти и анализатори, приемете го. Напоследък тръгва вълна, която е противовес на засилващия се псведонационализъм, която много убедено работи по въпроса с махане на ореолите и събаряне на митовете. Тя засяга особено периода на Възраждането. Приемето го, тази ни история е нужна, чисто психически, за да могат по-добре да работят нещата като една система. Всички малко или много влязохте в капна на национализъм ала “Атака”. Отговор на това не е нужен, поне умния човек би отминал с лека ръка. Ние може и да не сме умни, но се радваме, че имаме герои, каквито в САЩ никога няма да имат. Защото, защото “ние не щем ярем”.