07 May 08  |  Забележителности

      Ангели бродят из Берлин... Лишени от малките неща, осмислящи човешкия живот –възхищението от вкусна храна или друг човек, съмнение, неизвестност, страдание и любов, кратък стон, тежка миризма, ароматът на току-що откъсната ябълка, солената пот, която се стича по челото, фасът, търкалящ се по пустата улица, слънцето, изкачващо се по покривите на старите барокови къщи – те притежават единствено това към което всеки човек се стреми – безсмъртието. Те са безмълвният слушател на хорските мисли, лишени от нашият най-голям дар – цветовете. Филмът „ Криле на желанието” на Вим Вендерс съвсем логично намира своето място из редовете на настоящата статия.....

      „Този баир е много стръмен. Вече наближавам 80-те, защо автобусът трябваше да спира в самото подножие на Стария град. Хубава работа, ама българска. Ще получа сърдечен удар преди да съм достигнал онези крепостни останки в далечината”. От далечината на вечността Хисар капия наблюдава прииждащите орди японски туристи. Императорите Траян и Марк Аврелий са поставили нейните основи, а сегашният си вид крепостната стена и нейният източен вход дължат най-вече на реконструкцията от 12 – 14 век. Огромни каменни блокове, свързани с метални сглобки, парчета червена тухла, споени с хоросан, допълнителни преустройства по време на Възраждането и съвременна реставрация провеждат смъртните под величествената арка на Хисар капия. Хилядолетията се изнизват по крепостната стена, достигайки разцветът на българското Възраждане в средата на 19 век и двора на църквата „Св. Константин и Елена”. Загубили вяра в красотата на непреходните неща, много пловдивчани идват да потърсят спасение и чудо от иконата на св. св. Консантин и Елена. „ Боже, дай ми сили да се преборя.” „Аз вярвам, вярвам, вярвам, повярвай и ти в мен”. Възприели страхът за единствена движеща живота сила, те изпускат красотата на възрожденското църковно строителство. Както църквата „Св. св. Константин и Елена”, така и другите „ Света Неделя” , „Св. Богородица” , „Св. Марина” са дело на едни от най-изявените български творци от периода на Възраждането. Иконописта е дело на такива майстори като Захари Зограф, Димитър Зограф, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски. Иконостас от 18 части, издигнат върху мрамор е една от гордостите на разположената в самото предверие на стария град църква „ Св. Неделя”. „Св. Богородица” пък може да се похвали с факта, че точно в нея за първи път се използва български език по време на богослужение.

„Този Canon не прави хубави снимки. Дали да не използвам камерата?” „Странно, какви величествени къщи, толкова богати на орнаменти фасади. Само аз ли им се наслаждавам? Къде са българите, толкова ли са се пренаситили от своята история и култура?” „А тук е такова спокойствие. Живея в покрайнините на града, а прекарвам голяма част от деня си тук. Дали да не изпия още едно уиски из някое от любимите ми бохемски кътчета. Остаряваме като катедрали. Ние всичките, поети и художници, хора на изкуството. А катедралите и къщите из Стария град не остаряват. Каква ирония....” Старият град е архитектурно-исторически резерват най-вече заради своите къщи. Отчуждение, вече все по-малко хора им се любуват. На несимтричните и симетричните къщи. Краят на 18 век, период на ранния турски феодализъм, е времето през което са построени едни от най-старите несиметрични къщи. Това са предимно двуетажни къщи с отворени към двора или улицата чардаци и пруст с дървена колонада. Едни от най-известните несиметрични къщи са Фурнаджиевата, Данчовата къща, както и тази на Хаджи Власаки Чохаджията. Симетричните къщи се отличават с богата вътрешна украса, тавански дърворезби, изписани ниши, вградени гардероби и килери, богата барокова украса. Характерни симетрични къщи са тези на Артин Гидиков, Георги Мавриди, Георгиади, Хаджхикалчевата къща, Балабановата къща, както и тази на Степан Хиндлиян. Пищно орнаментирани тавани, алафранги, пиластири, куполи, сводове, ниши, тежки железни врати. Величествените сгради ни съчувстват за нашия краткотраен живот.

„Старческите ми крака трудно издържат подобно натоварване. Дали ще успея да се изкача до Античния театър и да поседна на Нашата пейка. Жалко, че теб те няма. Сега чак започвам да го осъзнавам.” Етнографски музей, Джумая джамия и останки от първото праисторическо селище на Трихълмието се намират тук, на Небет тепе, същото онова тепе, което бе класирано на второ място в класацията на списание Форбс за уникални обекти за посещение в Източна Европа и е дом на целият архитектурно-исторически резерват. Импператор Траян отдавна го няма на този свят, няма как да чуя мислите му, какво си е мислил докато е течал строежът на Античния театър. През вековете обаче е останал жив той, един от най-запазените антични театри в света. Изящни статуи, запазени надписи и капацитет от 5000 места.

Старецът с последни сили изкачи хълма водещ към Античния театър. Отпусна се немощно на пейката, запали цигара и с треперещи ръце разлисти писмото, което цял живот бе препрочитал. Зачете наум....„Клод Бремон, докато е създавал своята визия за структурализма, е бил гений, но и той като теб за същото време е обесил душата на любимата си, защото е подходил към нея като женкар..., принизил я е до уличница, докато тя го е молила поне да е негова любовница - онази, втората жена, която е обичаната и единствената... Но го е разбрал... късно, спрял е прекалено късно да я изтезава- нея вече я е нямало. Ще стоиш на нашата пейка, ще гледаш града и най-тежкото, което ще усещаш е, че аз може би съм някъде там... И ще си се върнал в Пловдив, на пейката пред Античния театър, където са инициалите ни и е вратата, която ще намериш затворена... Всички врати към полето..и небето ще са затворени, а ти ще стоиш пред тях..знаейки, че каквото и да сториш, те няма да се отворят. Отново.”