19 Apr 08  |  Празници

      Пролетните празници Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота. Те са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар. Но днес ще ви разкажем за народните обичаи свързани с тези празници, а не православното им тълкуване.

Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Тя осигурява здраве и плодородие, предотвратява суша и градушка и изобщо проникването на злото в бита и живота. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат грабнати от змей.

Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните - благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. Някъде в обреда на лазарките участват “булка и момък” — едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват притчата за възкръсването на Лазар, на когото също предстояла женитба.

В едно село обикновено има по няколко групи лазарки. Много рядко се случва всички момичета от едно село да лазаруват, или ако се случи е в много малки селца или махали. Бъдещите лазарки се събират предварително, за да си припомнят старите песни и да научат нови. Събират се на св. Четиридесет мъченици ( 9-ти март) и до Лазаровден се подготвят.

На самия празник, на площада или мегдана лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенек, хванати в дълга редица (несключено лазарско хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по височина : най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница или боенек..

За разлика от другите лазарки тя облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Тя води групата из селото. С бунеца върви и булка- за булка се избира малко момиче- осем- деветгодишно. Задължително трябва да е от семейство, в което и двамата родители са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестинско було. Песните, които пеят лазарките са различни за всяка къща , в която влизат. Пожеланията са според мястото на човека в обществото. Ако лазарките пропуснат някоя къща, според народното поверие нещастие ще сполети този дом. Макар и много рядко момите нарочно не отиват в дадена къща. И в никакъв случай не посещават домовете не “падналите” и отхвърлените.

Според вярванията в Североизточна България на Цветница се разпускат мъртвите от гробовете, а на Арахангеловден се затварят обратно. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им краваи и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки обредни хлебчета в зависимост от броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце в нощта на Лазаровден срещу Връбница ( Цветница).

Обредните ритуали свързани с празника показват прехода от детство към моминство. Свързани са със задомяването и поддържането на вечния цикъл на живота.