27 Apr 08  |  Други

      «…Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна…» (Лука 24:5-6)


Несметен брой люде, пръснати по земната шир, потопени в потока на времето от извора на раждането до бездната на смъртта, са чували и чели тия евангелски слова. Поколение след поколение, род подир род… Колко човешки ръце са разтваряли с трепет свитъци, прелиствали са плътните кожени страници на древните книги, колко човешки умове и сърца с детско доверие и простота са потъвали в прегръдките на благата вест за Христовото възкресение… Няма Го тука, няма Го в гроба, но възкръсна!


«Христос воскресе!» — «Воистинну воскресе!»


Тия четири победни слова, по-необятни от цялото видимо и невидимо творение, обхващат участта на всички човеци от всички времена, обхващат твоята и моята участ! В тия четири думи е цялата история на човешкия род. Ала колко човешки същества са слушали тия думи и не са ги чували, колцина с ожесточение са затръшвали пред тях дверите на сърцата си, колцина в горда самозабрава са ги прокуждали с гавра и присмех, колцина в порив на бяс и злоба са искали да ги заличат от лицето на земята, от душите на човеците. Колцина са подминавали и подминават тия думи със снизходителна усмивка, с безразличие или пък ги удостояват с бездушна протоколна почит — все пак в православния свят те са символ на най-големия християнски празник... Да, в тия четири думи са историята и драмата на човешкия род. И сред стремглавия поток на времето те ще пребъдат като непоклатима скала за падане и ставане на мнозина…

За тия, които падат, Живият е сред мъртвите, те дори не Го търсят сред тях, а му отреждат място сред тях, за да се избавят от Него, защото Той гори съвестите им — «всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши» — четем в Книгата на живота (Иоан. 3:20). На тия, що падат и драговолно мрат, не им е нужен Живият. Той им пречи, пречи им да вярват, че животът на човека се свежда единствено до живота на неговото тяло. Пречи на тяхното прословуто езическо жизнелюбие, пречи на техния разгул, пречи им да поглъщат лакомо удоволствие след удоволствие, та да не усетят смрадта от собственото си тление и разпад; пречи им да се влюбят докрай в греха, т.е. да се влюбят безумно в собствената си смърт. Защото без Живия, без Животворящия, без възкръсналия Христос, без възкресителя Христос светът е огромна гробница, а човеците са труп до труп, мъртвец до мъртвец, застинали в обречения си стремеж да почерпят живот оттам, дето ги дебне смърт. А тия, които стават, в чиито сърца грейва благовестието, че Христос е възкръснал, излизат от гробницата, тръгват да дирят Живия, а Той бърза насреща им и те черпят с отмалели шепи живот от Него и заживяват като възкръснали мъртъвци. «Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък», благовести апостол Павел (І Кор. 15:20). Прекрасно е, когато мъртъвците в живи тела оживяват и виждат, че всеки впил се в душата им грях е техен гроб, тяхна смърт, и с трепетна вяра викат към Живия: «Господи, виж моите гробове, безчетните мои гробове, Господи! Във всеки от тия гробове е душата ми. Далече от Тебе душата ми е мъртва, Господи, ала чрез Твоето възкресение Ти я възкреси, за да оживея и неумиращо да живея с Тебе, Господи!»


«Христос воскресе!» — «Воистинну воскресе!»


Тия четири слова вместват историята, драмата а също и участта на рода човешки — временна и вечна; вместват, както богоречиво възглася преп. Юстин Сръбски, и четирите Христови Евангелия. Във всяко слово по Евангелие, а в четирите Евангелия е вместен целият смисъл на мирозданието. И когато всичката вяра, всички мисли и надежди на възкръсващата човешка душа се сливат в мощта на пасхалния поздрав «Христос воскресе!», радостта от безсмъртието разтърсва всички станали, всички оживели в Христа човешки същества и те гръмко отговарят: «Воистинну воскресе!»...


Архимандрит Юстин (Попович)
Осъдени на безсмъртие