Българският Разпети Петък
27 Apr 08 | Общество
Най-тъжният ден от годината е… Най-страшният и най-мъчният. Няма дни преди днешния. Пътят, Истината и Животът ще започнат и ще свършат днес... Днес синът на Господ ще бъде разпънат. Единственият ни Спасител, светлината на нашето пътуване ще бъде предаден от нас. Нашите ръце ще се протегнат за да Го продадат и откупят, с тях ще нахлузим на главата Му корона от тръни. Ще присъстваме страданието Му и ще го запомним завинаги. Ще вдишаме от смъртта Му, ще намажем кожата си с Неговата кръв.
Няма дни преди днешния. Угасете слънцето – нека над главите ни се стели само мрак и нека е пусто, така както е в душите ни. Изтръгнете гласа на камбаните, нека замълчат гайдите. Удушете гърлата на птиците, запушете устата на вятъра – нека удавим в тишината дъха на сърцата си. Той беше нашето изкупление. Гласът на разума ни, спокойствието на душите ни. Нашият север и нашият юг, изток и запад. Работната ни седмица и неделна почивка. Него вече Го няма и нищо хубаво не може да се очаква. Ще изминат два дни на неутешима мъка. На гърдите ни лепнат като парещи въглени думите, които не сме изрекли преди да Го убият. Ще жалим душата Му и ще молим децата ни да ни простят. Да ни простят, че когато е трябвало да говорим, устата ни е била суха от страх. Когато на нашите плещи се е стоварило бремето да отсеем Истината и да я последваме, уплашили сме се за кожата си. Три дни небето ще е сиво и няма да има нито ден, нито нощ. Ще блуждаем в търсене на утеха. Вярата ни ще се срине като устоите на мимолетните ни преживявания. На Третия ден Той ще Възкръсне.
Разпети петък е – най-тъжният ден от годината. Днес жалим и оплакваме смъртта на нашия Господ. Няма да ви учим на православие, нито ще тълкуваме Библията. Няма да ви поучаваме, нито да ви съдим. Но нашите очи са пълни със сълзи и на гърлата ни парят няколко думи. Тези думи искаме да ви кажем и да ги излеем преди завинаги да са засъхнали в съзнанието ни. Днес ще проговорим за нашата Истина…Защото бездействието в общото примирение също е грях.
Ден Първи – Разделяй и владей
Под това небе има само един вид революция – революцията платена с кръв. Само кръвта може да отмие старото и да възроди новото. Тя е единственият пример. У нас след 1990 година революция не се извърши. Лостовете на властта поеха децата на тези, които управляваха и преди това. Но тогава системата вече беше рухнала и преобръщането на властта се извърши по най-елементарния възможен начин – чрез пари. Чадата на мама и тате предложиха на продан родината си и със събраните средства си накупиха мутри. Финансираха ги, направиха ги олигарси и сега си ги гърмят когато им е удобно. Това е скандал на скандалите. Нито една държава в Европа не продаде народа си. Освен България.
Днес ни лесно да погледнем с иронична усмивка на онези, които скачаха по сините площади в опит да свалят "червените боклуци". Знанието е власт, а от позицията на времето е лесно да се критикува. Колко наивни и глупави изглеждат днес хората, събрали се пред парламента на 10 януари 1997 година за да съборят държавата. Те обаче ни оставиха недвусмислено послание – от скачане по барикади в България няма полза. Това така се наби в съзнанието ни, че 11 години по-късно нищо, абсолютно нищо не е в състояние да убеди българите, че трябва да се обединят и да потърсят правата си. Дивим се на протестите в Европа и техните граждански общества, но ние вече сме с робската психика, че от нас нищо не зависи и не бихме могли да променим нищо. Истината е, че това прави владеещите ни все по-силни, защото им позволява да се наговарят и да си играят политическите игри.
Ден Втори – България е болна
В България се води война. Няма сила, която да ни убеди, че държава, която не е била подложена на национална трагедия е възможно да се достигне до толкова всеобхватна разруха. Българите воюват със себе си и затова впрягат цялата сатанинска омраза, която може да се излее в душата на човек. Мафията циркулира по цялото ни тяло толкова свободно, че вече е странно ако някой я забележи или й се възпротиви. Мафията във всичките й измерения – политическа, "бялата" лекарска мафия, корумпирани съдии и ченгета, пияни шофьори, безогледни измамници и мошеници, крадци, насилници, педофили. Познавате ли поне едно честно българско семейство, което да не е настрадало от всичко това. Досега гореше в мозъците ни, но скоро ще загори и под краката ни. С бясна сила НЕ правенето на нещата от 90-те години като бумеранг се връща към главите ни и скоро ще ги отсече. Едно поколение българи е родено и отраснало в гето. Представителите на това поколение са възпитани от болно общество и затова поведението им е алогично и непредсказуемо. Нима все още някой се изненадва от зверствата по селата, изнасилванията и малтретирането на малолетни по училищата? Ние не, и от това ни боли най-много. У нас няма Господ, няма Система. Като че ли през годините на безсмисления ни Преход народът ни беше вложил цялата си енергия само в една идеална цел – да се присъединим към Европейския съюз. Това вероятно е най-болезненото национално разочарование в най-новата ни история. Толкова са се притъпили сетивата на българите, че вече не усещат нищо. И дори грозната статистика, която сочи, че въпреки всичко България е най-бедната държава в Европа и ние сме най-нещастните хора на континента не са в състояние да ни разстрои особено. Е, ако от това не полудеем, значи наистина не сме нормални!
Над България надвисна и нов тъмен облак – тероризмът. На тази тема дори още се страхуваме да разсъждаваме, но статистиката и шестото ни чувство започват да ни ужасяват. Наистина ли това е толкова невъзможно, колкото звучи?...България също е буре с барут – ами ако някой пожелае да пламне? Преди всеки голям празник в страната се обявява ден на национален траур. Молим се преди този Великден това да не се случи. Дали тези трагедии са Божие наказание, дали са жестоко съвпадение или трябва да ни подскажат нещо?
Ден Трети – Възкресението
Никога не е късно! Можем да изградим държава за децата си и нас самите. Но за да го направим, първо ще трябва да се вслушаме в себе си и да се вгледаме в сянката си. Да чуем шепота на утринните звезди. Има само един Път, една Истина и един Живот. Може би след 10 години ще сме щастливи и наистина горди, че живеем в България. Това, че досега не успяхме не трябва да ни обезкуражава. Нужно ни е само едно – вяра.
Най-тъжният ден от годината е… Най-страшният и най-мъчният. Няма дни преди днешния. Пътят, Истината и Животът ще започнат и ще свършат днес... Днес синът на Господ ще бъде разпънат. Единственият ни Спасител, светлината на нашето пътуване ще бъде предаден от нас. Нашите ръце ще се протегнат за да Го продадат и откупят, с тях ще нахлузим на главата Му корона от тръни. Ще присъстваме страданието Му и ще го запомним завинаги. Ще вдишаме от смъртта Му, ще намажем кожата си с Неговата кръв.
Няма дни преди днешния. Угасете слънцето – нека над главите ни се стели само мрак и нека е пусто, така както е в душите ни. Изтръгнете гласа на камбаните, нека замълчат гайдите. Удушете гърлата на птиците, запушете устата на вятъра – нека удавим в тишината дъха на сърцата си. Той беше нашето изкупление. Гласът на разума ни, спокойствието на душите ни. Нашият север и нашият юг, изток и запад. Работната ни седмица и неделна почивка. Него вече Го няма и нищо хубаво не може да се очаква. Ще изминат два дни на неутешима мъка. На гърдите ни лепнат като парещи въглени думите, които не сме изрекли преди да Го убият. Ще жалим душата Му и ще молим децата ни да ни простят. Да ни простят, че когато е трябвало да говорим, устата ни е била суха от страх. Когато на нашите плещи се е стоварило бремето да отсеем Истината и да я последваме, уплашили сме се за кожата си. Три дни небето ще е сиво и няма да има нито ден, нито нощ. Ще блуждаем в търсене на утеха. Вярата ни ще се срине като устоите на мимолетните ни преживявания. На Третия ден Той ще Възкръсне.
Разпети петък е – най-тъжният ден от годината. Днес жалим и оплакваме смъртта на нашия Господ. Няма да ви учим на православие, нито ще тълкуваме Библията. Няма да ви поучаваме, нито да ви съдим. Но нашите очи са пълни със сълзи и на гърлата ни парят няколко думи. Тези думи искаме да ви кажем и да ги излеем преди завинаги да са засъхнали в съзнанието ни. Днес ще проговорим за нашата Истина…Защото бездействието в общото примирение също е грях.
Ден Първи – Разделяй и владей
Под това небе има само един вид революция – революцията платена с кръв. Само кръвта може да отмие старото и да възроди новото. Тя е единственият пример. У нас след 1990 година революция не се извърши. Лостовете на властта поеха децата на тези, които управляваха и преди това. Но тогава системата вече беше рухнала и преобръщането на властта се извърши по най-елементарния възможен начин – чрез пари. Чадата на мама и тате предложиха на продан родината си и със събраните средства си накупиха мутри. Финансираха ги, направиха ги олигарси и сега си ги гърмят когато им е удобно. Това е скандал на скандалите. Нито една държава в Европа не продаде народа си. Освен България.
Днес ни лесно да погледнем с иронична усмивка на онези, които скачаха по сините площади в опит да свалят "червените боклуци". Знанието е власт, а от позицията на времето е лесно да се критикува. Колко наивни и глупави изглеждат днес хората, събрали се пред парламента на 10 януари 1997 година за да съборят държавата. Те обаче ни оставиха недвусмислено послание – от скачане по барикади в България няма полза. Това така се наби в съзнанието ни, че 11 години по-късно нищо, абсолютно нищо не е в състояние да убеди българите, че трябва да се обединят и да потърсят правата си. Дивим се на протестите в Европа и техните граждански общества, но ние вече сме с робската психика, че от нас нищо не зависи и не бихме могли да променим нищо. Истината е, че това прави владеещите ни все по-силни, защото им позволява да се наговарят и да си играят политическите игри.
Ден Втори – България е болна
В България се води война. Няма сила, която да ни убеди, че държава, която не е била подложена на национална трагедия е възможно да се достигне до толкова всеобхватна разруха. Българите воюват със себе си и затова впрягат цялата сатанинска омраза, която може да се излее в душата на човек. Мафията циркулира по цялото ни тяло толкова свободно, че вече е странно ако някой я забележи или й се възпротиви. Мафията във всичките й измерения – политическа, "бялата" лекарска мафия, корумпирани съдии и ченгета, пияни шофьори, безогледни измамници и мошеници, крадци, насилници, педофили. Познавате ли поне едно честно българско семейство, което да не е настрадало от всичко това. Досега гореше в мозъците ни, но скоро ще загори и под краката ни. С бясна сила НЕ правенето на нещата от 90-те години като бумеранг се връща към главите ни и скоро ще ги отсече. Едно поколение българи е родено и отраснало в гето. Представителите на това поколение са възпитани от болно общество и затова поведението им е алогично и непредсказуемо. Нима все още някой се изненадва от зверствата по селата, изнасилванията и малтретирането на малолетни по училищата? Ние не, и от това ни боли най-много. У нас няма Господ, няма Система. Като че ли през годините на безсмисления ни Преход народът ни беше вложил цялата си енергия само в една идеална цел – да се присъединим към Европейския съюз. Това вероятно е най-болезненото национално разочарование в най-новата ни история. Толкова са се притъпили сетивата на българите, че вече не усещат нищо. И дори грозната статистика, която сочи, че въпреки всичко България е най-бедната държава в Европа и ние сме най-нещастните хора на континента не са в състояние да ни разстрои особено. Е, ако от това не полудеем, значи наистина не сме нормални!
Над България надвисна и нов тъмен облак – тероризмът. На тази тема дори още се страхуваме да разсъждаваме, но статистиката и шестото ни чувство започват да ни ужасяват. Наистина ли това е толкова невъзможно, колкото звучи?...България също е буре с барут – ами ако някой пожелае да пламне? Преди всеки голям празник в страната се обявява ден на национален траур. Молим се преди този Великден това да не се случи. Дали тези трагедии са Божие наказание, дали са жестоко съвпадение или трябва да ни подскажат нещо?
Ден Трети – Възкресението
Никога не е късно! Можем да изградим държава за децата си и нас самите. Но за да го направим, първо ще трябва да се вслушаме в себе си и да се вгледаме в сянката си. Да чуем шепота на утринните звезди. Има само един Път, една Истина и един Живот. Може би след 10 години ще сме щастливи и наистина горди, че живеем в България. Това, че досега не успяхме не трябва да ни обезкуражава. Нужно ни е само едно – вяра.