07 Apr 08  |  Забележителности

      Точно така-днешната ни дестинация е в София и по-точно Националният исторически музей. Вероятно повечето хора като го чуят и си представят внушителната фигура на Божидар Димитров - има защо. Човекът си е свършил работата и днес Музеят си има собствен, уютен и просторен дом, който си заслужава да се види. Сградата е огромна и внушителна, с други думи, личи си отпечатъкът на социализма по тоновете излят бетон, но се оказва подходяща за съкровищница на България. Все пак това е най-големият музей в страната и е сред най-големите в Европа. Да, това е повод за гордост.

Националният исторически музей е създаден в чест на отпразнуването на 1300 години от създаването на България и първата експозиция е открита през 1984г. в сградата на съдебната палата. В днешната си сграда - бившият „Дом номер1” на правителствената резиденция - е преместен през 2000г. Парадоксално е, че тук на 10 ноември 1989г. е взето решението за свалянето на последния комунистически лидер у нас. Но пък е доказателство, че точно тук не само е събрана историята на страната, но е и изкована.

Събрани са експонати от незапомнени времена, та до наши дни. Съдържа над 650 хиляди паметници на културата и огромен исторически и археологически масив. Колекциите са най-голямата ценност на музея. Основната му експозиция е разпределена в 5 зали - тематично и хронологично.

Зала 1 е посветена на Праисторията - VII-II хил. пр. Хр - времето на неолита(новокаменната епоха), халколита и бронзовата епоха. Това е времето на възникване на земеделието и скотовъдството, както и на селищните могили и многослойните селища. Появяват се и религиозните вярвания, част от които към Великата Богиня-майка. Доказателства за тях са антропоморфни фигурки от селището Тополница. Представени са различни костни украшения, керамични съдове, идолни пластики, някои от които, с доста финна изработка. Керамиката, достигнала до нас от началото и края на този период(неолит), е доста различна - тази от началото на периода, прави впечатление, е с украсата с много цветове, а в края - с множество врязвания. В края на бронзовата епоха се появява почитането на отделни личности - вождове-жреци. Пример за това са многобройните златни накити от гробни могили, показващи по-високия социален статус на погребания там.
Във Втора зала са разположени едни от най-интересните експонати от т.нар. Тракийска епоха или Древна Тракия - датирани са около кр. на VI пр. Хр. до VI век от новата ера. В средата на първото хилядолетие преди Христа по земите на съвременна България се оформя най-голямото тракийско царство - Одриското, под властта на Терес. Включването на траките в рамките на Източната Римска империя и изчезването на границите между отделните царства предполага вече свободно движение на хора и идеи, отразено и в изкуството. Центрове на официалното изкуство, посветено на новата религия и императора, остават градовете, а в селата се запазва „страта вяра” и почитането на старите богове. В селата са запазени старите светилища, най-често на бог Херос, върховен конен бог на траките, сливащ образите на древните орфически божества. През епохата траките продължават да строят надгробни могили, в които погребват най-скъпи дарове и изключително редки екземпляри на изящното изкуство, сред които колесници със сребърна и златна орнаментика, най-вече с Дионисиеви сюжети. Развива се производството на накити, пластика, съдове и други битови предмети. Местното население запазва афинитета си към произведенията на Изтока и често създава познати вече източни мотиви. Така земите ни още тогава се превръщат в мост между Изтока и Запада.

Съдържанието на тази зала често се променя, заради участието на много от експонатите в чуждестранни изложби. В момента може да се види Боровското, Рогозенското и Панагюрското съкровища. Ние, от bTOURISM горещо ви препоръчваме последното. Намира се в средата на Втора зала и наистина няма как да го пропуснете. Изключително красиво. Струва си да отидете в музея дори само заради него. И още един съвет - след втората зала си направете кратка почивка преди да разгледате останалите, защото след гледката на Панагюрското съкровище всичко останало, колкото и да е изящно, ще ви се струва просто. Така направихме и ние.

Третата зала предствя Българското средновековие - Първото и Второто Българско царство. Музейният разказ тук започва с някои от запазените до днес портрети на родни владетели от това време, както и с предмети, които са им принадлежали. Тук се пази най-големият средновековен златен пръстен, принадлежал на цар Калоян. Над десет съкровища представят владетелския бит, както и живота на аристокрацията от това време. Многобройните златарски практики и техники също могат да бъдат проследени. В тази зала се пазят свидетелствата и за историята на Охридската архиепископия, наследила славата на първите български патриарси. Тук се намират не само богатите императорски дарове, скъпи предмети от злато и сребро, патриаршески печати, но и бронзови и оловни предмети свидетелстващи вярата на средновековния българин. Тук се намира прекрасната митра на Охридските архиепископи, както и множество безумно красиви дарохранителници.

В четвърътата зала историческата рамка е огромна - от падането на България през 1396- до Освобождението. В тази зала човек се чувства изправен лице в лице с историята. Някак си разказът се върти все около вярата, и няма как- тя е обединяващият фактор за цялата балканска общност, а Православната църква е единствената инстиуция, продължаваща да пази и развива българските традиции. В залата са представени стотици паметници на църковното изкуство. Специално внимание е отделено на Чипровци и Охрид, развиващи среновековните български идеи и показващи близостта им със западноевропейските ценности. Залата на Възраждането - има отделени кътове за най-видните революционери както и техни вещи. Тук, да речем, се пази последната снимка на Апостола, по която е бил издирван от турските власти. Знамената на българските четници и още множество свидетелства за Възраждането - в истинския смисъл на думата, не като нарицателно.

Последната пета зала показва най-новата българска история, от Освобождението до наши дни. Редом с мебелите на царското семейство, множество техни предмети, както и на други знаменити личности, тук са запазени доказателства за културният живот на България от началото на XX век. Един от последните експонати в тази зала е бариера от митница - не беше далече времето когато това оръдие на труда си беше част от ежедневието ни, но вече е в историята.

Неделима част от музея са и временните изложби както и етнографските, помещаващи се на третия му етаж.

Така че, „ О, да! Туризъм в София и още как!”. Намерете някой свободен уикенд, защото си струва да видите този музей. А всяка последна неделя на месеца входът е свободен. Разходете се и се насладете, както направихме и ние.