Велики понеделник: 2000 години по-късно
22 Apr 08 | Други
Вече представихме Велики понеделник. Никой от нас няма претенции да се изявява като някой, който учи. Тоест, никой от нас не претендира да го раздава Христос и да сее морал. Не сме хората, които да ви кажат по какъв начин трябва да живеете, а да си го кажем честно, дразним се на всички списания, които го правят. Решихме една седмица по-рано да пишем за дните от Страстната седмица, за да можем сега да ви изложим нашите истории. Напълно отворени сме и вие да ни представите ваши, като ни изпратите писма на мейла. Идята на цялата тази работа е да можем по-качествено да влезем в същината на делото на Христос. Защото, когато той е водил учениците си и е проповядвал начин на живот, нещата не са били по-различни от сега. Нищо че имаме интернет, нищо че имаме миниатюрни носители на огромни количества информация. Хора сме, а хората не се променят. От хилядолетия насам се крепят и живеят от малките си човешки неща. От онези простички двигатели, които ни разграничават от всичко божествено. Завист, мания за величие, злословене и още много. С всичко това се е сблъсквал и Христос.
На Велики понеделник той гони търговците от храма на Господ в Йерусалим. Причината била, че той не е тържище, а място за молитви. И, разбира се, дом на Господ. Колко от това послание е останало и до днес? Религията и православната църква са обществени феномени, изключително нужни за социума ни. Не случайно когато играете на компютърни игри, единиците в стратегиите ви се развиват много по-добре, ако разивате и морала им.
А този същият морал го вдигате, като развивате културата и религията. Във всеки елементарен буквар по нация и идентичност ще видите няколко обединяващи задължителни елемента, за да могат дадени хора да се нарекат единна нация. Общ език, общо историческо минало, обща религия. Всички тези елементи навлизат в съзнанията ни чрез системата на масовото образование и в крайна сметка тези съзнания се култивират. Така заживяваме с идеята, че сме българи. Заради тези причини се дразним на нещо българско, заради тези три основни елемента се гордеем с нещо българско. По време на дългото турско робство (или е по-добре да кажа “присъствие”, че взема да обидя някой) няма подобно масово образование, езикът по различните краища е с много силни диалектни оттенъци, а историците са длъжни да признаят, че християнството, макар и народно, а не канонично, е факторът, който най-много влияе за запазване на българщина. На дух и съзнание. Ясно, религията е важна! По тази причина, чисто материално, тя трябва да се поддържа от държавата. Всяка добре работеща държава го прави. Трябва да се издържа и от дарения. Вместо това много често ние ставаме свидетели на изградена търговска мрежа, наречена “църква”, която умело знае как да вземе пари от вярата на хората. Тук не става дума за привеждане по сметка за възстановяване на еди какво си, не става дума и за пускането на монети на излизане от храма. Иде реч за грубата търговия със суеверия. Последният път когато ходих на Кръстовден на Кръстова гора, камъчетата се продаваха по пет лева. Станали сме доста глупави щом си мислим, че ще си осигурим петлевов берекет.
Купуваш едно и го слагаш на видно място в хола! Чудничко, отсега нататък здравето и късметът ще ни запердашат по главите, че чак няма да можем да се измъкнем. И всичко това за нищо и никакви си пет лева! Че ние сме били държавата с най-евтни индулгенции тогава. Ако трябва пет и двайсе ще дам, че взема да си уредя берекет в запас, ако случайно сгафя нещо много пред Бога, да имам за двайсе стинки още малко щастие.
Знаете, когато сме богати обичаме и да сме показни. Кръщенето или сватбата в големите храмове, като “Александър Невски” например, струват по около 50 евро. В евро ги искат поповете, щото следят тенденциите на цените на петрола в световен мащаб, или поне се съветват с икономисти. Естествено, беднякът не може да си позволи кръщене в същата тази църква, колкото и да му се ще. Наречете ме елементарен, но по какви неведоми пътища някой си мисли, че детето му ще е по-богопомазано, затова че се е бръкнал сто и двайсе лева. Кой, мамка му, си мисли, че кръщенето в малката църква на село е по-слабо от това в златните кубета? Първият е кръстен за трима, а на втория му е кръстен само единият крак. Свети Петър ще го остави да прекрачи с левия си крайник портите на Рая. Нещата се повтарят точно като отпреди 2000 години, па смея и да мисля даже, че още тогава нищо не се е променило. Христос е сляп в отбора на глухите, щото дори и във вярата не успя да каже разбираемо, че единственият инструмент за близост с Бог е сърцето.
Аз правя документални филми. Понякога скучни и досадни, понякога интересни, водя се сценарист. Исках да снимам град Шипка, Руската църква е на високо, а долу в ниското мястото се рамкира от една тракийска гробница (Голямата Косматка, не коя да е). Имаш невероятен драматургичен ресурс да блеснеш като творец. Додо поп ми каза, че ако искам да снимам вътре в църквата трябва да цакам 50 евро. “Къде ще отидат тези пари, дядо попе?” – викам му аз. Той ме погледна сякаш съм най-големият атеист, който е срещал и ми каза, че туй дет го питам баш не влизало в моята работа. Никога няма да дам 50 евро, за да снимам църква, па ако ще да е строена и от Гауди. Разбирам, аз от този филм ще спечеля, слава не, хонорар. Не е редно аз да печеля, а дядо поп не. Макар че това не е негов частен дом. Ако ще казвам на някого да не продава религия, не трябва и аз да изкарвам материални дивиденти на нейн гръб. Но съм бил и в други църкви. Малки църкви, без туристи, за чиято поддръжка всяка сутрин се грижи някоя добра попадийка. В повечето случаи образът й е такъв: стара жена, усмихната, която има прости разбирания за света и затова как трябва да стават нещата. До такава степен, че чак е светица в простотата си. Същата тази жена, която винаги сяда до мен на двора, за да си бъбрим, ми казва с цялата си простота, че не мога да снимам вътре. Не мога, защото не е редно. Приема го като богохулстване. Вече като се срещна с нея дори и не питам. Уважвам я. Тя не носи големи одежди, тежки раса, позлатени корони и обковани в сребро икони. Тя просто мете всяка сутрин църквичката, щото иска на Бог да му е чисто. Заради уют и любов. Не се сеща за все по-прословутите пет лева по различни храмове, па камо ли евро. Приема неща със сърцето си и знае, че Христос на Велики понеделник е заръчал на хората с религия да не се търгува.
Вече представихме Велики понеделник. Никой от нас няма претенции да се изявява като някой, който учи. Тоест, никой от нас не претендира да го раздава Христос и да сее морал. Не сме хората, които да ви кажат по какъв начин трябва да живеете, а да си го кажем честно, дразним се на всички списания, които го правят. Решихме една седмица по-рано да пишем за дните от Страстната седмица, за да можем сега да ви изложим нашите истории. Напълно отворени сме и вие да ни представите ваши, като ни изпратите писма на мейла. Идята на цялата тази работа е да можем по-качествено да влезем в същината на делото на Христос. Защото, когато той е водил учениците си и е проповядвал начин на живот, нещата не са били по-различни от сега. Нищо че имаме интернет, нищо че имаме миниатюрни носители на огромни количества информация. Хора сме, а хората не се променят. От хилядолетия насам се крепят и живеят от малките си човешки неща. От онези простички двигатели, които ни разграничават от всичко божествено. Завист, мания за величие, злословене и още много. С всичко това се е сблъсквал и Христос.
На Велики понеделник той гони търговците от храма на Господ в Йерусалим. Причината била, че той не е тържище, а място за молитви. И, разбира се, дом на Господ. Колко от това послание е останало и до днес? Религията и православната църква са обществени феномени, изключително нужни за социума ни. Не случайно когато играете на компютърни игри, единиците в стратегиите ви се развиват много по-добре, ако разивате и морала им.
А този същият морал го вдигате, като развивате културата и религията. Във всеки елементарен буквар по нация и идентичност ще видите няколко обединяващи задължителни елемента, за да могат дадени хора да се нарекат единна нация. Общ език, общо историческо минало, обща религия. Всички тези елементи навлизат в съзнанията ни чрез системата на масовото образование и в крайна сметка тези съзнания се култивират. Така заживяваме с идеята, че сме българи. Заради тези причини се дразним на нещо българско, заради тези три основни елемента се гордеем с нещо българско. По време на дългото турско робство (или е по-добре да кажа “присъствие”, че взема да обидя някой) няма подобно масово образование, езикът по различните краища е с много силни диалектни оттенъци, а историците са длъжни да признаят, че християнството, макар и народно, а не канонично, е факторът, който най-много влияе за запазване на българщина. На дух и съзнание. Ясно, религията е важна! По тази причина, чисто материално, тя трябва да се поддържа от държавата. Всяка добре работеща държава го прави. Трябва да се издържа и от дарения. Вместо това много често ние ставаме свидетели на изградена търговска мрежа, наречена “църква”, която умело знае как да вземе пари от вярата на хората. Тук не става дума за привеждане по сметка за възстановяване на еди какво си, не става дума и за пускането на монети на излизане от храма. Иде реч за грубата търговия със суеверия. Последният път когато ходих на Кръстовден на Кръстова гора, камъчетата се продаваха по пет лева. Станали сме доста глупави щом си мислим, че ще си осигурим петлевов берекет.
Знаете, когато сме богати обичаме и да сме показни. Кръщенето или сватбата в големите храмове, като “Александър Невски” например, струват по около 50 евро. В евро ги искат поповете, щото следят тенденциите на цените на петрола в световен мащаб, или поне се съветват с икономисти. Естествено, беднякът не може да си позволи кръщене в същата тази църква, колкото и да му се ще. Наречете ме елементарен, но по какви неведоми пътища някой си мисли, че детето му ще е по-богопомазано, затова че се е бръкнал сто и двайсе лева. Кой, мамка му, си мисли, че кръщенето в малката църква на село е по-слабо от това в златните кубета? Първият е кръстен за трима, а на втория му е кръстен само единият крак. Свети Петър ще го остави да прекрачи с левия си крайник портите на Рая. Нещата се повтарят точно като отпреди 2000 години, па смея и да мисля даже, че още тогава нищо не се е променило. Христос е сляп в отбора на глухите, щото дори и във вярата не успя да каже разбираемо, че единственият инструмент за близост с Бог е сърцето.
Аз правя документални филми. Понякога скучни и досадни, понякога интересни, водя се сценарист. Исках да снимам град Шипка, Руската църква е на високо, а долу в ниското мястото се рамкира от една тракийска гробница (Голямата Косматка, не коя да е). Имаш невероятен драматургичен ресурс да блеснеш като творец. Додо поп ми каза, че ако искам да снимам вътре в църквата трябва да цакам 50 евро. “Къде ще отидат тези пари, дядо попе?” – викам му аз. Той ме погледна сякаш съм най-големият атеист, който е срещал и ми каза, че туй дет го питам баш не влизало в моята работа. Никога няма да дам 50 евро, за да снимам църква, па ако ще да е строена и от Гауди. Разбирам, аз от този филм ще спечеля, слава не, хонорар. Не е редно аз да печеля, а дядо поп не. Макар че това не е негов частен дом. Ако ще казвам на някого да не продава религия, не трябва и аз да изкарвам материални дивиденти на нейн гръб. Но съм бил и в други църкви. Малки църкви, без туристи, за чиято поддръжка всяка сутрин се грижи някоя добра попадийка. В повечето случаи образът й е такъв: стара жена, усмихната, която има прости разбирания за света и затова как трябва да стават нещата. До такава степен, че чак е светица в простотата си. Същата тази жена, която винаги сяда до мен на двора, за да си бъбрим, ми казва с цялата си простота, че не мога да снимам вътре. Не мога, защото не е редно. Приема го като богохулстване. Вече като се срещна с нея дори и не питам. Уважвам я. Тя не носи големи одежди, тежки раса, позлатени корони и обковани в сребро икони. Тя просто мете всяка сутрин църквичката, щото иска на Бог да му е чисто. Заради уют и любов. Не се сеща за все по-прословутите пет лева по различни храмове, па камо ли евро. Приема неща със сърцето си и знае, че Христос на Велики понеделник е заръчал на хората с религия да не се търгува.