25 Apr 08  |  Други

      Каква ще бъде днешната тайна вечеря и силната молитва за човечеството, която следва? Ако има сега второ пришествие и Христос се появи отново, то той би бил обявен за водач на секта. Не са малко случаите. Както казва създателят на сциентологията, г-н Хъбърд, ако искаш бързо да забогатееш, направи си религия. Аз също бих бил скептичен към човек, който се самоназовава Христос. Не са малко случаите, когато надъхани хора искат да поведат “стадото”. След като няколко човека се навият, те бързо забравят за християнските си добродетели и се опияняват от властта, която имат над последователите си. Иначе, ако наистина Христос слезе на земята отново, повторното му разпъване ще бъде повече от сигурно. Та, каква ще бъде днешната Тайна вечеря и силната молитва за човечеството, която следва? Със сигурност на нея няма да има послание към учениците и човечеството да се обичат един друг. Ако е сектантска, тя ще е: дайте си парите на мен. Много по-вероятно е да бъде политическа. Таен разговор по червения телефон. Посланието ще бъде свързано с изтрепване на мургави копелета, щото са терористи. Може да бъде мафиотска. Там посланието ще бъде свързано с разпространение на хероин в детските градини. Затова можем да търсим християнската добродетел днес, май само сред децата. Децата и тяхната чиста визия за красив свят изпълнен с игри. Знам, че не е културно да четем чужди писма, но сега ще ви публикувам едно, което е написано от дете до “възрастен”. А и е много вероятно да сте го чели.


"Скъпи, г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.
Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?
Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих искала да знам, защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна.
Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено Ваша,
Саманта Смит"



Това е съвременната Тайна вечеря. Лично писмо на Саманта Смит до новия генерален секретар на СССР Юрий Андропов. И както знаем какво се е случило между Христос и учениците му, така и знаем, какво се е случило с личната, тайна, кореспонденция между Саманта и съветския лидер. На 25 април 1983 година той отговаря на момичето. Писмото й е публикувано във вестник “Правда”, а тя е поканена на посещение в Москва. В думите на Саманта има поезия, толкова силна, че да ти настръхне кожата. Има наивна красота, неприсъща за времето на Студената война. Извенете ме, подвигът й е много по-голям от Сексуалната революция и хипи културата. Тя става посланик на добра воля на САЩ в Москва. След престоя си в руската столица, следва култовата реплика пред американските медии: “Руснаците са същите като нас”. Десетки години бясна пропаганда, в която се говори за “мръсните комунисти” отива подяволите. Делото на сенатор Джоузеф Макарти е разбито на пух и прах от едно момиче. Саманта Смит умира на върха на славата си в нелепа самолетна катастрофа. След нейната смърт в СССР й е издигнат паметник, а един от спътниците на Байкунур е кръстен на нея. В Щатите решават да засилят културния обмен с най-голямата съветска република и малко по-малко започват да променят облика на мръсния руснак, който иска да направи планетата бунище за ядрени отпадъци.

Знаете какво се е случвало преди писмото на момичето и защо тя е била загрижена. Американците поставят ракетни съоръжения в Западна Европа, а руснаците отвръщат с двойно повече на границата със същата тази Западна Европа. Всички медии по света говорят само за едно: атоми. Атоми и техните разбити ядра. Лъчът надежда се явява с едно десетгодишно момиче, което проявява невероятен интелект за възрастта си. Пак повтарям, пише поезия. Папата и Вселенският патриарх имат за задължение да казват на хората: обичайте се. А делото на Саманта е предизивкано от страх. Тя е чувствала нуждата от мир и разбирателство, така, както Христос го е правил. Само със сърцето си. Няма задължение, няма идея за изпълнение на обществен дълг. Чиста и проста представа за мир. Защото го иска. Иска го, както иска да прегръща плюшеното си мече, иска го, както иска да играе на криеница по улиците, без да се страхува от педофили. Иска да създаде семейство, най-вероятно да стане лекарка или балерина. Иска да се усмихва, така както може само едно малко момиче. Представете си какво й е било в главата. Толкова малка, а живееща със страх от ядрена разруха. На годините си дори не би трябвало да знае какво е това уран. Представете си какъв е бил светът, щом ужасът е нахлувал толкова масирано навсякъде. Тогава се появява човекът, който ще даде надежда. Не беше папата, не беше имамът. Беше Саманта, за която нямам представа дали е католичка или протестантка. Едва ли е православна.

След като дава надежда и връща усмивките по лицата на хората от цял свят, тя умира. Умира нелепо, имайки предвид факта, че не е създател на философско течение, че не проповядва религия и не е подложена на гонение. Нито на съд. Жертвата й е нужна, колкото и цинично да звучи, за да не я запомним с нещо друго, за да не поругае делото си. Но кофтито в случая е, че бива бързо забравена, и то в Запада. А сега една Саманта ни е повече от нужна, ако имаше такава, може би нямаше да даваме жертви в Ирак.