02 Apr 08  |  Събития

      Вчера проведох тежък разговор с черния си дроб. Обстановката бе тягостна и подтискаща, така не бях се чувствал и при раздялата с любимата си. Отново, както и при раздялата, разговорът бе същият : „Ти не ме обичаш вече!” - Обичам те, как да не те обичам, знаеш, че без теб не мога да живея. „Знам, че не можеш, как ще можеш като ние сме едно цяло. Защо тогава ми го причиняваш? Ти не ме обичаш вече. Има друга нали? Признай си!” – Ами...съжалявам много, но не мога без... „Знаеш ли как ме боли. Цели четири дена не си спрял да пиеш.” Теб ли те боли? Теб? Ти си пасивен наблюдател, ти само приемаш и предаваш, а мен какво ми е, през какво само минах тия четири дена не искаш и да знаеш....

      Както всички други от екипа на bTOURISM и аз се заех да драсна няколко реда за женския месец март. Дълго време се чудих какво да пиша и откъде да я подхвана. След това се замислих с какво свързвам жените, коя е едната думичка – определение на жените. Любов!
      До тук добре, но любовта, както и жените е нещо толкова трудно за описване и разбиране, та се наложи пак да използвам дедукцията. А какво е любовта? Вино разбира се!

      Имайки предвид долуописаните събития, тази статия ще види бял свят едва след края на месец март, за което се извинявам предварително на всички жени.

      Дните между 26 и 29 март бяха истинска наслада за сетивата. Международният Панаир-Пловдив за поредна година бе домакин на една от най-значимите прояви в Източна Европа в областта на лозарството и винарството. 556 фирми от 32 държави взеха участие на изложението, на което бяха представени колекции вина и спиртни напитки, както и най-новите технологии, машини и съоръжения за обработка на суровината и производство на алкохол. Тази година засилено бе представянето на съоръженията за лозарство и винарство. Близо 50 % от изложителите на Панаира бяха в тази сфера, докато само 33 % бяха производители на спиртни напитки. Пространството около палатите, както и самите 10 и 11 палата бяха предназначени за представянето на всичко необходимо за един дребен, среден и голям производител на гроздов еликсир. Факт, който няма как да не радва всеки родолюбив българин. В страната ни се произвежда вино и то много по-сериозно отколкото сме очаквали. Чуждестранният инвеститорски интерес гордо се разхождаше из палатите, а прикрити под скъпи костюми български пиянки доволно усукваха мустак. Винаги съм бил на мнението, че ако тази държава прокопса някакси, то това ще стане само чрез алкохол. Ако не беше водката и сельодката, руснаците отдавна да са се удавили в Бяло море.

Достигнахме до частта с убеждаването в качествата на българското вино. Повярвайте ми, не ми отне много време, за да се убедя в очевидните му достойнства.       Мавруд, Мелник, Гъмза, Памид, Димят, Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон, Траминер, Сира, Каберне с Мерло, Мавруд със Сира, Каберне с Мерло, Мавруд, Памид и Сира, гроздова, крушова, ябълкова, сливова..... Главата ми се завъртя още преди да започна с дегустациите. Набрах смелост и се отпътих към първият шанд, който първо носът ми, после и погледа съзря. Лек мирис на смола, тежки нотки на канела, богат плодов привкус и един незабравим шоколадов финал. Това мерло си го биваше. Набързо се поздравих с изложителите, разменихме координати, отбелязах в тетрадката си срещу въпросното вино – Да се купи! и продължих нататък. Тежко вино, прекалено ароматно, горските плодове притъпяваха леко красотата на следващата бутилка Мавруд. Опияняващ рубинен цвят, вишнев оттенък, акценти на кафе.... По виното можеш да разбереш много неща, много повече отколкото предполагаш. По виното човек може да разбере всичко за региона, в което е произвеждано то, за времето по време на производството, за бъчвите, отлежаването му, та дори и за нежните женски ръце, които са откъсвали напращелите от плод гроздове. Виното не е просто спиртна напитка, то е олицетворение на живота. Виното, което ми направи най-силно впечатление, можех да асоциирам с любовта. Тежко, опияняващо, още на пръв поглед те грабва, а след първата глътка не можеш да спреш да мислиш за него. След раздялата остава тежък горчив привкус, който само засилва копнежа към първата глътка. Другото вино, което подлуди сетивата ми, бе като жената, която никога няма да имаш. Толкова себераздаваща се и близко до теб и в същото време потайна, непристъпна и пазеща своите тайни. Като Балкана, но не съвсем.

      И те така четири дена. С празен джоб и няколко бутилки страст, но не на кристали, вече можех да сложа край на деловите срещи. Съпътстваща народното веселие бе и конференцията на високо ниво с участието на министри на земеделието на страните от Югоизточна Европа, на която се обсъдиха мерки за насърчаване развитието на отрасъла. Проведоха се дори и така наречените „Винени Оскари”, като отличените вина по достойнства не отстъпваха на своите френски събратя, а по мое лично мнение дори ги и превъзхождаха.

- Ти не ме обичаш вече! – обади се пак черният ми дроб

- Съжалявам – отвърнах спокойно аз – но от днес занапред ще трябва някак си да се научим да делим любовта си.