17 Apr 08  |  Други

      Помните ли шесте фази, през които преминава човек преди да настъпи смъртта от “Ах този джаз”. Аз не ги помня всичките шест, но се сещам за последната. Тази, която е свързана с примирението и баш посрещането с усмивка на уста. Според традиционните представи, когато човек умира при него се явява Архангел Михаил. Ако той е праведен и ще отпътува към Рая, почива с усмивка на уста, ако е бил грешник и го чакат мъките на Ада, тогава се гърчи преди да почине. Тук не става въпрос за гърчене от болка, ако смъртта е болезнена, а за ужас, който се изписва на лицето, присъщ само за среща с надчовешка разплата. Важно е също да се знае, че успокоението или шокът си проличават на лицето на пътника само за няколко секунди. Не така стоят нещата със Спасителя Христос. Той е богочовек, а това по презумпция гарантира, че нещата ще са малко по различни. Тоест, секундата тук ще бъде дни.

По време на Велики четвъртък Христос се усамотява в Гетсиманската градина и се отдава на молитви. Знаел е, че ще бъде предаден, знаел е, че ще бъде убит. Да предположим, че е знаел и че ще бъде глозган, ритан, плют, смелен на кайма и даден на кучетата за по-голямо веселие. Нямаме сведения да е преминавал през тези шест етапа на възприемане на смъртта, с които се сблъска Джо Гидиън. Но тук точно молитвата в градината, за мен, е най-важният момент. Моментът, в който отново си проличава божествената му и човешката му страна. Той се е молил за човечеството, молил се е за нас и децата ни. Не за себе си, не се е молил камшиците да бъдат по-меки, а римляните малко по-толерантни. Това е предсмъртната молитва на Бог към Бог. Последният шанс, ако се изразим по холивудски. Това е молитва, дошла когато вече смъртта на тялото ти и земното ти пребиваване е до теб и ти го знаеш. А преди да умре всеки човек се моли, моли се за спасението си, за себе си. Не иска някакви косматковци да го печат на шиш. Ние няма да ви казваме да бъдете религиозни или не. Няма да ви учим как да възприемате религията. Припомняме ви какво е направил един човек преди 2000 години. И от тази гледна точка ще ви зададем простичкия въпрос: Кога за последно се молихте за някой друг? Кога за последно изложихте гърба си под камшиците за някой друг? Кога за последно разбрахте, че човечеството върви към глобална содомия и се помолихте децата ви да растат в един по-наивен и по-красив свят? Не е задължително да сте го правили пред олтара, ако го направите само със сърцето си пак стига. А ние, ние ще ви свалим шапка, защото определено има нужда от хора, които да се молят за другите хора. Да се молят за голямото вселенско добро. Естествено че не сме някакви сектанти и не проповядваме бясно християнския канон. Тук иде реч за морал. Иде реч за бяло и шарено, светло и усмихнато, за ръка за ръка, за усмивка и прошка. Елементарен морал, които затрупаните ни съзнания все повече и повече отхвърлят. Мисля че след Христос никой друг не е отправял подобна молитва. Па и цяла вечер, айде ся. Че се молим, че се молим, ама цяла вечер за вуте няма да се молим.

Всъщност, така и така споменах филми, сещам се за още един удачен пример. Гледали ли сте “Гадния лейтенант”, превъзходен филм с Харви Кайтел, който изобилстваше от разврат и погнуса. В него една хубава монахиня беше изнасилена, бита и тормозена от две гето деца. Тя ги познаваше и не ги предаде на полицията. Защо? Защото вместо това започна да се моли за душите си. Сметна, че в случая двамата младежи са жертвите, а не тя. А преди време едно циганче в Хасково беше убило брутално по-малко циганче, като преди това дълго време се е гаврило с него. Вестник “24 часа” писа под снимката на малкия убиец – “Изродчето...” Въпреки жестокостта на престъплението, как можеш да наречеш това дете “изрод”. То самото е жертва, гарантирам ви, не по-малка жертва от убитото дете. Защото живеем във време, когато всички малко или много сме жертви на социалната изродия. А няма кой да се помоли и за нас. Като бива хванат някой изрод, обществото го изхвърля по най-плитките си граници, праща го в затвора и иска никога повече да не го среща по улицата. А проблемът е съвсем друг. Ако не се помогне на “болните” в това общество, те ще продължават да раждат и разпръскват содомичните си болести. Защото решетките им са нашето всеобщо затваряне на очи, от което затваряне проблемът не става нито по-малко видим, нито и решен. Нека около Великден да постъпим като Христос. Нека да спасим Мария Магдалена и да се помолим за всички ония жертви на социалния ни абсурд. За всички ония, които ни крадат и от които ни е страх по улиците. Да се помолим за техните души и опрощаване на техните грехове. Голямата лъжа на идеята за гоненето на Бог от страна на човек. В случая стигането до божественото не се изразява в развитие на нанотехнологиите, в окултуряването и създаването на живот на Марс, нито в измислянето на елексир срещу смърт и стареене. Да стигнеш до Бог много повече означава да се опиташ да мериш с неговия аршин. Тоест, да простиш непростимото. Не да наречеш изрода изрод, а да се опиташ да му дадеш светлина за нов живот. Тук обаче разликата е голяма и затова ни е по-лесно да се мислим за богове като развиваме високите технологии и чудодейни начини за разкрасяване и смяна на половете.

Иначе на Велики четвъртък е Тайната вечеря. Няма смисъл да ви я описваме, Дан Браун го направи доста в детайли. Единственото, което ще ви споменем от нея не е предателството на Юда, а последната заповед на Христос към всички хора – Обичайте се!